Определение № 103 от 30.07.2010 г. на ВКС по н. д. № 487/2010 г.

С разпореждане от 14.07.2010 г. на председателя на Районен съд – гр. Б. поради отвод на всички съдии от този съд на основание чл. 29, ал. 2 НПК, производството по н.ч.д. № 364/10 г. е прекратено и изпратено на Върховния касационен съд за произнасяне по реда на чл. 43, т. 3 НПК. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура е на становище, че делото следва да се разгледа от друг, еднакъв по степен съд, тъй като са налице условията, предвидени в чл. 43, т. 3 НПК. Върховният касационен съд провери данните по делото, становището на прокурора и намери следното: Искането за промяна подсъдността по делото е ОСНОВАТЕЛНО. Производството по н.ч.д. № 364/10 г. по описа на Районен съд – гр. Б. е образувано по жалба на постарадалите лица Д. П. А., П. А. С. и Д. П. Т. против постановление от 21.06.2010 г. по преписка № 387/06 г. на Районна прокуратура – гр. Б. за прекратяване на наказателното производство, водено срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 212, ал. 1 НК. Всички съдии от Районен съд – гр. Б. са се отвели от разглеждането на делото при условията на чл. 29, ал. 2 НПК, с изключение на един, отвел се на основание чл. 29, ал. 1, т. 7 НПК, тъй като съпругът на Д. П. Т. е председател на Районен съд – гр. К., който също е в съдебния район на Окръжен съд – гр. В.. Последното обстоятелство е дало основание на жалбоподателите да поискат отвода както на всички прокурори от Районна прокуратура – гр. Б., така и на всички съдии от Районен съд – гр. Б.. Действията на съдиите са правилни и обуславят необходимост от промяна подсъдността на делото, чрез възлагането му за разглеждане на друг, еднакъв по степен съд, извън съдебния район на Окръжен съд – гр. В., какъвто е Районен съд – гр. М.. По изложените съображения и на основание чл. 43, т. 3 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение