Определение № 188 от 20.05.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1188/2020 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.2 от ГПК. Образувано е по частна жалба на „Пътстрой“ ООД срещу определение № 322 от 3.2.2020 г., постановено по ч. гр.д. № 14 по описа за 2020 г. на Софийския апелативен съд, Гражданска колегия, 4 състав, с което е оставена без разглеждане частната жалба на дружеството срещу разпореждане от 28.10.2019 г. по търговско дело № 2206 по описа за 2019 г. на Софийския градски съд, ТО, VI-22 състав, като производството е прекратено. Частният жалбоподател счита за неправилен извода на въззивния съд, че определението не подлежи на инстанционен контрол, тъй като първоинстанционният съд не е отказал издаване на изпълнителен лист, като указанията за представяне на оригинал от арбитражното решение би могло да бъдат изпълнени по реда на чл.41, ал.5 и ал.6 от Правилника на АС на БТПП. Към молбата за издаване на изпълнителен лист жалбоподателят е представил препис от арбитражното решение. Оригиналът на това решение не може да бъде представен, тъй като се намира в кориците на делото в Арбитражния съд. Освен това в случая „Пътстрой“ ООД не разполага с издадения препис, подписан от арбитражния състав и поради това дружеството се е снабдило с удостоверения от Софийския градски съд, че няма образувано друго производство за издаване на изпълнителен лист въз основа на същото решение. С постановеното от Софийския градски съд разпореждане реално искането за издаване на изпълнителен лист не е уважено, тъй като получаването на изпълнителния лист е поставено в зависимост от неизпълнимо условие-представяне на оригинал на арбитражно решение. Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение, приема следното: Частната жалба е подадена в срок срещу подлежащо на обжалване определение, поради което е допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Частният жалбоподател е подал до Софийския градски съд молба за издаване на изпълнителен лист срещу Агенция „Пътна инфраструктура“ въз основа на влязло в сила решение от 30.05.2018 г. на Арбитражния съд при БТПП по в.а.д. № 152/2015 г. и допълнително решение от 31.07.2018 г. по същото дело. С разпореждане № 12979 от 28.10.2019 г. по търговско дело № 2206 по описа за 2019 г. на Софийския градски съд, ТО, VI-22 състав, е разпоредено да се издаде изпълнителен лист въз основа на арбитражните решения. В разпореждането е постановено да се извърши надлежна бележка върху оригинала на решението на Арбитражния съд за издаването на изпълнителния лист съгласно чл.406, ал.3 от ГПК, като за целта оригиналът на това решение трябва да бъде представен от молителя при получаване на изпълнителния лист. Молителят е обжалвал разпореждането в частта, с която е разпоредено представянето на оригинала на арбитражното решение. Софийският апелативен съд е оставил без разглеждане жалбата и е прекратил производството, тъй като е приел, че разпореждането не е от категорията съдебни актове, подлежащи на обжалване. Този извод е съобразен с разпоредбата на чл.407, ал.1 от ГПК, според която молителят може да обжалва само отказа да се издаде изпълнителен лист. В частта, с която е изискано представянето на оригинала на арбитражното решение разпореждането на Софийския градски съд представлява акт по движение на делото, който не подлежи на обжалване. Ето защо определението на Софийския апелативен съд, с което частната жалба е оставена без разглеждане и производството е прекратено, е законосъобразно и следва да бъде потвърдено. Разпореждането на Софийския градски съд за представяне на оригинала на арбитражното решение при получаване на изпълнителния лист подлежи на отмяна от същия съд на основание чл.253 от ГПК поради грешка при тълкуването и прилагането на разпоредбата на чл.406, ал.3 от ГПК, когато се издава изпълнителен лист въз основа на арбитражно решение. Съдът, който разглежда молбата, не разполага с оригинала на арбитражното решение. Този оригинален документ се намира по съответното арбитражно дело, представлява неразделна част от него, трябва да се съхранява от арбитража и няма разумна причина да бъде отнет от съставителя и предаден на съда, разглеждащ молбата за издаване на изпълнителен лист. В този смисъл е и чл.45 от Правилника на АС на БТПП/2019 г./, който задължава секретариата да пази приключените дела 10 години, а решенията и определенията по тях-завинаги, което не му позволява да разпраща оригиналите на актовете на други органи и лица. Възможността ищецът да се снабди повторно с изпълнителен лист, която се предотвратява с отбелязването по чл.406, ал.3 от ГПК върху оригинала на съдебните решения, се постига по друг начин. В случая разпоредбите на чл.41 от Правилника на АС на БТПП предвиждат, че страната получава само един екземпляр от арбитражното решение, подписан от решаващия орган. Съгласно новата ал.7 на чл.41/в сила от 1.12.2019 г./ повторен екземпляр може да се издаде само след представяне на удостоверение от компетентния да издаде изпълнителен лист окръжен съд, че въз основа на същото решение не е издаван изпълнителен лист и декларация на страната, че в периода след датата на удостоверението по предходното изречение не е издаван изпълнителен лист. Следователно е достатъчно съдът, който издава изпълнителен лист на основание арбитражно решение на АС на БТПП, да постави бележката по чл.406, ал.3 от ГПК за издаден изпълнителен лист върху представения от страната екземпляр. След това страната не би могла да се снабди с втори екземпляр, подписан от решаващия орган на Арбитражния съд, тъй като не би получила удостоверение от компетентния окръжен съд и би попълнила декларация с невярно съдържание. Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение