Определение № 264 от 05.06.2018 г. на ВКС по т. д. № 343/2018 г.

Производството е по реда на чл.274,ал. 2 ГПК във вр. с чл.248,ал.3 ГПК. Образувано е по частна жалба, подадена от Д. В. против Определение № 3797 от 20.11.2017г. по гр.д.№ 6090/2016г. на САС, ГО, 4 състав, с което в производство по чл.248, ал.1 ГПК е оставено без уважение искането му за изменение на поставеното по делото решение в частта за разноските. С частната жалба се иска отмяната на определението като неправилно. Изложените доводи касаят единствено неправилността на обжалвания акт в частта за присъждане на разноските за юрисконсултското възнаграждение. Поддържа се, че към момента на определянето на размера на юрисконсултското възнаграждение въззивният съд не е съобразил приложимите разпоредби на Закона за правната помощ, към който препраща чл.78,ал.8 ГПК в приложимата редакция след изменението с ДВ бр.8 от 24.01.2017г. и Наредбата за плащане на правната помощ. Писмен отговор от насрещната страна не е постъпил в срока по чл.276 ГПК. За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното: С постановеното решение въззивната инстанция е приела, че подадената от ищеца жалба е неоснователна, а тази на ответното застрахователно дружество е частично основателна и като краен резултат по спора, след частична отмяна на първоинстанционното решение, е отхвърлен искът по чл.266,ал.1 КЗ - отм. за разликата над 40 000 лв. до уважения от СГС размер от 64 000лв. и е потвърдено решението за отхвърляне на претенцията за разликата до 120 000лв. С оглед изхода на спора и на основание чл.78,ал.3 във вр. с чл.78,ал.8 ГПК САС е присъдил разноски в полза на ответника за първата инстанция в общ размер на 761.53лв., от които за депозит на вещо лице 133.33 лв. и 628.20лв. за юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл.7 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения; за въззивната инстанция присъденото възнаграждение е в общ размер 1 410лв., от които за осъществената от юрисконсулт защита - 930лв. С определение № 263 от 29.05.2018г. по т.д.№ 344/2018г. по описа на І т.о. на ВКС не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение. С обжалваното определение молбата на ищеца по чл.248 ГПК е оставена без уважение по съображения, че отговорността за разноски е деликтна по естеството си и правото на вземане за разноски е материалноправно, поради което следва да се уреди от действащия към момента на извършваното процесуално действие закон. Определението в обжалваната част - в частта относно присъдените разноски за защита на ответното дружество от юрисконсулт е неправилно. При постановяването му не е съобразена действащата към този момент уредба относно дължимото в полза на ответника, защитаван от юрисконсулт възнаграждение и приложимите разпоредби на Закона за правната помощ във вр. с чл.25 от Наредбата за заплащане на правната помощ, към който препраща чл.78,ал.8 ГПК в редакция след изменението ДВ бр.8 от 24.01.2017г. Константна е практиката на ВКС, че нормата на чл.78,ал.8 ГПК е процесуалноправна и предвид незабавното й действие е приложима към всички неизвършени към този момент действия. Съставът на ВКС, като отчита вида и обема на извършената от юрисконсулта защита, счита, че дължимото възнаграждение по чл.78,ал.8 ГПК е в размер на по 200лв. за първата и за втората инстанция. Както се посочи, предмет на настоящата частна жалба, с оглед изложени в нея доводи и оплаквания е само частта на определението на САС по чл.248 ГПК за присъдените разноски в полза на ответника за осъществената от юрисконсулт защита на основание чл.78,ал.8 ГПК. Не са изложени доводи срещу частта от определението за присъждане в полза на ответника на другите разноски извън юрисконсултското възнаграждение /депозити за вещи лице за първата инстанция и държавна такса за въззивното обжалване/. Мотивиран от горното ВКС, ТК, състав на І т.о.