Определение № 247 от 01.06.2021 г. на ВКС по т. д. № 863/2021 г.
ВКСII търговско отделение01.06.2021 г.докладчик Бонка Йонкова
Диспозитив
ДОПУСКА и НАЗНАЧАВА съдебнопочеркова експертиза, която да даде заключение дали подписът под текста в молба изх. № 4835/30.06.2017 г., приложена към в. а. д. № 2191/2013 г. на „Арбитер Юстициарум“ СНЦ, е положен от К. Д. М.. ВЪЗЛАГА изпълнението на експертизата на вещо лице С. Г. Х. от [населено място], [улица], ет.1, ап.2, тел ••••••••••. ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на експертизата в размер на 300 лв., който следва да бъде внесен от К. Д. М. /с адрес, посочен в частната жалба/ по сметката на ВКС за депозити в едноседмичен срок от уведомяването. След представяне на доказателства за внесения депозит да се уведоми вещото лице за възложената експертиза, като в съобщението се впише, че оригиналът на арбитражното дело се намира в кориците на т. д. № 2/2020 г. на ВКС, ТК, приложено към настоящото дело. НАСРОЧВА делото за изслушване на вещото лице по допуснатата експертиза в открито съдебно заседание на, за когато да се призоват страните и вещото лице. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Мотиви
Производството е по чл.274, ал.2, изр.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на К. Д. М. - чрез адв. Л. К. от Адвокатска колегия П., срещу определение № 41 от 09.03.2021 г., постановено от тричленен състав на Второ отделение при Търговска колегия на ВКС по т. д. № 2/2020 г. С посоченото определение са оставени без разглеждане предявените от К. Д. М. против „Профи Кредит България“ ЕООД искове с правно основание чл.47, ал.2 ЗМТА и чл.47, ал.1, т.2 и т.4 ЗМТА за прогласяване нищожност, евентуално - за отмяна, на арбитражно решение № 2191 от 31.10.2013 г. по в. а. д. № 2191/2013 г. на Арбитражен съд „Арбитер Юстициарум“ СНМ - [населено място], и е прекратено производството по делото поради недопустимост на исковете. Частният жалбоподател моли за отмяна на обжалваното определение като неправилно и за връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Поддържа, че изводът в определението за надлежно връчване на арбитражното решение през 2017 г. е основан на приложена към арбитражното дело молба от 30.06.2017 г., която не е подписана от него, без да му бъде предоставена възможност да изрази становище по нея и да оспори автентичността на положения под текста й подпис. За установяване на твърдението, че молбата не е подписана от частния жалбоподател, в частната жалба е направено искане делото да бъде насрочено в открито заседание и да бъде допусната съдебно - почеркова експертиза за изследване на подписа. В срока по чл.276, ал.1 ГПК е подаден отговор от ответника по частната жалба „Профи Кредит България“ ЕООД със седалище в [населено място], който оспорва основателността на жалбата и изразява становище за недопускане на поисканата с нея експертиза поради настъпила преклузия по чл.193, ал.1 ГПК за оспорване на молбата от 30.06.2017 г. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното: Частната жалба е допустима - подадена е от надлежна страна в срока по чл.275, ал.1 ГПК срещу определение, което подлежи на обжалване по реда на чл.274, ал.1, изр.2 ГПК. За да остави без разглеждане предявените в условията на евентуалност от К. Д. М. против „Профи Кредит България“ ЕООД искове с правно основание чл.47, ал.2 ЗЗД и чл.47, ал.1, т.2 и т.4 ЗМТА, съставът на Второ отделение при Търговска колегия на ВКС е приел, че исковете са предявени извън преклузивния срок по чл.48, ал.2 ЗМТА и са процесуално недопустими. Съдебният състав е мотивирал извода си за пропускане на срока с адресирана до ЧСИ М. Б. молба изх. № 4835/30.06.2017 г., приложена към изисканото арбитражно дело, според текста на която ищецът К. Д. е поискал от съдебния изпълнител да прекрати изпълнителното дело, образувано срещу него във връзка с изпълнителен лист, издаден на основание влязлото в сила арбитражно решение по в. а. д. № 2191/2013 г. на „Арбитер Юстициарум“ СНЦ. Като е съобразил съдържанието на молбата, съдебният състав е приел, че към датата на депозирането й - 30.06.2017 г., ищецът е знаел за арбитражното решение, поради което тримесечният срок по чл.48, ал.2 ЗМТА е започнал да тече от 30.06.2017 г. и е изтекъл на 30.09.2017 г., т. е. преди подаване на исковата молба по чл.47 ЗМТА на 06.12.2019 г. Предвид съображенията, с които е мотивиран извода на първия тричленен състав за пропускане на срока за предявяване на исковете по чл.47 ЗМТА, настоящият състав на ВКС намира, че искането на частния жалбоподател за допускане на почеркова експертиза за изследване на подписа в молбата от 30.06.2017 г. е основателно. Възражението на ответника за пропускане на срока за оспорване авторството на подписа в молбата е неоснователно. С определение от з. з. на 03.11.2020 г. първият тричленен състав на ВКС е предоставил възможност на ищеца да се запознае с приложена към арбитражното дело обратна разписка от 03.10.2013 г., в която е удостоверено връчване на арбитражното решение на ищеца на датата 03.10.2013 г., и да изрази становище по нея. До приключване на съдебното заседание, в което е постановено обжалваното определение, на ищеца - частен жалбоподател не са давани указания и не е предоставяна възможност да заяви становище по молбата от 30.06.2017 г., на която съдебният състав се е позовал за пръв път в мотивите към определението. По делото няма данни частният жалбоподател да е разполагал с информация за съществуването и за съдържанието на молбата по време на разглеждането на т. д. № 2/2020 г., поради което заявеното с частната жалба оспорване на авторството на положения под текста на молбата подпис не е преклудирано и искането за допускане на експертиза е процесуално допустимо. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
Цитирани разпоредби
10- чл. 193, ал. 1 ГПК
- чл. 275, ал. 1 ГПК
- чл. 276, ал. 1 ГПК
- чл. 47, ал. 2 ЗЗД
- чл. 47 ЗМТА
- чл. 47, ал. 2 ЗМТА
- чл. 48, ал. 2 ЗМТА
- чл. 274, ал. 1
- чл. 274, ал. 2
- чл. 47, ал. 1, т. 2