Решение № 149 от 13.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1145/2010 г.

Решение № 149 от 13.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1145/2010 г., II г. о., ГК, докладчик председателят Елса Ташева Производството е по чл. 290 и сл. ГПК, образувано по касационната жалба на М. Н. Д., Н. К. Х. и П. Н. Д., всички от [населено място], против решение № 400/29.03.2010 г. по гр. дело № 111/2010 г. на В. окръжен съд, с което е оставено в сила първоинстанционното решение № 3419/18.11.2009 г. по гр. дело № 3414/2005 г. на В. районен съд и ревандикационният иск е уважен. Поддържат се оплаквания за недопустимост на съдебния акт, като постановен по недопустим иск, както и за неговата неправилност, затова се настоява за отмяната му, със законните последици. Ответницата по касационната жалба К. Й. Д. от [населено място] изразява становище за нейната неоснователност и моли да се остави без уважение, със законните последици. К. съд обсъди касационните доводи по чл. 281, т. 2 и т. 3 ГПК и констатира следното: с определение № 98/2.02.2011 г. по гр. дело № 1145/2010 г. на ВКС на РБ, II-ро г. о. е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 400/29.03.2010 г. по гр. дело № 111/2010 г. на В. окръжен съд, на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, защото е установено противоречие с ТР № 1/1997 г. на ОСГК на ВКС на РБ по материалноправния въпрос за конститутивното действие на постановеното решение на ПК В., по чл. 18ж, ал. 1 ЗСПЗЗ. Ищцата К. Д. е предявила ревандикационен иск срещу ответниците Н. Х., П. Д. и М. Д. за недвижим имот-представляващ част от имот пл. № *, с площ от 421 кв. м./целия с площ 611 кв. м./ по КП"Т. -р. " в м. "Д. С. ", в землището на кв. В., [населено място], при граници за частта: имот пл. № *, имот пл. № *, имот пл. № *, останалата част от имот пл. № * и път. По ревандикационния иск е постановено решение № 3419/18.11.2009 г. по гр. дело № 3414/2005 г. на Районен съд-В., с което ищцата е призната за собственик на реална част от имот пл. № * по ПНО, "защрихована на скица на лист 162, придобит на основание дарение, обективирано в нотариален акт № */2000 г. " и върху този имот е ревандикирал владението й. Въззивният съд изцяло е споделил правните изводи за основателност и доказаност на ревандикационната претенция върху "реално обособена част" от имота, затова оставил в сила обжалваното решение. К. съд не споделя, като правилни изводите на въззивния съд, произнесъл се по недопустим иск за ревандикиране на обект на собственост, който не е конкретизиран и по отношение на който праводателката на ищцата не се легитимира с решението на ПК В. под № 503/13.05.1998 г., което не е произвело конститутивно действие. С цитираното решение се признава право на собственост на М. Г. Я. в съществуващи/възстановими/ стари реални граници на нива от 2.600 дка пета категория, находяща се в терен по § 4, кв. В., м. "Д. С. ", имот № * по плана, изработен 1956 г., който имот включва различни части от планоснимачни номера по КП"Т. -р. ". Претендираният имот, с площ от 0.424 дка, съгласно решението на ПК е част от пл. № *, за който пл. номер не е посочена квадратура, нито са посочени граници на частта от 0.424 дка. Решението на ПК не е съпроводено със скица на имота, съгласно изискванията на действащата материалноправна норма на чл. 18ж, ал. 1 ППЗСПЗЗ /ДВ, бр. 122/1997 г./. Съгласно ТР № 1/1997 г. на ОСГК на ВКС на РБ решенията на общите поземлени комисии по чл. 18ж, ал. 1 ППЗСПЗЗ и по чл. 27, ал. 1 ППЗСПЗЗ за възстановяване на правото на собственост върху земеделски земи в съществуващи или възстановими стари реални граници, или в нови реални граници с план за земеразделяне имат конститутивно действие, каквото действие постановеното решение № 503/13.05.1998 г. не притежава, защото не индивидуализира правото на собственост върху имота с реалните му граници. Към момента на издаване на решението, а и към настоящия момент, поради отсъствие на тази индивидуализация не е възникнало правното качество на обекта на собствеността и затова, признавайки само правото на собственост, но не и неговото възстановяване върху конкретен обект, решението на поземлената комисия няма все още конститутивно действие и не легитимира праводателя на ищцата, като носител на правото на собственост, което може да бъде защитено по чл. 108 ЗС. В този смисъл, към настоящия момент искът за ревандикация се явява преждевременно предявен, тъй като не е налице реален обект, с определени реални граници за индивидуализацията му от останалите имоти, а само такъв обект на собственост може да бъде предмет на защита на иска по чл. 108 ЗС. Като е зачел неоснователно конститутивното действие на решението на поземлената комисия и приел за доказано правото на собственост върху реално, необособена част от земеделска земя, въззивният съд се е произнесъл по недопустим иск, по който не е налице окончателно завършена процедура по възстановяване на правото на собственост, затова въззивното решение следва да се обезсили и производството по иска следва да се прекрати, а с оглед крайния резултат по делото постановеното по реда на чл. 192, ал. 4 ГПК (отм.) от въззивния съд определение № 1350/23.04.2010 г. следва да се отмени. Ответницата по касационната жалба следва да заплати на касаторите направените разноски, в размер на 362 лева за всички инстанции, затова ВКС на РБ, II-ро г. о.