Определение № 308 от 15.10.2014 г. на ВКС по гр. д. № 1366/2014 г.

Производството е по чл.248 ГПК. Образувано е по молба вх.№29128 от 22.07.14г. на А. С. С., К. С. С. и М. Т. М. за изменение на решението по настоящото дело в частта за разноските. Молителите считат, че адвокатското възнаграждение за другата страна, което са осъдени да заплатят на другата страна, е прекомерно с оглед действителната и правна сложност на делото и е над определения размер по Наредба №1/2004г. за минималния размер на адвокатските възнаграждения. Искат намаляване на това възнаграждение от 900лв. на 200лв. Ответникът в производството Т. Й. Пашова не взема становище по молбата. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение приема, че молбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в едномесечния срок по чл.248, ал.1 ГПК. Разгледана по същество, молбата е неоснователна. Основното производство по настоящото дело е образувано по касационна жалба на А. С. С., К. С. С. и М. Т. М. срещу решението по гр.д.№1889/13г. на Бургаския окръжен съд. С решение №167 от 03.07.2014г. по настоящото дело е потвърдено въззивното решение на Бургаския окръжен съд. С оглед изхода на делото в касационната инстанция, жалбоподателите са осъдени да заплатят на ответника Т. Й. Пашова разноските по делото, представляващи адвокатско възнаграждение в размер на 900лв. Искането на ответника за присъждане на разноски в касационната инстанция е направено в съдебно заседание на 05.06.14г. В същото заседание е представен и договор за правна защита и съдействие, от който се установява, че е внесено адвокатско възнаграждение в размер на 900лв. До приключване на съдебното заседание жалбоподателите не са направили възражение за прекомерност на заплатеното от ответника адвокатско възнажраждение. Такова възражение и искане за прилагане на чл.78, ал.5 ГПК е направено едва с молбата по чл.248 ГПК. Установена е практика на ВКС, според която възражението по чл.78, ал.5 ГПК за прекомерност на заплатеното от насрещната страна адвокатско възнаграждение може да бъде направено най-късно до приключване на последното заседание по делото. В този смисъл са например определение №22 от 27.01.12г. по т.д.№628/10г. на І ТО; определение №337 от 03.10.11г. по гр.д.№1101/10г. на ІІ ГО, определение №265/04.07.13г. по ч.гр.д.№3923/13г. на ІІ ГО; определение №13 от 17.01.13г. по гр.д.№1161/12г. на ІV ГО, определение №226 от 16.09.13г. по гр.д.№1358/12г. на ІV ГО. Само ако разноските са присъдени в производство, по което страните не са призовани в открито съдебно заседание /например по чл.288 ГПК, чл.274 ГПК/, възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение би могло да бъде направено в производството по чл.248 ГПК – в този смисъл са например определение №265/30.05.12г. по гр.д.№1419/11г. на ІV ГО, определение №113 от 07.03.13г. по ч.гр.д.№1414/13г. на ІІ ГО и др. В настоящия случай възражението по чл.78, ал.5 ГПК е преклудирано, тъй като е направено след съдебното заседание, проведено на 05.06.14г. То не е могло да бъде взето предвид при постановяване на решението и съответно не може да бъде уважено в производството по чл.248 ГПК По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,