Определение № 611 от 05.11.2015 г. на ВКС по т. д. № 1106/2015 г.

Производството е по реда на чл.288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу решение №1 от 05.01.2015 г. по в.т.д.№415/2014 г. на АС Варна. С обжалваното решение е потвърдено решение №387 от 15.04.2014 г. по т.д.№279/2013 г. на ОС Варна, с което са отхвърлени предявените от [фирма] срещу [фирма] евентуално съединени искове: по чл.240, ал.1, вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД за сумата от 80 000 лв., дължима по договор за заем от 26.11.2009 г. и по чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД, за сумата от 80 000 лв., получена от ответника без основание. В жалбата се навеждат доводи, че решението е неправилно, поради необоснованост и нарушение на съществени съдопроизводствени правила. Посочва се, че изводите на въззивния съд, че подписът под „получил сумата” в разходен касов ордер от 26.11.2009 г., не е изпълнен от В. М. М. и че сумата не е бил дадена в заем, са необосновани, тъй като не се подкрепят от събраните по делото писмени доказателства. Излагат се съображения, че в нарушение на процесуалния закон въззивният съд е оставил без уважение искането за повторна тройна експертиза, като не е изложил и мотиви защо не възприема становището на единичната експертиза и на вещите лица, изразили особено мнение. Предвид изложеното се иска отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане то друг състав на същия съд. В изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК, общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасяне на въззивния съд по въпроса: за начина, по който се извършва преценката на събраните по делото доказателства и за задължението на съда да обсъди всички доказателства в тяхната съвкупност, за който въпрос се твърди, освен че е решен в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в ППВС №7/1965 г., ТР №1/2001 г. на ОСГК на ВКС, решение №15 от 06.02.2012 г. по гр.д. №311/2011 г. на ВКС, ГК и решение №698 от 12.01.2011 по гр.д.№14/2010 г. на ВКС, ГК. Ответникът по касация [фирма] не заявява становище. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени наведените от страните доводи, намира следното: Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страни в предвидения от закона срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да постанови обжалваното решение, с което са отхвърлени предявените от ищеца [фирма] срещу [фирма] евентуално съединени искове: по чл.240, ал.1, вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД за сумата от 80 000 лв., дължима по договор за заем от 26.11.2009 г., обективиран в РКО от същата дата, подписан от В. М., управляващ и представляващ ответното дружество и по чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД, за сумата от 80 000 лв., получена от ответника без основание, въззивният съд е приел, че предвид направените от ответника възражения за неавтентичност на РКО и за липса на фактическо предаване на сумата, основният спорен между страните въпрос е, дадена ли е, респективно получена ли е сумата от 80 000 лв. Обсъждайки подробно заключенията на приетите от първоинстанционния съд една единична и две тройни съдебно-графологични експертизи /включително и изразените от вещите лица особени мнения/, както и заключението на приетата от него нова тройна експертиза, въззивният съд е достигнал до извод, че оспорването на автентичността на процесния РКО е проведено успешно, с оглед което твърдението на ищеца за сключване на договор за заем, респективно за предаване на сумата е недоказано. Настоящият състав намира, че въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. Формулираният от касатора въпрос не е решен в противоречие с посочената в изложението по чл.284, ал.3 от ГПК практика, а и със служебно известната на настоящия състав практика на ВКС, формирана по реда на чл.290 от ГПК. Съгласно последната, в задължение на съда е да даде собствено разрешение по предмета на делото, като обсъди доводите и възраженията на страните и извърши самостоятелна преценка на събраните в двете инстанционни производства допустими и относими доказателства, при съобразяване с разпоредбите за разпределението на доказателствената тежест между страните в процеса и допустимите според ГПК доказателствени средства. С визираното разрешение, което се възприема от настоящият състав, въззивният съд се е съобразил изцяло, респективно не се установява наличие на наведеното селективно основание – в решението са изложени мотиви, съдържащи както обсъждане и преценка на всички събрани по делото доказателства, така и фактически констатации и правни изводи, като е дадено собствено разрешение по очертания от ищеца предмет на делото, след произнасяне по приетите за релевантни, с оглед този предмет, възражения на ответника. Доколко изложените съображения и направените въз основа на тях изводи са обосновани е въпрос, отнасящ се до правилността на решението, която обаче не е основание за допускането му до касационно обжалване. Мотивиран от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,