Определение № 8646 от 18.08.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4695/2026 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частната жалба на „Феста Уинтър Палас“ ЕООД, ЕИК 202638838, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 83А, представлявано от управителя К. И. Н., чрез процесуален представител юрк. Н. Терзиева, против определение № 355/20.03.2026 г., постановено по адм. дело № 115/2026 г. по описа на Административен съд – София Област (АССО), с което съдът е оставил без разглеждане жалбата на дружеството срещу отказ на кмета на Община Самоков за извършване на действия, обективиран в писмо с изх. № ОСК-ТД26-438(1)/29.12.2025 г., както и срещу твърдяно бездействие на същия административен орган, изразяващо се в неупражняване на контрол по Наредбата за условията и реда за отглеждане на селскостопански животни и птици на територията на Община Самоков и по Наредба № 1 за обществения ред и опазване на общинските имоти на територията на Община Самоков, и е прекратил производството по делото. Частният жалбоподател оспорва изводите на съда, че писмо с изх. № ОСК-ТД26-438(1)/29.12.2025 г. няма характер на индивидуален административен акт. Поддържа, че същото подлежи на обжалване, тъй като с него по същество кметът отказал да упражни властническите си правомощия по чл. 5, т. 10 от Наредбата за условията и реда за отглеждане на селскостопански животни и птици на територията на Община Самоков. Иска отмяна на определението и връщане на делото за разглеждане на спора по същество. Ответникът – кметът на Община Самоков, в писмен отговор изразява становище за неоснователност на частната жалба. Счита обжалваното решение за правилно, мотивирано и обосновано и моли да бъде оставено в сила. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна, в случай че е над минимално определения размер. Върховният административен съд, състав на пето отделение, приема частната жалба за процесуално допустима като подадена в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Въз основа на подадената от „Феста Уинтър Палас“ ЕООД жалба и уточнение към нея от 16.02.2026 г., направено във връзка с разпореждане № 299/06.12.2025 г. на АССО, IV състав, съдът е приел, че жалбата на дружеството е насочена срещу отказ на кмета на Община Самоков за извършване на действия, обективиран в негово писмо изх. № ОСК-ТД26-438(1)/29.12.2025 г., както и срещу твърдяно бездействие на същия административен орган да упражни контрол по Наредбата за условията и реда за отглеждане на селскостопански животни и птици на територията на Община Самоков и по Наредба № 1 за обществения ред и опазване на общинските имоти на територията на Община Самоков. С обжалваното определение съдът е оставил без разглеждане като недопустима жалбата на „Феста Уинтър Палас“ ЕООД срещу така оспореното поведение на кмета на Община Самоков и на основание чл. 159, т. 1 и т. 4 от АПК е прекратил производството по делото. За да постанови този резултат, съдът е приел, че в частта срещу писмо изх. № ОСК-ТД26-438(1)/29.12.2025 г. жалбата е недопустима, тъй като е насочена срещу акт, който няма характера на годен за обжалване административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК. Съдът се е мотивирал, че в тази част отправеното до кмета искане за извършване на проверка и предприемане на контролни действия във връзка с твърденията за незаконосъобразно отглеждане на коне в нерегистриран по реда и при условията на Закона за ветеринарномедицинската дейност (ЗВМД) обект, всъщност представлява сигнал по смисъла на Глава осма, раздел III от АПК. Съгласно чл. 124, ал. 2 от АПК решението, постановено по подаден сигнал, не подлежи на обжалване. Като недопустима съдът е преценил жалбата и в частта й срещу твърдяното бездействие на кмета на Община Самоков да упражни контрол по посочените в уточняващата молба разпоредби на общинските наредби. Съдът е обосновал извод за неприложимост на защитата по чл. 256 от АПК, тъй като в случая се иска извършване не на фактическо, а на правно действие. Липсва бездействие по смисъла на чл. 256 от АПК, доколкото в случая се търси съдебно задължаване на органа да осъществи обща контролна дейност, да извърши проверки, да прецени наличие на нарушения и да предприеме съответни мерки