Определение № 27 от 07.01.2026 г. на ВКС по т. д. № 2364/2025 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на „Обединена българска банка“ АД срещу определение № 448 от 16.07.2025 г. по т. д. № 20/2025 г. по описа на Софийски апелативен съд в частта, с която на основание чл. 248 ГПК е допълнено определение № 131 от 25.02.2025 г. по т. д. 20/2025 г. по описа на Софийски апелативен съд в частта за разноските, като е осъден ищецът „Обединена българска банка“ АД да заплати на „СЕВА лоджистикс България“ ЕООД разноски по делото за заплатено адвокатско възнаграждение за представителство по делото пред въззивната инстанция в размер на сумата 1 015,31 лева на основание чл. 78, ал. 4 ГПК. Жалбоподателят поддържа, че въззивният съд е постановил обжалвания резултат в нарушение на процесуалния закон, доколкото спорът не е решен по същество и липсва основание за присъждане на разноски по развилото се частно производство по подадена частна жалба. Изтъква, че независимо от разпоредбата на чл. 81 ГПК, доколкото производството по чл. 248 ГПК няма самостоятелен характер, разноски не следва да бъдат присъждани. Допълва, че съдът е бил длъжен, но не е обсъдил въпроса дали ответникът с поведението си е дал повод за завеждане на спора, каквато според него е процесната хипотеза, в която спорното вземане на ответника е било включено едновременно в списъка на приетите и в списъка на неприетите вземания. Сочи, че евентуално разноски по делото в тази част - по частната жалба, разгледана от въззивния съд, следва да бъдат присъдени при приключване на делото с решение по съществото на спора. С депозиран в срок писмен отговор от насрещната страна – „СЕВА лоджистикс България“ ЕООД, частната жалба е оспорена като неоснователна. Изложени са доводи за правилност на обжалвания съдебен акт. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, приема, че е сезиран с допустима жалба от материално легитимирана страна, която предвид разясненията, дадени с т. 24 на ТР № 6 от 06.11.2013 г. по т. д. 6/2012 г. по описа на ОСГТК на ВКС, ще бъде разгледана по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК. С обжалваното определение въззивният съд на основание чл. 248 ГПК е допълнил определение № 131 от 25.02.2025 г. по т. д. 20/2025 г. по описа на Софийски апелативен съд в частта за разноските, като е осъдил ищеца „Обединена българска банка“ АД да заплати на „СЕВА лоджистикс България“ ЕООД разноски по делото за заплатено адвокатско възнаграждение за представителство по делото пред въззивната инстанция в размер на 1 015,31 лева с мотиви, че такива се дължат на основание чл. 78, ал. 4 ГПК, тъй като е потвърдено първоинстанционното прекратително определение в частта по предявения от „Обединена българска банка“ АД отрицателен установителен иск с правно основание чл. 694, ал. 3, т. 2 ТЗ за установяване, че ответникът „СЕВА лоджистикс България“ ЕООД (с предходна търговска фирма „Ж. България“ ЕООД) няма вземане към „Болкан България“ ЕООД – в несъстоятелност, за сумата 26 953,71 лв. – възнаграждение по фактура № [ЕГН]/09.06.2022 г. за предоставени спедиторски услуги. Намерил е за неоснователни доводите на ищеца „Обединена българска банка“ АД, че разноски не следва да бъдат присъждани на ответника с оглед на извънпроцесуалното му поведение с мотиви, че като кредитор ответникът „СЕВА лоджистикс България“ ЕООД (с предходна търговска фирма „Ж. България“ ЕООД) е упражнил признати му от закона права и е защитавал правния си интерес. Като е съобразил, че ответникът „СЕВА лоджистикс България“ ЕООД се е защитавал по две частни жалби, е присъдил в тежест на „Обединена българска банка“ АД половината от доказания разход на ответника за представляването му от адвокат – сума в размер на 1 015,31 лв. Настоящият състав на съда намира сезиралата го частна жалба за неоснователна. Видно от преписката по делото въззивното производство е образувано по две частни жалби, едната на ищеца „Обединена българска банка“ АД, която не е уважена в частта и срещу първоинстанционното определение в частта, с която производството по делото е прекратено по предявения от „Обединена българска банка“ АД отрицателен установителен иск с правно основание чл. 694, ал. 3, т. 2 ТЗ за установяване, че ответникът „СЕВА лоджистикс България“ ЕООД (с предходна търговска фирма „Ж. България“ ЕООД) няма вземане към „Болан България“ ЕООД – в несъстоятелност, за сумата 26 953,71 лв. – възнаграждение по фактура № [ЕГН]/09.06.2022 г. При този изход право на разноски за развилото се производство по неуважената част на частната жалба на „Обединена българска банка“ АД има ответникът по жалбата и в производството - „СЕВА лоджистикс България“ ЕООД, на основание чл. 81 ГПК, вр. чл. 78, ал. 4 ГПК. Разпоредбата на чл. 81 ГПК предвижда, че с всеки акт, с който се приключва производството пред съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски, което правилно е сторил и въззивният съд. Разноски предвид постановения резултат – потвърждаване на прекратително определение на първоинстанционния съд, се дължат на ответника на основание чл. 78, ал. 4 ГПК, и тяхната дължимост не е обусловена от основателността или неоснователността на останалите искови претенции, по отношение на които производството по делото не е прекратено. По делото не се установяват и предпоставките на чл. 78, ал. 4, вр. чл. 2 ГПК – прекратяване на производството поради удовлетворяване интереса на ищеца/ признание на иска от ответника или др./ и поведение на ответника, което да е станало причина за завеждане на делото. Производството е прекратено поради недопустимост на иска по причина на неподадено от ищеца възражение по чл. 690, ал. 1 ТЗ, без да е придадено правно значение на поведението на ответника, което както е посочил и въззивният съд, е такова по защита на негови права - предявяване на претендирани вземания, подаване на възражение срещу включване на вземането в списъка на неприети вземания и т.н. Развилото се производство пред САС не е такова по жалба срещу определение по чл. 248 ГПК, поради което и доводите на частния жалбоподателя, че в последното производство разноски не се присъждат, не са относими към правилността на обжалвания съдебен акт. По изложените доводи въззивното определение в обжалваната му част е правилно и следва бъде потвърдено с настоящото определение. В настоящото производство по жалба срещу определение по чл. 248 ГПК разноски не се следват на страните. Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение