Решение № 1071 от 21.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8450/2010 г.

Решение № 1071 от 21.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8450/2010 г., I о., докладчик съдията Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано по касационна жалба на Щерю Цвятков Щерев от гр. Варна против Решение № 838 от 21.04.2010 г. на Варненски административен съд по адм. д. № 1856 по описа за 2009 г., с което е отхвърлена жалбата на касатора против Ревизионен акт № 030802859/16.03.2009 г. на орган по приходите при ТД на НАП Варна, потвърден с Решение № 240/22.05.2009 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" Варна при ЦУ на НАП, с който на ревизираното лице за 2002 г. е определен данък по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) в размер на 6 666,85 лв. главница и 5 231,28 лв. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно като постановено при съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в необсъждане в цялост на събраните доказателства; игнориране на доказания факт, че дъщерята на касатора е деляла общо домакинство с родителите си по време на ревизирания период; необоснован е изводът за размера на началното салдо на паричните средства през 2002 г. Иска се отмяна на съдебното решение и на РА. Ответникът по касационната жалба директорът на дирекция "ОУИ" Варна при ЦУ на НАП не взема становище по нея. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на първо "а" отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира за установено следното: Ревизия по реда на чл. 122 и сл. ДОПК за определяне на задължения по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) за 2002 г. Ревизираното лице е декларирало, че към 01.01.2001 г. е имал налични парични средства в размер на 59 500 лв. и е живял в едно домакинство със съпругата си Димитричка Илиева Цвяткова. Ревизиращите са приели, че твърденията за наличната парична сума към началото на ревизирания период не са доказани, защото съпрузите са били безработни от 1999 г., в лошо здравословно състояние и са получавали инвалидни пенсии. Според органите по приходите представеният договор за паричен заем от 10.02.1998 г. на сумата 60 000 лв. е без достоверна дата, а и сумата се твърди да е дадена преди деноминацията. Установено е, че даването на дарение в размер на 50 000 лв. от страна на двамата съпрузи в полза на дъщеря им Добринка Щерева на 24.12.2002 г. /което не е спорно/ обосновава превишение на извършените разходи спрямо доказаните приходи. Прието е, че приходите на РЛ са в размер на 1 564,38 лв., а разходите са в размер на 26 796,27 лв. /25 000 лв./ половината от даденото дарение на дъщерята /+ 1 796,27 лв. /други разходи//. Разликата от 25 231,89 лв. е обложена по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) За да отхвърли жалбата, първоинстанционният съд е съобразил, че нови доказателства, след издаването на ревизионния акт, не са представени, поради което констатациите на РА не са опровергани. Решението е правилно. Главното касационно оплакване за необоснованост на извода, че дъщерята на съпрузите Щереви е живяла с тях в едно домакинство през процесния период не е оправдано, тъй като от писмените обяснения на съпрузите и тяхната дъщеря е установено, че дъщерята е заживяла с родителите си от 01.01.2003 г., при което няма основание приходната част на баланса за 2002 г. да се увеличава с нейни доходи, нито тя да е поела част от разходите. Представените при ревизията доказателства са обсъдени подробно от съда и не е налице съществено нарушение на процесуалните правила в тази връзка. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на първо "а" отделение