Решение № 650 от 21.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8652/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на В. Д. И., в качеството й на родител и законен представител на малолетния М. Б. Д., законен наследник на починалия Б. А. Д., чрез адв. Георгиев, срещу решение № 3196/09.07.2025 г., постановено по адм. дело № 390/2025 г. по описа на Административен съд - Благоевград, с което е отхвърлена жалбата им срещу Решение № 1040-01-97/13.02.2025 г., издадено от Директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт – Благоевград (ТП на НОИ), с което е потвърдено Разпореждане № 5104-01-74/17.12.2024 г. на длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО в ТП на НОИ – Благоевград. Изложени са съображения за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на оспореното решение и произнасяне на съда по същество на спора. Алтернативно след отмяна на решението делото да бъде върнато на друг състав на първоинстанционния съд с указания по прилагането на закона. Претендират се разноски по делото пред двете съдебни инстанции. Ответникът - директор на ТП на НОИ - Благоевград, чрез гл. юриск. Митова, в писмен отговор оспорва касационната жалба като моли същата да бъде отхвърлена. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - „Транс Бове“ ЕООД, в писмено становище, навежда аргументи за неоснователност на касационното оспорване. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна. При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 от АПК, касационният състав приема от правна страна следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е Решение № 1040-01-97/13.02.2025 г., издадено от директора на ТП на НОИ – Благоевград, с което е потвърдено Разпореждане № 5104-01-74/17.12.2024 г., издадено от длъжностно лице по чл. 60 от КСО при ТП на НОИ – Благоевград, с което не е призната за трудова злополуката, станала на 11.08.2020 г. с Б. А. Д. на длъжност „шофьор, тежкотоварен автомобил“ при осигурителя „ТРАНС БОВЕ“ ЕООД. За да отхвърли жалбата, съдът е приел, че при издаване на оспореното решение, административният орган е спазил предвидената в закона процедура и при изяснена фактическата обстановка правилно е приложил материалния закон. Посочил е, че формираните от органите на ТП на НОИ – Благоевград фактически и правни изводи за липсата на кумулативно изискуемите елементи от фактическия състав по чл. 55, ал. 1 от КСО за квалифициране на злополуката, станала с Б. А. Д. на 11.08.2020 г., като трудова такава, са обосновани и правилни. Съдът е приел, че липсват годни доказателства въз основа, на които да се изведе извод за съществуване на функционална връзка между настъпилото на 11.08.2020 г. по отношение на Б. Д. нетравматично увреждане и осъществявана от същия работа в полза на дружеството на същата дата, доколкото такава не е установена с решение на органите за медицинска експертиза. Заключил е, че Решение № 1040-01-97/13.02.2025 г. е издадено при наличие на изискуемите законови предпоставки, поради което се явява законосъобразно. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното съдебно решение е правилно, постановено при надлежно установени факти и събрани допустими доказателства. При вярно установена фактическа обстановка, първостепенният съд е обсъдил всички относими за правилното решаване на спора доказателства, аргументирано е анализирал обстоятелствата от значение за спора и е достигнал до правни изводи, които се споделят от касационната инстанция, поради което настоящият състав препраща към тях на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК. Българското законодателство предвижда изрично трудовата злополука като осигурен социален риск. Легалната дефиниция на този риск се съдържа в нормата на чл. 55 от КСО, в която са установени юридическите белези и кумулативно изискуемите предпоставки, с наличието на които законодателят обвързва приемането на дадена злополука за трудова, както следва: 1. внезапно увреждане на здравето на осигурено по чл. 4, ал. 1 и чл. 4а от КСО лице (внезапно, външно неочаквано и непредвидимо еднократно и пряко въздействие върху човешкия организъм, което накърнява телесната цялост и нарушава нормалното функциониране на органите на човешкото тяло); 2. увреждането на здравето следва да е настъпило през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието; 3. неблагоприятен резултат от увреждането – временна неработоспособност или смърт; 4. наличие на функционална връзка между настъпилото увреждане на здравето и условията на труд (връзката на увреждането с обичайните обстоятелства и условията, при които протича изпълнението на трудовата функция по трудовото правоотношение с работодателя); 5. причинна връзка – неблагоприятният резултат (неработоспособността) да бъде пряко следствие от внезапното увреждане на здравето, а не на други обстоятелства, както и при нетравматични увреждания внезапното увреждане на здравето да е настъпило в резултат от извършваната работа. Съгласно чл. 73, ал. 2 от Наредба за медицинската експертиза (НМЕ), не се считат за внезапно увреждане на здравето по смисъла на чл. 55 от КСО патологични състояния вследствие на заболяване от каквото и да е естество, включително епилепсия, хронична исхемична болест на сърцето (всички клинични форми, включително миокарден инфаркт), мозъчен инсулт, захарен диабет, атеросклероза, високо кръвно налягане, душевни болести. По аргумент от § 1, т. 36 от ДР на Закона за здравето (ЗЗ) терминът "нетравматично увреждане" е възприет като синоним на заболяване, а по дефиниция болестта е дълбоко и трайно отклонение от нормалната жизнена дейност на организма, съпроводено със структурни и функционални изменения в него, което според динамиката на протичане може да бъде остро или хронично, а острото заболяване, което в медицината е наричано акутно, може да бъде подостро (субакутно) или свръхостро (перакутно), което понякога протича за часове и дори за минути. Дефинитивната норма на § 1, т. 3 от ДР на НМЕ определя "нетравматичното увреждане" като болест в резултат на различни причини извън травма (инфаркти, инсулти, душевни болести, атеросклероза, високо кръвно налягане, диабет и други). Видно от представената по делото медицинска документация, в настоящия случай безспорно се касае за нетравматично увреждане. Наведените в касационната жалба възражения в обратен смисъл са неоснователни. С обжалваното пред първа инстанция решение № 1040-01-97/13.02.2025 г. е потвърдено разпореждане по чл. 60, ал. 1 от КСО, издадено въз основа на окончателни/влезли в сила съдебни и административни актове (решения на органите на медицинската експертиза на работоспособността), с които е прието, че се касае за нетравматично увреждане. С влязло в сила ЕР НЕЛК се е произнесла позовавайки се на подробно описаната в експертното решение документация, която е в обхвата, регламентиран с нормите на чл. 73, ал. 1 и чл. 66, ал. 1 от НМЕ. В случая наличието на увреждане, на резултата от него - настъпила смърт, както и настъпването на увреждането през време на извършваната работа са категорично установени. Въпросът дали се касае за травматично или нетравматични увреждане също вече решен, а установените в тази връзка факти са обхванати от силата на пресъдено нещо. Както правилно е посочил първоинстанционният съд, нетравматичното увреждане се установява единствено с ТЕЛК и/или НЕЛК. Съгласно чл. 73, ал. 1, т. 1 от НМЕ, ТЕЛК и НЕЛК се произнасят по причинната връзка при нетравматичното увреждане въз основа протокол за разследване на злополуката. Върховният административен съд в константната си практика (решение № 9730 от 02.11.2022 г. по адм. дело № 2623/2022 г. по описа на ВАС; решение № 4999/03.04.2019 г. по адм. дело № 5516/2018 г. по описа на ВАС, решение № 10479/10.07.2013 г. по адм. дело № 6208/2013 г. по описа на ВАС и др.) приема, че в случаите, при които внезапното увреждане на здравето е нетравматично, наличието на причинна връзка между него и извършваната работа се установява единствено от ТЕЛК и/или НЕЛК (съгласно чл. 60, ал. 2 от КСО), които при внезапно починало лице, какъвто е процесният случай, се произнасят по причинната връзка въз основа на наличната медицинска документация и протокола от аутопсията (чл. 66, ал. 1 от НМЕ). Обсъждането на всички въпроси при декларирана злополука по повод на нетравматично увреждане и крайният извод дали в този случай е налице внезапно нетравматично увреждане на здравето по смисъла на чл. 55, ал. 1 от КСО, което е следствие (резултат, последица) на извършваната работа, законодателят е поставил в компетентност на ТЕЛК и НЕЛК. Поради това влязлото в сила тяхно решение досежно сочените въпроси е задължително за всички, по аргумент от чл. 113, ал. 3 от ЗЗ, включително за длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО. Ако с решението си ТЕЛК/НЕЛК е отрекъл причинна връзка между нетравматичното увреждане на здравето и извършваната работа, длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО има само една възможност - да издаде разпореждане за неприемане на злополуката за трудова. Произнасянето за причинната връзка е преюдициален въпрос относно квалификацията на злополуката, който се преценява от друг орган (ТЕЛК/НЕЛК), с познания в съответната област и със съответната нормативно възложена му компетентност да извърши преценка дали конкретните условия на труд са довели до настъпване на внезапно нетравматично увреждане. В тази връзка, верни са изводите на първоинстанционния съд, че доколкото безспорно установената пряка причина за смъртта на Д. е скорошни и минали [заличен текст]“ и при наличие на влязло в сила ЕР на ТЕЛК, длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО законосъобразно е отказало да определи нетравматичното увреждане, причинило смъртта на Б. Д., като трудова злополука, съответно директорът на ТП на НОИ законосъобразно е отхвърлил жалбата срещу това разпореждане. Обосновано е заключението на съда и по отношение приложението в конкретния случай на чл. 73, ал. 2 от НМЕ. Този извод се подкрепя от данните за медицинското състояние на починалото лице, съгласно които увреждането на сърцето се дължи на [заличен текст], както и, че смъртта е настъпила в резултат на „[заличен текст]“. Смъртта на Б. Д. е свързана с патологично състояние вследствие на [заличен текст], което съгласно чл. 73, ал. 2 от НМЕ, не може да се счита за внезапно увреждане на здравето по смисъла на чл. 55 от КСО. Становището на ТЕЛК е, че настъпилото нетравматично увреждане на Б. А. Д. на 11.08.2020 г. не е следствие на извършваната от него трудова дейност, а се корени в хронично заболяване, поради което липсва пряка връзка с извършваната по трудовия му договор работа като шофьор на тежкотоварен автомобил. Видно от приложените по делото протокол от аутопсията, експертните решения на ТЕЛК и НЕЛК, влезли в законна сила, безпротиворечиво се установява, че лицето е имало посочените в тези документи заболявания, които са съществували и са се развивали преди настъпването на трудовата злополука. Изрично е изключена възможността травмата от [заличен текст] да е причина за леталния изход в конкретния случай. Както вече бе посочено, НЕЛК се е произнесла с влязло в сила ЕР, базирайки се на регламентираната в чл. 73, ал. 1 и чл. 66, ал. 1 от НМЕ документация като са отчетени условията на труд, степента на натоварване при обичайна работна среда, медицинските данни за здравословното състояние на лицето преди инцидента, взето е становището по оценката на риска. Дори да се приеме, че твърдените от касатора стресови фактори са допринесли за внезапното влошаване на здравословното състояние на Б. Д., противно на твърдяното в касационната жалба, същите не се определят като "основни" за настъпилото нетравматично увреждане и последвалата смърт, а като допълнителен фактор, наред със съществуващите по отношение на Б. Д. множество такива, в това число и установено наличие на алкохол в кръвта. Въпреки че нетравматичното увреждане действително е настъпило по време на изпълнение на възложена от работодателя трудова дейност, същото не се намира във функционална причинна връзка с извършваната от него работа или с условията на труд. Предвид представените по делото писмени доказателства следва да се приеме, че липсва юридически белег на трудовата злополука, а именно: причинната връзка между увреждането и неблагоприятния резултат - настъпилата смърт. За да е налице трудова злополука, е необходимо резултатът да е пряка последица от внезапното увреждане и не трябва да се дължи на други причини. Разпоредбата чл. 73, ал. 2 от НМЕ изключва патологично състояние вследствие на [заличен текст] от приложното поле на чл. 55 от КСО, като не го счита за внезапно увреждане на здравето. В заключение, въпреки възможността съществуващите по отношение на Д. множество фактори, кумулирани със стресовия фактор, да причинят внезапно влошаване на здравословното състояние на лицето, не може да бъде направен обоснован извод, че настъпилото нетравматично увреждане е причинено от факторите на работната среда и/или трудовия процес. По изложените съображения и след служебна проверка на атакуваното съдебно решение, настоящата инстанция не констатира наличие на пороци, обосноваващи касационни основания по чл. 209 АПК и същото като валидно, допустимо и правилно следва да бъде потвърдено. Предвид изхода на спора, искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция е основателно, поради което на основание чл. 143, ал. 3 от АПК във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, касационният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати на ТП на НОИ - Благоевград съдебни разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция, в размер на 76,70 евро (седемдесет и шест евро и седемдесет цента) левовата равностойност на 150 лева (сто и петдесет лева). Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение