Определение № 258 от 07.11.2017 г. на ВКС по т. д. № 980/2016 г.

Производството е по чл.248 ал.1 пр. 1 ГПК. В едномесечен срок от постановяване на Решение № 57/26 юли 2017 г. по т.д.№ 980/2016 г. на ВКС, състав на Второ ТО, с което е оставена без уважение молба на В. „Единство 93“ за отмяна на влязло в сила решение на РС Левски по гр.д.№ 640/2014 г. по описа на съда е постъпила молба от ответника С. В. Г. – ищец по гр.д.№ 640/2014 г. – за допълване на съдебния акт, с който е приключило извънредното производство, в частта за разноските. Претендира се присъждане на 600 лв. адвокатско възнаграждение съобразно приложен списък на разноските към отговора на молбата и договор за правна помощ от 26.02.2016 г. В срока за отговор по чл.248 ал.2 ГПК молителят В. „Единство 93“ [населено място], [община], изразява становище, че молбата е неоснователна, а поисканото адвокатско възнаграждение за изготвяне на отговор на молба за отмяна е прекомерно. След преценка на данните по делото и на доводите на страните настоящият съдебен състав приема следното: Молбата е подадена в преклузивния едномесечен срок от постановяване на необжалваемото решение по молба за отмяна, постановено в производство по чл.307 ал.2 ГПК от заинтересована легитимирана страна. Искането на ответника по молбата за отмяна С. В. Г. за присъждане на разноски е заявено своевременно с отговора по чл. 306 ал.3 ГПК, с който са представени списък на разноските и договор за правна помощ от 26.02.2016 г., установяващ плащане в брой на адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв. за изготвяне на писмен отговор на молба за отмяна на влязлото в сила решение по гр.д.№ 640 по описа за 2014 г. на Районен съд Левски. В открито съдебно заседание, проведено на 28.02.2017 г. по т.д.№ 980/2016 г. на ВКС, процесуалният представител на молителя е поискал присъждане на съдебни разноски и не е оспорил поради прекомерност заплатеното адвокатско възнаграждение от насрещната страна. Предвид изложеното следва да се приеме, че заявеното искане по чл. 248 ГПК е допустимо и основателно. Направеното едва с отговора на молбата за допълване на решението възражение за прекомерност е несвоевременно, доколкото страната е разполагала с възможност да се позове на прекомерност на заплатения от насрещната страна адвокатски хонорар в проведеното открито съдебно заседание на 28.02.2017 г. с участието на процесуалния представител на кооперацията-молител. По изложените съображения молбата за допълване на решението следва да бъде уважена. Водим от горното Върховният касационен съд, 1 състав на Второ търговско отделение на основание чл.248 ГПК