Определение № 407 от 15.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 327/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба на Г. Н. Г. от [населено място] против определение № 3887/02.12.2025 г. по адм. дело № 993/2025 г. по описа на Административен съд - Велико Търново. С частната жалба се поддържа, че обжалваното определение е неправилно като постановено при съществено нарушение на процесуалните правила и материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Частната жалба е подадена от легитимирана страна в законоустановения срок, поради което е допустима, а разгледана по същество - неоснователна, по следните съображения: Производството пред Административен съд - Велико Търново е образувано по жалбата на Г. Н. Г. срещу Акт за частна общинска собственост № 7717 от 09.05.2025г. За да прекрати съдебното производство, съдът е приел, че обжалваният акт, не притежава белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК, нито на общ такъв по чл. 65 от АПК, поради което подлежи на контрол за законосъобразност. Определението е правилно. Дейността по актуване и деактуване /дейността по чл. 56 и 64 от Закона за общинската собственост /ЗОбС/ на имотите - общинска собственост е дейност по управление и отчитане на тези имоти. Актът за общинска собственост, в съответствие с разпоредбата на чл. 5, ал. 3 от ЗОбС, няма правопораждащо действие. По своя характер той представлява официален документ, съставен от длъжностно лице по ред и форма, определени в закона и има обвързваща доказателствена сила за удостоверените с него обстоятелства относно правното основание за актуването на имота; вида на собствеността; граници, бивши собственици и т. н. Законосъобразно съдът е приел, че актът за общинска собственост, не следва да се преценява като индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 2 АПК. СКакто правилно е посочил административният съд, трайна е практиката на ВАС, че с него не се засягат права или законни интереси на заинтересовани лица и правни субекти. Собствеността на държавата, респективно на общината върху недвижими имоти предмет на такива актове, не възниква и не се погасява от тях. Това става по силата на определени юридически факти или обстоятелства, които не са обусловени от наличието или липсата на акт за общинска собственост. В актовите книги се регистрират само обстоятелства във връзка със собствеността, настъпили въз основа на тези юридически факти или обстоятелства. Регистрацията в тях има само декларативно действие спрямо собствеността и не я обуславя. В същите се отразяват само данни относно движението и промяна на собствеността. Лицата и органите, чиито права и законни интереси биха били засегнати от действия по актуването или отписването могат да ги защитят по общия исков ред, а не по пътя на административното обжалване. Затова и законодателят с нормата на чл. 64, ал. 2 от ЗОбС е предписал реда, по който следва да бъде осъществена защитата. Следователно, с обжалваното определение правилно административният съд е приел, че съдебното производство е недопустимо, актът не подлежи на оспорване на основание чл. 159, т. 1 АПК, оставил е без разглеждане жалбата и е прекратил съдебното производство по делото, което предпоставя същото да бъде оставено в сила. По изложените съображения, Върховният административен съд, четвърто отделение