Решение № 2155 от 24.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4791/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). Образувано е по две касационни жалби, подадени против Решение № 846/ 04.03.2025 г., постановено по адм. дело № 416/ 2024 г. по описа на Административен съд- Плевен (АС Плевен). Първата касационна жалба е подадена от Община Плевен, представлявана от кмета д-р В. Христов чрез юрисконсулт З. Златева в частта, с която същата е осъдена да заплати на Д. М. М. обезщетение за неимуществени вреди в размер на 6000 лева, както и разноски по делото в размер на 340 лева. Излагат се доводи за неправилност на обжалваната част от решението, поради противоречие с материалния закон и допуснато съществено процесуално нарушение– касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Не се споделя приетото в съдебния акт, че ищецът е понесъл неимуществени вреди от незаконосъобразно бездействие на общината. Счита се, че изводите на съда противоречат на установеното по делото. Поради това се иска обезсилване на решението или отмяна на обжалваната част от решението и отхвърляне изцяло на исковата молба на ищеца. Претендират се разноски. Втората касационна жалба е подадена от Д. М. М. от гр.Плевен в частта, с която е отхвърлен иска за сумата над 6000 лева до пълния предявен размер от 14 198,90 лева, причинени неимуществени вреди, както и в частта, с която е отхвърлена изцяло исковата претенция за имуществени вреди в размер на 15801,10 лв., за които се твърди, че са претърпени под формата на пропуснати ползи. Касационният жалбоподател посочва, че обжалваната част от решението е неправилна, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост– касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяна на обжалваната част от решението и уважаване на предявената искова молба в пълния ѝ размер. Претендира разноски, съобразно представения списък на разноските. Община Плевен, представлявана от кмета д-р В. Христов чрез юрисконсулт Златева подава писмено възражение по отношение на ответната касационна жалба. Постъпил е и писмен отговор на Д. М. М., чрез адв. Вълчева, в качеството на процесуален представител, в който изразява становище за неоснователност на жалбата на Община Плевен и се моли решението да бъде изменено, като се присъди исканото обезщетение в пълен размер от 15 000 лева. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационните жалби на страните. Счита съдебното решение за правилно и обосновано. След като прецени доказателствата по делото, във връзка с доводите и съображенията на страните, Върховният административен съд, състав на трето отделение, приема следното: Касационните жалби са подадени в законоустановения срок, от надлежни страни, с оглед на което са процесуално допустими. С оспореното решение, постановено в производството по реда на чл. 203 и сл. АПК, във връзка с чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, административният съд е ОТХВЪРЛИЛ, предявеният от Д. М. М. от гр.Плевен, чрез адв. Р. Вълчева– АК- Плевен, иск с правно основание чл.1, ал.1 ЗОДОВ за осъждане на Община Плевен да заплати сумата от 15 801,10 лв., обезщетение за причинени имуществени вреди под формата на пропуснати ползи- получаване на доход от пролетно или есенно оранжерийно производство на краставици в периода от 2018г.- 2024г. вкл., причинени от незаконосъобразно бездействие на Община Плевен, свързано с изпълнението на Заповед № РД-280/ 15.06.2018г. на зам.кмет при Община Плевен за премахване на незаконен строеж, представляващ „Надстройка над съществуваща лятна кухня и пристройка към нея“, изпълнен в [УПИ], кв.15, по плана на [населено място], общ.Плевен, като неоснователен. Със същото решение, административният съд е ОСЪДИЛ на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ Община Плевен, да ЗАПЛАТИ на Д. М. от гр.Плевен, сумата от 6000 (шест хиляди) лв., обезщетение за причинени неимуществени вреди от незаконосъобразно бездействие на Община Плевен, свързана с изпълнението на Заповед № РД-280/ 15.06.2018г. на зам. кмет при Община Плевен за премахване на незаконен строеж, представляващ „Надстройка над съществуваща лятна кухня и пристройка към нея“, като за разликата до 14 198,90 лв. отхвърлил иска като неоснователен и недоказан. За изясняване на спорните по делото обстоятелства са били назначени агрономическа експертиза и съдебно-техническа такава. Адм. съд, за да постанови този резултат, позовавайки се на разпоредбата на чл. 204, ал. 1 от АПК е приел, че в конкретния случай от доказателствата по делото установил, че е налице незаконосъобразно бездействие от Община Плевен по спазване на чл.225а, ал.3 от ЗУТ и принудително изпълнение на влязла в сила Заповед № РД-12-280/ 15.06.2018г., издадена от зам. кмет при Община Плевен на основание чл. 225а, ал.1 вр. чл. 223, ал.1 т.8 от ЗУТ, т.е. е налице първата предпоставка от фактическия състав на отговорността по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Адм. съд приел, че настъпването на имуществени вреди не е установено. Посочил, че в тежест на ищеца, съобразно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК е да докаже, дали е могъл да реализира продукция в процесната оранжерия в определен обем, за да бъде установено по безспорен начин, пропускане на твърдяната полза, предвидимост на същата и причинна връзка между нея и незаконосъобразния административен акт. Следвало е и да установи размерът на пропуснатата полза. Не били представени доказателства вкл. гласни такива, за засаждане и обработване на мястото в засенчената оранжерия, за добиване на продукция, дори и в минимални размери, за сключване на договор с купувачи на продукцията, който да не е бил реализиран поради невъзможността да се реализира добив. Поради това, АС Плевен приел, че твърдените в исковата молба пропуснати ползи, произтичащи от бездействието на Община Плевен, не са доказани по безспорен начин от ищеца. Адм. съд приел за доказани твърденията по отношение искът за неимуществени вреди претендирани от Д. М., изразяващи се в болки и страдания от