Определение № 45 от 01.04.2013 г. на ВКС по н. д. № 591/2013 г.

Производството пред Върховния касационен съд, е образувано по направено искане с определение № 173/12.03.2013 г., на Председателя на Районен съд гр.Ловеч, за промяна в подсъдността, основано на чл. 4 3, т. 3 НПК. Представителят на Върховната касационна прокуратура е изразил писмено становище, че искането е основателно, поради което следва да бъде уважено. Върховният касационен съд, за да се произнесе, съобрази следното: Посоченото от Район ния т съд гр. Ловеч правно основание за промяна в подсъдността, е чл. 4 3, т. 3 НПК, т.е. когато “съдът, на който делото е подсъдно, не може да образува състав”. Видно от материалите по делото, този съд не може да образува състав, за разглеждане на н ах д № 223 /20 13 г., поради направени основателни самоотводи на всички работещи съдии, на основание чл. 29, ал. 2 НПК. И скането се явява основателно, тъй като са налице условията на чл. 4 3, т. 3 НПК. Делото, с оглед посоченото основание за отвод, следва да бъде изпратено по подсъдност, за разглеждане в друг съдебен район, от еднакъв по степен съд - Район ен съд гр.Плевен. Водим от изложеното и на основание чл. 4 3, т. 3 НПК, Върховният касационен съд, 2 наказателно отделение