Решение № 2312 от 02.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 7996/2025 г.

Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на „Салт Лейк Вю“ ЕООД гр. Поморие срещу Решение № 5536 от 17.06.2025 г., постановено по адм. д. № 1773 от 2023г. по описа на Административен съд Бургас, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу отказ за съгласуване на виза за проектиране и на инвестиционен проект, обективиран в становище с изх. № СТ-84-136/19.07.2023 г. на заместник министъра на културата. Касационният жалбоподател, чрез процесуалния си представител твърди неправилност на съдебното решение, поради постановяването му при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Излага подробни съображения против изводите на съда, че обектът „Поморийски солници“ е недвижима културна ценност, както и относно регулационния статут на имота. Иска отмяна на решението и постановяване друго по съществото на спора, с което да се отмени оспореният отказ. Претендира разноски. Ответникът - заместник-министър на културата чрез процесуален представител оспорва касационната жалба. Претендира разноски. Прокурорът при Върховна касационна прокуратура дава мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, е неоснователна. Пред Административен съд Бургас е оспорено становище с изх. № СТ-84-136/19.07.2023 г. на заместник-министъра на културата, с което не се съгласува: Виза за проектиране и Инвестиционен проект за обект „Жилищна сграда“ в УПИ ХХІ-5387, кв.251 по плана на гр.Поморие; части: Архитектурна, Конструктивно становище и Геодезическа; фаза: Технически проект, внесени за съгласуване по чл. 84, ал. 1 и ал. 2 от ЗКН от собственика на поземления имот „Салт Лейк Вю“ ЕООД. Съдът е констатирал, че обект „Поморийски солници, кв. 269, п-л ІІ, пл. № 5348, местност Малкото езеро, гр. Поморие“, е обявен за недвижима културна ценност с предварителна категория „национално значение“ и охранителна зона, съгласно предварителна оценка по чл. 57, ал. 2 от ЗКН – приложение 1, със заповед № РД9Д-0003 от 10.03.2011 г. на министъра на културата, издадена на основание чл. 14, т. 2, чл. 58, ал. 1 и ал. 2 и чл. 59 ЗКН, като процесният имот попада в границите на охранителната зона. Съгласно приложение 3 към заповедта не се допуска промяна на предназначението на териториите в охранителната зона, допуска се нискоетажно жилищно строително с височина на кота корниз до 7.5 м и се изисква максимално отдръпване на застройката от границите на недвижимата културна ценност „Поморийски солници“ с цел осигуряване на максимално ослънчаване повърхността на водното огледало на солниците. След отрицателно становище на директора на НИНКН по заявлението на „Салт Лейк Вю“ ЕООД, поради липса на съответствие на предложената за съгласуване виза с режимите за опазване на охранителната зона на етнографска единична недвижима културна ценност „Поморийски солници“, включително задължителните предписания за опазване, дадени със заповед № РД9Д-0003 от 10.03.2011 г. на министъра на културата; визата за проектиране не е с нормативно определеното съдържание и не е издадена върху комбинирана скица, в несъответствие с нормата на чл. 140, ал. 2 от ЗУТ; инвестиционният проект не съответства на визата за проектиране като линии на застрояване в противоречие на чл. 142, ал. 2 и ал. 5, т. 6 от ЗУТ във връзка с чл. 140, ал. 4 от ЗУТ; не е налице пълна взаимна съгласуваност на отделните проектни части на инвестиционния проект, в нарушение на чл. 142, ал. 2 и ал. 5, т. 4 от ЗУТ, е издаден оспореният отказ за съгласуване от заместник-министъра на културата. Приложена е заповед за делегиране на съответните правомощия от министъра на културата. Изслушано е и е прието заключение на комплексна съдебно – техническа експертиза, въз основа на което е установен регулационният статут на имота и допустимото застрояване. Вещите лиза констатират, че издадената виза за проектиране и разработеният инвестиционен проект за процесния имот не съответстват на предписанията, дадени със заповедта за обявяване на недвижима културна ценност. Съдът подробно е обсъдил експертното заключение и обясненията, дадени в съдебно заседание от вещото лице, които съгласно поставените задачи са основно по регулационния статут на имота и режима на застрояване. От правна страна съдът е приел, че оспореният отказ е издаден от компетентен орган, в изискуемата от закона писмена форма и съдържа необходимите реквизити, не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и правилно е приложен материалният закон. Анализирани са разпоредбите на чл.79, чл. 83 и чл.84 ЗКН, както и тези на действащия към датата на деклариране на културната ценнност Закон за културното наследство. Съдът е приел, че процесният имот попада в охранителна зона на единична недвижима културна ценност „Поморийски солници“, чийто режим за опазване е определен с акта за нейното деклариране и след като не се установява съответствие на издадената виза и инвестиционен проект с предписанията, дадени със заповедта за определяне на културната ценност и нейните охранителни зони, оспореният отказ е законосъобразен. По тези причини оспорването е отхвърлено. Решението е валидно, допустимо и правилно. Не са налице нарушенията, посочени като касационни основания. Решението е постановено при надлежно изяснена фактическа обстановка, въз основа на която са изложени логически обосновани и съответстващи на закона правни изводи. Неоснователни са доводите в касационната жалба за допуснати при разглеждане на делото съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Правото на участие на страната в съдебни процес не е нарушено, спазен и е принципът на служебното начало, доказателствените искания на страната са допуснати, доказателствата са надлежно обсъдени. Правилно, след изчерпателна проверка на всички основания по чл. 146 АПК, Административен съд Бургас е приел, че постановеният акт е законосъобразен. Съгласно чл. 78 ЗКН, териториалноустройствената защита на недвижимото културно наследство обхваща множество фактори, сред които и режими за опазване, а чл. 79 от закона предвижда, че режимът за опазване на недвижимата културна ценност се определя с акта за нейното деклариране или за предоставяне на статут. Съгласно § 10, ал. 1 ПЗР ЗКН, заварените обявени по досегашния ред недвижими паметници на културата запазват своя статут и категория като културни ценности по смисъла на този закон, а съгласно § 12 ПЗР ЗКН заварените декларирани по досегашния ред недвижими паметници на културата запазват своя статут като декларирани обекти по този закон. По тези съображения касационните доводи, че обектът „Поморийски солници“ не представлява недвижима културна ценност, са неоснователни. Съдебната практика по приложението на §12 ПЗР ЗКН е константна /Решение № 8755 от 28.06.2018г. по адм.д.№ 5062/2016г. на ВАС, Решение № 6983 от 12.07.2022г. по адм.д. № 3858/2022 г., ІІІ отд. на ВАС и др./. Бездействието на директора на НИНКН в срока по § 12, ал.2 ПЗР ЗКН не води до отпадане статута на обекта. Неоснователни са и твърденията, че издаването на виза и инвестиционен проект съобразно разпоредбите на ЗУТ следва да доведе до извод за дължимост на съгласуването. Съгласно разпоредбата на чл. 84, ал. 9 от Закона за културното наследство (Нова - ДВ, бр. 62 от 2019 г., в сила от 6.08.2019 г.), на която се основава оспореният отказ, за инвестиционни проекти и искания за намеси в защитени територии за опазване на културното наследство по чл. 83 съгласуване или отказ за съгласуване се извършва въз основа на проверка на съответствието с изискванията на наредбата по чл. 171, съгласуван устройствен план и виза за проектиране или схема за поставяне и с режимите за опазване за съответната територия. Въз основа на експертното заключение по делото е надлежно установено, че визата и инвестиционният проект, и по-конкретно етажността и показателите за режима на УЗ не отговарят на режима за опазване на паметника на културата, зададен със Заповед № РД9Д-0003 от 10.03.2011г. на министъра на културата. Въпросът дали те отговарят на действащия ПУП е ирелевантен в настоящото производство. Впрочем, доводите на жалбоподателя в тази връзка са били надлежно обсъдени и в първоинстанционното производство и изводите на първоинстанционния съд изцяло се споделят от касационната инстанция. С оглед изложеното касационната жалба се явява неоснователна, а постановеното съдебно решение като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, на касационния жалбоподател разноски не се дължат. Искането на ответника по касация за присъждане на разноски за настоящото производство за юрисконсултско възнаграждение е основателно и следва да бъде уважено. На Министерство на културата следва да бъдат присъдени съдебни разноски в размер на 80 евро юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, трето отделение