Определение № 2349 от 31.07.2026 г. на ВКС по т. д. № 1673/2026 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба, подадена от И. Г. Р., Н. Г. Д., А. Д. А., С. Г. П. и К. Р. Г., представлявани от процесуалния им пълномощник – адв. Г., срещу протоколно определение № 153/20.05.2026г., постановено по к.т.д. № 942/2026 г. на ВКС, 2 т.о., 2-ри състав, с което е прекратено производството по делото. Жалбоподателите поддържат, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно. Изтъкват, че не може да бъде споделено становището на съда, че решенията на Изпълнителния съвет на Политическа партия „България Може“, взети на извънредно заседание, проведено на 27.01.2026 г. / по протокол № 32 от 27.01.2026 г./, с което те били изключени като членове на политическата партия са влезли в сила, макар да е констатирано в доклада на Мандатната комисия, че не са обжалвани пред Контролната комисия. Жалбоподателите поддържат, че в доклада на Мандатната комисия при провеждане на Националната конференция от 21.02.2026г. е отбелязано, че те са се явили за регистрация за участие в конференцията и са вписани в списъка на допуснатите до участие лица. Твърдят, че независимо от горното имат правен интерес да обжалват решение № 22/23.03.2026г., на СГС, ТО, VI - 8 състав, по фирмено дело № 8/2025г., с което съдът е постановил вписване в регистъра на политическите партии при Софийския градски съд по партидата на Политическа партия „България Може“ на промени и изменения в Устава на партията, както и промени в представителството и органите на партията, който акт безспорно ги засягал. Частните жалбоподатели считат, че съдът следвало да даде възможност на страните да изяснят процесуалните въпроси преди насрочване на делото, а вместо това се доверил на представени от ответника писмени доказателства. Излагат като аргумент за отмяна на протоколното определение за прекратяване на производството, че към датата на депозиране на касационната жалба в СГС и към датата на провеждане на Националната конференция, между ПП „България Може“ и жалбоподателите е бил налице висящ съдебен спор по т.д. № 378/ 2026 г. на Софийския градски съд, ТО, VІ - 7 състав, предмет на който е оспорване легитимността на проведеното на 27.01.2026г. извънредно заседание на Изпълнителния съвет и взетите решения, както и измененията в Устава на партията, което оборва констатациите на Мандатна комисия, Контролна комисия и ИС на партията и всички създадени писмени доказателства. С оглед изложените съображения претендират отмяна на обжалвания акт. Ответникът по частната жалба – Политическа партия „България Може“ оспорва същата чрез процесуалния си представител – адв. Ст. М. по съображения, подробно изложени в писмен отговор от 13.07.2026г. Поддържа, че правилно съдът е приел, че жалбоподателите не са членове на партията и не са активно легитимирани да обжалват решението по регистърното производство. Върховна касационна прокуратура е получила препис от жалбата на 13.07.2026г., като не е подаден писмен отговор в указания срок. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото, намира следното: За да постанови обжалваното определение, друг състав на ВКС е приел, че е сезиран с жалба срещу решение на Софийски градски съд №22/23.03.2026 г., постановено по ф.д. № 8/2025 г., с което е допуснато вписване на промени по партидата на Политическа партия „България Може“, които касаят персоналния състав и представителството на политическата партия съобразно решения, взети на Национална конференция на партията от 21.02.2026 г. Изложено е, че И. Г. Р., Н. Г. Д., А. Д. А., С. Г. П. и К. Р. Г. са обосновали правния си интерес от подаване на жалбата, съответно активната си процесуална легитимация в производството, с обстоятелството, че са пряко засегнати от съдебния акт, доколкото със същия е постановено те да бъдат заличени като съпредседател – И. Г. Р., като членове на изпълнителния съвет на политическата партия – И. Р., А. А., С. П. и Н. Д., и като член на контролната комисия - К. Г.. ВКС е констатирал, че с решение на Изпълнителния съвет на Политическа партия „България Може“, взето на извънредно заседание, проведено на 27.01.2026 г. по протокол № 32 от 27.01.2026 г., жалбоподателите са изключени като членове на политическата партия. Съдът е приел, че като последица от изключването им в доклада на Мандатната комисия при провеждане на Националната конференция от 21.02.2026 г. е било отразено, че те са се явили за регистрация за участие в конференцията, вписани са в списъка на допуснатите до участие лица по причина, че към момента на провеждане на конференцията няма постановено решение на СГС за заличаването им в регистъра на политическите партии, но не са взели участие в конференцията по тяхна воля и желание. В същия доклад е констатирано и обстоятелството, че решенията за