Определение № 148 от 19.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 107/2009 г.

Производството е по частната жалба на С. Х. Б. от гр. Я. срещу определението на Я. окръжен съд, постановено на 14.І.2009г. по гр.д. № 480/2008г. Ответникът по частната жалба А. Г. В. от гр. Я. е заел становище за нейната неоснователност. Претендира разноски. Частната жалба е допустима, но разгледана по същество - неоснователна, съображенията за което са следните: С атакуваното определение Я. окръжен съд е оставил без разглеждане въззивната жалба на С. Хр. Б. срещу решението на Я. РС от 03. Х.2008г. по гр.д. № 707/2008г., с което Б. е осъден да заплати на В. 1600лв., с която се първият се обогатил неоснователно, ведно със законната лихва до окончателното изплащане на сумата. Въззивният съд е приел в атакуваното определение, че въззивната жалба е просрочена – съобщение за решението е връчено лично на Б. на 13. Х.2008г., двуседмичният срок за обжалване е изтичал на 28. Х.2008г., а жалбата му е постъпила в деловодството на ЯРС на 30. Х.2008г. Определение е правилно. Изводът на въззивния съд за недопустимост на въззивната жалба поради подаването й след изтичането на преклузивния срок е в съответствие с разпоредбите на чл.259 ал.1 и чл.60 ал.4 от ГПК. Това е така дори да се приеме /с оглед ясно личащата поправка на цифрата “3” на “5” в датата на връчване без съответна заверка на връчителя/, че съобщението за първоинстанционното решение е връчено на Б. на 15. Х.2008г. – двуседмичният срок от датата на връчване е изтекъл на 29. Х.2008г. съобразно предвиденият в чл.60 ал.4 от ГПК начин на изчисляването му. Изложените съображения налагат извод, че частната жалба е неоснователна, поради атакуваното определение следва да бъде потвърдено. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение,