Определение № 318 от 03.11.2015 г. на ВКС по гр. д. № 1977/2015 г.

Производството е по чл. 248 ГПК. Постъпила е молба от адв. В. В. като пълномощник на Е. Г. П., с която се иска присъждане на направените от доверителката й разноски за адвокатско възнаграждение в производството по делото пред ВКС. В срока по чл. 248, ал.2 ГПК насрещната страна не е взела становище. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: Молбата за допълване на постановения съдебен акт в частта за разноските е подадена в срока по чл. 248, ал.1 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. С определение № 425 от 30.06. 2015 г. по гр.д. № 1977/2015 г. на ВКС, І г.о., постановено в производство по чл. 288 ГПК, не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 557 от 24.11.2014 г. по в.гр.д. № 684/2014 г. на Окръжен съд- Перник по подадената против него касационна жалба от Й. Г. Б.. С това определение съдът не се е произнесъл по искането на ответницата в касационното производство Е. П., направено с отговора на касационната жалба, за присъждане на разноските за касационната инстанция. Към отговора на касационната жалба е приложен договор за правна защита и съдействие, сключен на 20.01.2015 г. между Е. П. и адв. В., видно от който за изготвяне на отговор по касационната жалба е договорено адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв., което е заплатено изцяло в брой от молителката. Налице са основанията, визирани в чл. 78, ал. 3 ГПК, поради което молбата следва да бъде уважена, като в полза на Е. Г. П. следва да се присъдят направените разноски за възнаграждение за един адвокат за защита в производството пред ВКС в размер на 600 лв. Водим от гореизложеното съдът