Решение № 281 от 05.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 209/2010 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал.1, т.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Г. А. Ч., град Р., подадена от пълномощника му адвокат М, срещу определение №121 от 18.02.2010 г. по гр. д. №1063/2009 г. на Русенския окръжен съд в частта, с която е отхвърлена молбата му за допълване на определение №1 от 05.01.2010 г. по гр. д. №1063/2009 г. в частта за разноските като е отхвърлено искането за присъждане на разноски за разликата от 7.50 лв. до 515 лв. Жалбоподателят излага доводи за неправилност на определението. Частната жалба е депозирана в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна. Въззивният съд е приел, че с молбата за допълване на определението е приложено адвокатско пълномощно от 18.02.2010 г., по което не е договорено адвокатско възнаграждение, а от направените разноски, изразяващи се в платена държавна такса 15 лв. трябва да се присъдят 7.50 лв. поради частичната основателност на частната жалба. Искането за присъждането на разноски е направено от жалбоподателя Г. А. Ч. след постановяване на определение №1 от 05.01.2010 г. по гр. д. №1063/2009 г. Самият договор за правна защита и съдействие е от 18.02.2010 г. Няма данни за извършване на каквито и да е процесуални действия по осъществяване на защита в частното производство по гр. д. №1063 г. Освен това в посочения договор няма отбелязване за заплащане на адвокатско възнаграждение. Не съществува възможност да се присъждат само уговорени разноски без същите да са направени. Останалите разноски са присъдени в съответствие с разпоредбата на чл.78 ГПК съобразно изхода на спора. Ето защо обжалваното определение трябва да бъде оставено в сила. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.