по преустановяването им. Такова искане според решаващия състав не попада в предметния обхват на защитата по чл. 256 от АПК, тъй като последната е допустима само когато се търси защита срещу неизвършването на конкретно дължимо фактическо действие, произтичащо пряко от нормативен акт и за което не е необходимо предшестващо властническо волеизявление. В случая неупражняването на контрол (съгласно твърденията в жалбата) не съставлява фактическо бездействие по смисъла на чл. 256 от АПК, тъй като изпълнението на такова задължение се опосредява от извършването на правни действия. В допълнение АССО е посочил, че от данните по преписката се установява предприемането на определени действия от органа по повод на отправения до него сигнал за извършвана незаконна дейност по отглеждане на коне на територията на Община Самоков, т.е. не е налице пълно бездействие по отношение на оплакванията на сигналоподателя. С тези мотиви съдът е оставил без разглеждане оспорването и е прекратил производството по делото. Определението е валидно, допустимо и правилно. Хипотезите на бездействие по чл. 256 от АПК са налице само в случаите, в които органът дължи фактическо действие по конкретно задължение, изпълнението на което произтича пряко от нормативен акт. За да е налице приложимост на реда на защита по чл. 256 от АПК, задълженията за извършване на такива действия трябва да произтичат пряко от правната норма при настъпване на определен юридически факт, т. е. както възникването, така и съдържанието им не трябва да е предшествано от допълнително волеизявление на административния орган. Обосновано и в съответствие с материалния закон първоинстанционният съд е приел, че защитата по реда на чл. 256 от АПК е неприложима срещу твърдяното в жалбата и уточнението към нея бездействие на административния орган да упражни контролните си правомощия по Наредбата за условията и реда за отглеждане на селскостопански животни и птици на територията на Община Самоков и по Наредба № 1 за обществения ред и опазване на общинските имоти на територията на Община Самоков. И в двата случая, предвидените в наредбите правомощия на кмета на общината по осъществяване на контролна и/или изпълнително-разпоредителна дейност, на които жалбоподателят се позовава в уточнителната си молба към жалбата, са свързани с извършването на правни действия – волеизявления на административен орган. Поради това защитата срещу тези действия не е по реда на чл. 256 от АПК, предвиждащ оспорване на неизвършването на фактически действия. По тези съображения касационната инстанция споделя извода на първоинстанционния съд, че с оглед формулирания от жалбоподателя петитум не е налице бездействие на административния орган, което да е годен предмет на обжалване по реда на чл. 256 от АПК. Бездействие съгласно посочената разпоредба е налице само в случаите, в които органът дължи фактическо действие по конкретно задължение, изпълнението на което произтича пряко от нормативен акт, каквото задължение в случая не е налице. По посочения ред не са предмет на защита задълженията за волеизявления на органа, съставляващи негови правни действия. Законосъобразен е и изводът на АССО относно характера на писмо с изх. № ОСК-ТД26-438(1)/29.12.2025 г. на кмета на Община Самоков, за което жалбоподателят твърди, че обективира защитим по чл. 256 от АПК отказ на органа за извършване на действия. Наред с правилната квалификация, която първоинстанционният съд е дал на същото, а именно неподлежащо на обжалване решение по подаден сигнал съгласно чл. 124, ал. 2 от АПК, с оглед пълнота и прецизност на изложението следва да се посочи, че Наредбата за условията и реда за отглеждане на селскостопански животни и птици на територията на Община Самоков е изцяло неотносима към обстоятелствата по настоящия случай, доколкото от приложените по делото доказателства не се установява нито извършването на дейност по отглеждане на селскостопански животни, нито изграждането и поддържането на животновъден обект по смисъла на посочената наредба и ЗВМД. Предвид изложеното, изводът на съда за неприложимост на защитата по чл. 256 от АПК е правилен, поради което обжалваното определение следва да бъде оставено в сила. Воден от горното, Върховният административен съд, състав на пето отделение,