Определение № 50041 от 10.03.2023 г. на ВКС по д. № 2377/2022 г.

Производството е по чл.248 ГПК. В срока по ал.1 на с.р. е постъпила молба от И. Ц., ответник по недопуснатата до разглеждане с определение по чл.288 ГПК от 4.01.23 г. по настоящото дело касационна жалба на В. Г., за допълване на определението с присъждане на сторените за касационното производство разноски в размер на 14 739 лв., за адвокатско възнаграждение. Ответникът по молбата В. Г. не изразява становище в дадения му срок. ВКС намира молбата за допустима и основателна – искането за присъждане на разноски за адв. възнаграждение / пълномощно на л.198 от делото на първа инстанция/ е направено своевременно с отговора на касационната жалба, към който са приложени и доказателства за извършването им/фактура, вносна бележка и извлечение от сметка/. Съдът е пропуснал да се произнесе за разноските в определението си по чл.288 ГПК, с което в случая приключва производството пред касационната инстанция – чл.81 ГПК. Допълването на определението по реда на чл.248 ГПК също е поискано своевременно от ответника по жалба, който има право на разноските, съобразно изхода на спора пред тази инстанция – чл.78, ал.1 и 3 ГПК. Поради изложеното ВКС на РБ, трето г.о.