морална страна, които се обострят след всеки неуспех да постигне справедливост, както и влошено здравословно състояние. Съдът установил, че поставените диагнози и освидетелстване със 100% ТНР от ТЕЛК не се намират в причинна връзка с бездействието на Община Плевен да премахне незаконен строеж. Съдът приел обаче, че е увредена личната сфера на субекта и е засегнат област от живота му, като са нанесени вреди на психиката, емоциите, чувствата, усещанията, накърнено чувство за справедливост, които му нанася незаконния строеж и възможност пълноценно да използва недвижимия имот, негова собственост. В случая безспорно се доказвало по делото, че е налице незаконна намеса в личния живот на ищеца, като последният търпи психически страдания от бездействието на ответника. В случая съдът приел, че безсилието от неуспешните опити да накара Община Плевен да изпълни законовите си задължения и демонстрираното незачитане на личния живот и неприкосновеност на собствеността на Д. М. са с по-голям обем и интензитет предвид обстоятелството, че лицето е предприело действия да защити правата си по съдебен ред, но въпреки това обстоятелство опитите му да се защити и да преустанови неправомерното въздействие било неуспешно. Накърнени са и легитимните очаквания на ищеца спрямо ответника, който е демонстрирал неспазване на основни законови задължения в продължителен период от време, като предизвикал психически дискомфорт, негативни емоции и неприятни усещания. Установена е и причинна връзка между преживените негативни емоции и бездействието на ответника, тъй като един факт е причина за настъпил резултат, когато, ако този факт е липсвал, то резултатът не би настъпил. Ето защо съдът приел, че са налице и останалите предпоставки на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, като на Д. М. са причинени неимуществени вреди, които се намират в пряка причинна връзка с незаконосъобразното бездействие на Община Плевен и същите следва да бъдат възмездени с обезщетение. По аргумент от препращащите норми на чл. 203, ал. 2 от АПК и § 1 от ЗОДОВ съдът приложил разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД и размерът на обезщетението било определено по справедливост. Сметнал, че справедливо и обосновано с оглед продължителния период от време, през който лицето е търпяло негативни преживявания, е сумата от 6000 лв., като за разликата до 14 198,90 лв. искът бил отхвърлен като недоказан. Настоящият съдебен състав на Върховен административен съд, намира постановеното решение в ЧАСТТА, с която е отхвърлен иска за имуществени вреди за ПРАВИЛНО, Неоснователна е касационна жалба, подадена от Д. М. срещу посоченото съдебно решение в частта, с която са отхвърлени предявените от него искове. В тази връзка настоящият състав на ВАС намира мотивите на адм. съд за обосновани, подробни и съответно препраща към тях с оглед чл.222, ал.2, изр.2 АПК. Не са налице твърдените в исковата молба имуществени вреди, под формата на пропуснати ползи- получаване на доход от пролетно или есенно оранжерийно производство. Не е доказано неосъществено увеличение на имуществото, за което е съществувала достатъчна степен на сигурност, че ще настъпи. Твърдените вреди не са пряка и непосредствена последица от действия или бездействия на общинска администрация. Правилно предявеният иск за имуществени вреди е отхвърлен като недоказан. Обосновано съдът е обсъдил дали е установено по делото настъпване на вреди, както и дали представляват пряка и непосредствена последица от издадения незаконосъобразен акт. Целта на ЗОДОВ е обезщетителна с оглед чл.4, ЗОДОВ, чл.82 ЗЗД, във вр. с &1 от ЗОДОВ. В случая за иска за имуществени вреди тази правораздавателна компенсираща функция не следва да се приложи, тъй като ищецът не е доказал по безспорен и категоричен начин наличието на предпоставките на чл.204 АПК и чл.1, ал.1 ЗОДОВ. Ищецът, не е доказал обстоятелствата, които определят основателност на претенцията– чл.153, чл.154, ал.1 от ГПК. Поради това първоинстанционният съд, като е отхвърлил иска за имуществени вреди, като краен резултат е постановил решението си в съответствие с приложимия закон. Решението като правилно в тази част следва да се остави в сила. Обжалваното решение на АС Плевен е НЕПРАВИЛНО в частта, с която Община Плевен, е осъдена да заплати на Д. М. М. сумата от 6000 лв (шест хиляди лева), за претърпени неимуществени вреди като постановено при необоснованост и допуснати съществени процесуални нарушения. В съдебното решение не са анализирани всички факти, свързани с твърдените неимуществени вреди и причинната връзка между тях и административната дейност и допуснатите дефицити в нейното упражняване. Крайният извод на съда за частична основателност на предявения иск за неимуществени вреди е формиран без да са изложени мотиви, относно всички предпоставки по чл.1, ал.1 ЗОДОВ. В случая не е обсъдено приложението на чл.299, ал.2 АПК. Административният съд не е преценил, че административното правоотношение се намира във фаза на изпълнително производство, което има отделни характеристики, участници, вкл. засегнати лица и определени последици- реализиране на предвиденото в адм. акт спрямо отговорен субект. С това не е преценено как се отразява бездействието спрямо участниците в изпълнителното производство. В мотивите липсва обсъждане на предприетите действия по изпълнението. Настоящата инстанция приема, че при постановяване на съдебното решение в тази част е допуснато нарушение на съдопроизводствените правила по смисъла на чл.209, т.3, пр.2 АПК. Същото препятства преценката относно наличието или липсата на предпоставките за ангажиране отговорността на основание чл.1, ал.1 ЗОДОВ. Поради това оспореният съдебен акт в тази част следва да бъде отменен, а на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК делото следва да бъде върнато на АС Плевен за ново разглеждане от друг състав. Отговорността за съдебни разноски следва да се реализира в новото съдебно производство, съобразно неговия изход. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на трето отделение