изключването им не са обжалвани пред Контролната комисия и са влезли в сила, което се потвърждава и от процесуалния им представител. С оглед горното и съгласно чл. 18 ЗПП, съставът на ВКС е приел, че позитивните решения за вписване в регистъра на политическите партии могат да бъдат обжалвани от всеки член на политическата партия, чийто права са засегнати от допуснатите вписвания, не и от лица, които нямат качеството членове на политическата партия, а след изключването им, жалбоподателите не притежават изискуемата от закона активна процесуалноправна легитимация за обжалване на постановеното от Софийски градски съд регистърно решение за вписване на промени по партидата на Политическа партия „България Може“, съответно нямат правен интерес от подадената касационна жалба срещу решението. С оглед изложеното съдът е счел касационната жалба за недопустима и е прекратил производството по делото. Настоящият съдебен състав намира, че частната жалба, с която е сезиран, е процесуално допустима, тъй като е насочена срещу преграждащ акт. Същата е подадена в срок, от активно легитимирани страни и следва да бъде разгледана по същество. Съгласно практиката на ВКС по приложение на чл. 18, ал. 1 ЗПП, правен интерес от обжалване на позитивно решение за вписване в регистъра по партидата на съответната партия има всеки неин индивидуален член, който твърди, че е засегнат от вписване на обстоятелство, което не е валидно възникнало / в този смисъл решение №144/09.09.2024г. по т.д. № 1822/2024г. на ВКС, 1 т.о., решение № 72/14.06.2024г. по т.д. № 938/2024г. на ВКС, 1 т.о. и др./. Членственото правоотношение е обуславящо правния интерес и активната легитимация на лицето. Когато членството е прекратено преди приемане на решението, чието вписване в регистъра се атакува, не може да се приеме, че е налице активна легитимация на жалбоподателя. За наличието на активна и пасивна процесуалноправна легитимация на страните съдът следи служебно, поради което за установяването й не са приложими правилата, уреждащи процесуални преклузии за събиране на доказателства. В чл. 14, ал. 6 от Устава на партията, в съответната му редакция, преди измененията, приети на Националната конференция от 21.02.2026 г., е предвидено, че изключването на членове става с решение на общинския съвет в организацията, където членува лицето, като решението влиза в сила след утвърждаването му от Изпълнителния съвет. В чл. 14, ал.7 от Устава е регламентирано, че изключването подлежи на обжалване пред Контролната комисия, чието решение е окончателно. Жалбоподателите изрично са потвърдили в откритото съдебно заседание чрез изявлението на процесуалния им представител – адв. Г., а и се установява от представените писмени доказателства, че е налице решение на Изпълнителния съвет за изключването им, с което те са запознати, като не са атакували същото пред Контролната комисия на партията, предвид което са неоснователни доводите им, че не им е дадена възможност за изясняване на процесуалните въпроси. Следователно решенията за изключването им са влезли в сила, тъй като жалбоподателите не са се възползвали от предвидения в Устава ред за оспорването им и е настъпил фактическият състав по прекратяване на членственото им правоотношение. Неоснователни са доводите на частните жалбоподатели, че при постановяване на обжалваното определение от 20.05.2026г., съставът на ВКС не бил съобразил обстоятелството, че с представената с настоящата частна жалба искова молба от 19.02.2026г. до СГС те са претендирали постановяване нелегитимност и незаконосъобразност на проведените заседания на Изпълнителния съвет, считано от учредяване на партията, включително и това на 27.01.2026г., както и нищожност на постановените съдебни решения за регистрация на партията и последващо за вписване на промени. Горното не опровергава извода за осъществяване на фактическия състав по изключването им, настъпило като последица от неоспорването на решението на Изпълнителния съвет пред Контролната комисия, още повече, че образуваното по тази искова молба производство по т.д. №378/2026г. на СГС е прекратено с разпореждане № 1762/25.02.2026г. От жалбоподателите е представена частна жалба срещу разпореждането, но същото е влязло в сила след потвърждаването му от САС с определение № 213/25.03.2026г., постановено по т.д. №173/2026г. на Софийски апелативен съд, влязло в сила на 15.04.2026г. Предвид горното правилна е преценката на ВКС за липса на активна легитимация на жалбоподателите за обжалване на регистърното решение и липса на правен интерес, с оглед прекратяване на членството им в партията и приемането на жалбата им за недопустима. С оглед гореизложеното частната жалба се явява неоснователна, а обжалваното определение следва да бъде потвърдено. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Първо търговско отделение