Определение № 60477 от 20.12.2021 г. на ВКС по т. д. № 751/2021 г.

Производството е по чл.274, ал.2 пр.1, вр. ал.1, т.2 вр.чл.248, ал.3 ГПК. Образувано е по частна жалба на ЗД „Бул Инс“ АД срещу определение №260090 от 21.10.2021г., постановено по в.т.д.№90/2020г. на Варненски апелативен съд, ТО, с което на основание чл.248, ал.1 ГПК е допълнено решение №148/17.07.2020г. по същото дело като ЗД „Бул Инс“ АД е осъдено да заплати на адвокат Н. Д. сумата в размер на 8 388лв. с ДДС - адвокатско възнаграждение за осъществено по делото безплатно процесуално представителство на Ж. Т., Й. Т. и Д. А.. В частната жалба се поддържа, че обжалваното определение не е съобразено с процесуалния закон и с фактите по делото. Твърди се, че пред въззивният съд не е бил представен списък по чл.80 ГПК за разноските на въззивниците-ищци, което прави недопустимо допълването на решението по реда на чл.248, ал.1 ГПК. Отделно се сочи, че в представения по делото договор за правна помощ и съдействие не е посочено някое от конкретните основания по чл.38, ал.1, т.1 - т.3 ЗА, при които законът допуска уговаряне на безплатна помощ, което обуславя неоснователност на молбата за допълване на решението в частта за разноските. Иска се отмяна на обжалваното определение и отхвърляне на молбата по чл.248, ал.1 ГПК. В срока по чл.287, ал.1 ГПК е депозиран писмен отговор от адвокат Н. Д., осъществил адвокатско възнаграждение безплатно процесуално представителство на Ж. Т., Й. Т. и Д. А. по в.т.д.№90/2020г. на Варненски апелативен съд, в който поддържа, че частната жалба е неоснователна, тъй като в случая са налице всички законови предпоставки за присъждане на претендираното по чл.38, ал.1, т.2 ЗА адвокатското възнаграждение. Върховен касационен съд, търговска колегия, състав на второ отделение, след преценка на данните по делото, намира следното: Частната жалба е процесуално допустима - подадена е в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество същата е неоснователна. С обжалваното определение въззивният състав от Варненски апелативен съд е допълнил решение №148/17.07.2020г., постановено по в.т.д.№90/2020г. на Варненски АС в частта за разноските като е осъдил ЗД „Бул Инс“ АД да заплати на адвокат Н. Н. Д. от Шуменска АК сумата от на 8 388лв. - адвокатско възнаграждение с ДДС за осъществено пред въззивната инстанция безплатно процесуално представителство на Ж. М. Т., Й. М. Т. и Д. Н. А. по чл.38, ал.1, т.2 ЗА. Съдът е посочил, че адвокат Н. Д. е представил по делото списък за разноските по чл.80 ГПК, удостоверение на регистрация по ДДС и два договора за правна защита и съдействие, в които е посочено, че предоставя безплатна правна помощ на всеки от въззивниците-ищци по чл.38, ал.1, т.2 ЗА, което обуславя основателността на подадената от адвокат Н. Д. молба по чл.248, ал.1 ГПК. Размерът на адвокатско възнаграждение е определен като обща сума от дължимите по чл.38, ал.2 във вр. с чл.36, ал.2 ЗА възнаграждения за всеки един от въззивниците съобразно чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения с прибавен ДДС. Обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено. Преди приключване на устните състезания пред въззивната инстанция е бил представен списък по чл.80 ГПК (на стр.55) за претендираното адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗА за осъществено безплатно процесуално представителство на въззивниците-ищци от адв. Н. Д.. В договора за правна защита и съдействие между въззивниците и адв. Н. Д., представен пред Варненски АС, е отразено, че безплатната защита се осъществява на основание чл.38, ал.1, т.2 ЗА. При това положение са налице предпоставките по чл.248, ал.1 ГПК във вр. с чл.38, ал.2 ЗА за допълване на въззивното решение в частта за разноските чрез присъждане на възнаграждение в посочения от въззивния съд размер. Цитираната от частния жалбоподател практика на ВКС (определение №92/23.10.2009г. по т.д.№745/2008г. на ІІ т.о. и решение №165/26.10.2010г. по т.д.№93/2010г. на ІІ т.о, постановени съответно при липса на договор за правна помощ и при липса на посочено основание по чл.38, ал.1 ЗА), не е относима за настоящия процесуален спор. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, търговска колегия, състав на второ отделение