Определение № 3144 от 19.06.2025 г. на ВКС по гр. д. № 2256/2025 г.

Производството е по чл.274 ал.2 изр.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на И. Д. И. и К. А. И. срещу тази част от определение на Върховен касационен съд /ВКС/, ІІІ-то гражданско отделение, № 1838 от 11.04.2025 г. по гр.д.№ 3655/ 2024 г., с която е оставена без разглеждане касационната жалба, подадена от И. Д. И. и К. А. И. срещу въззивно решение № 137/ 04.07.2024 г. по гр.д.№ 105/ 2024 г. на Смолянски окръжен съд, в частта, с която е потвърдено решение № 15/ 19.01.2024 г. по гр.д.№ 141/ 2023 г. на Смолянски районен съд относно произнасянето по иска с правно основание чл.124 ал.1 ГПК и е прекратено производството по делото. Жалбоподателите поддържат, че съдът неправилно ги счел за нелегитимирани да обжалват въззивното решение в частта, в която е уважен иска срещу третата ответница А. Ч.. Макар искът за собственост да бил насочен само срещу нея, оспорването на нейните права се основало на твърдения, че частните жалбоподатели не са били собственици на имота, който са й прехвърлили. Това означавало, че искът за собственост директно засягал правната им сфера, затова те имали интерес да обжалват въззивното решение по този иск. Затова молят обжалваното определение да бъде отменено и делото да бъде върнато на другия състав на ВКС за произнасяне по касационната им жалба. Ответната страна П. Д. А. поддържа, че липсват на основания за допускане на касационно обжалване, а по същество - за неоснователност на жалбата. Счита, че И. и К. И. не са ответници по иска за собственост и затова нямат легитимация да обжалват решението по този иск. Ответната страна С. Д. П. не взема становище. Ответната страна А. Т. Ч. поддържа основателност на жалбата. Съдът не обсъжда доводите на ответната страна П. Д. А. за липса на основания за допускане на касационно обжалване. Обжалването на определение на състав на ВКС пред друг негов състав по реда на чл.274 ал.2 изр.2 ГПК не е касационно. Касае се за частна жалба срещу преграждащо определение по чл.274 ал.1 т.1 ГПК, която се разглежда на общо основание, а не при условията на чл.274 ал.3 ГПК. Върховният касационен съд намира частната жалба за допустима, но разгледана по същество, тя е неоснователна. За да постанови обжалваното определение, другият състав на ВКС по гр.д.№ 3655/ 2024 г. приел, че касационната жалба, подадена от И. Д. И. и К. А. И., в частта й, насочена против въззивното решение за уважаване на отрицателния установителен иск за собственост, е процесуално недопустима като подадена от ненадлежна страна. Касаторите И. и К. И. не били ответници по този иск и затова не били легитимирани да обжалват съдебния акт в тази му част. Отрицателният установителен иск бил предявен от П. Д. А. и С. Д. П. срещу ответницата А. Т. Ч., но не и срещу касаторите. Постановеният по тези съображения акт е законосъобразен. Легитимирани да подадат касационна жалба срещу въззивно решение по гражданскоправен спор са страните по делото /арг. чл.283, чл.284 ал.1 т.1 ГПК/, а съгласно чл.26 ал.1 и 2 ГПК страни по граждански дела са лицата, от чието име и срещу които се води делото; освен в предвидените от закон случаи никой не може да предявява от свое име чужди права пред съд. В хипотезата на предявени субективно съединени искове и обикновено другарство, всеки от другарите на страната на ответника е страна по процесуалното правоотношение, възникнало по предявената срещу него претенция. Той обаче не е страна по претенциите, заявени срещу останалите другари на страната на ответника – съгласно чл.216 ал.1 ГПК всеки от другарите действа самостоятелно; неговите процесуални действия и бездействия нито ползват, нито вредят на останалите. В случая ищците П. Д. А. и С. Д. П. са предявили при условията на обективно и субективно съединяване два иска: иск за установяване на нищожността на правна сделка – срещу всички страни по сделката /И. Д. И. и К. А. И. – продавачи и А. Т. Ч. – купувач/; и иск за установяване, че А. Т. Ч. не е собственик на продадения имот. Частните жалбоподатели се явяват страни /ответници/ по първия иск, но не са страни по установителния иск за собственост, съответно не са легитимирани да обжалват решението по него. Неоснователно те поддържат, че макар формално искът да е насочен само срещу третата ответница, той засяга правната им сфера, тъй като отрича правата им като продавачи на недвижим имот и обуславя интерес от обжалването на решението и по този иск. Цитираната по – горе разпоредба на чл.26 ал.2 ГПК изключва този довод, тъй като в тази хипотеза законът не предвижда изключение от правилото, забраняващо предявяване от свое име чужди права пред съда. Частните жалбоподатели не са легитимирани да обжалват решение по иск, по който не са страна; същото е прието в обжалваното определение на другия състав на ВКС и то следва да бъде потвърдено. По изложените съображения съдът