Определение № 671 от 13.09.2023 г. на ВКС по т. д. № 1273/2023 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК. Образувано е по частни жалби вх. № 503304 и вх. № 503305 от 17.07.2023 г. на „Мюзиам Хаус“ ЕООД, [населено място] и по частна жалба вх. № 503309 от същата дата на „РМС Тауър БГ“ ЕООД, [населено място] срещу разпореждане от 30.05.2023 г. по ч. гр. д. № 3792/2019 г. на Софийски апелативен съд. С обжалвания акт са оставени без разглеждане частни жалби вх. № 31245 и вх. № 31247 от 20.05.2022 г., насочени срещу разпореждания от 15.04.2022г. за оставянето без движение на подадената от „РМС Тауър БГ“ ЕООД частна жалба вх. № 30510 от 24.02.2022 г. и на подадената от „Мюзиам Хаус“ ЕООД частна жалба вх. № 30512 от 24.02.2022 г. с указание за отстраняване на констатирани нередовности и е постановено връщане на същите поради неизпълнение на дадените указания. Частните жалбоподатели молят за отмяна на въззивното разпореждане, без да излагат конкретни оплаквания за неправилност на същото. Върховен касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, след като прецени данните по делото, приема следното: Частните жалби са подадени в предвидения в чл. 275, ал. 1 ГПК преклузивен срок и срещу подлежащ на обжалване акт, поради което са процесуално допустими. Разгледани по същество, същите са неоснователни. Правилна е преценката на докладчика по делото, че разпорежданията от 15.04.2022 г., с които са оставени без движение частни жалби вх. № 30510 и вх. № 30512 от 24.02.2022 г. с указания за внасяне на държавна такса и за представяне на преписи от частните жалби, не попадат в обхвата на съдебните актове, подлежащи на самостоятелен инстанционен контрол. От една страна, тези разпореждания няма характер на „преграждащи” производството по делото, а от друга – в закона не е предвидена изрично възможност за обжалването на същите. Съгласно задължителните указания по т. 5 от Тълкувателно решение № 1 от 17.07.2001г. на ОСГК на ВКС, което в тази му част не е изгубило значението си и при действието на новия Граждански процесуален кодекс, единствената хипотеза, при която определението на съда за оставяне на производството по делото без движение подлежи на самостоятелно обжалване, представлява отказът на съда да освободи страната от внасяне на държавна такса. Следователно, самостоятелен инстанционен контрол е допустим само за акта, с който съдът се е произнесъл отрицателно по искането за освобождаване от държавна такса. На второ място, правилен е и изводът в обжалваното разпореждане, че поради неизпълнение на дадените на страните с разпорежданията от 15.04.2022 г. указания, подадените от тях частни жалби вх. № 30510 и вх. № 30512 от 24.02.2022 г. следва да бъдат върнати. Видно от приложените разписки от 13.05.2022 г., указанията са надлежно съобщени на страните на посочената дата, като по делото липсват данни същите да са били изпълнени. Ето защо, напълно обосновано докладчикът по делото е приел, че са налице предпоставките на чл. 262, ал. 2, т. 2 вр. чл. 275, ал. 2 ГПК за връщане на двете частни жалби. Поради изложените съображения обжалваното разпореждане следва да бъде потвърдено. С оглед обстоятелството, че производството по делото е образувано без страните да са заплатили дължимите държавни такси, същите следва да бъдат събрани по реда на чл. 77 ГПК. Така мотивиран, Върховен касационен съд, състав на Търговската колегия, Второ отделение