Определение № 367 от 30.09.2020 г. на ВКС по т. д. № 2973/2019 г.

Производството е по чл.248 ГПК. Образувано е по молба на „Аутдор Нетуърк” ООД за изменение на определение № 17/ 16.01.2020г. по ч.т.д. № 2973/2019г. по описа на ВКС, II ТО, в частта за разноските, като се иска да се приеме, че молителят не дължи присъдените в полза на насрещната страна разноски, съответно същите да бъдат намалени до установения от Наредба № 1/09.07.2004г. минимум. Молителят прави възражение за прекомерност на присъденото адвокатско възнаграждение като поддържа, че съдебното производство е с ниска степен на сложност и усилията на процесуалния представител за защита се изразяван единствено в подаване на писмен отговор на частната жалба. Сочи, че съгласно чл.7, ал.1, т.7 вр. ал.2 т.4 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, минималното адвокатско възнаграждение при материален интерес от 11 000 лева е в размер на 286,66 лева. Молителят излага съображения, че подадената от него искова молба не е била редовна, поради което съдът е трябвало да му даде указания за отстраняване на пороците, а не да изпраща препис от нея на ответника по иска. С оглед на това счита, че с действията си не е дал повод ответната страна да бъде ангажирана по делото. Сочат се и доводи, че въззивната инстанция го е подвела, тъй като изрично е посочила, че определението подлежи на обжалване пред ВКС с частна касационна жалба и молителят не се е усъмнил в тази преценка като стремежът му към обжалване бил „естествен”. Ето защо се поддържа, че дружеството няма вина, че частната касационна жалба е оставена без разглеждане от ВКС. Ответникът по молбата, „Камеко” АД, не представя отговор. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на молителя, приема следното: Молбата е процесуално допустима - подадена е от легитимирано лице в срока по чл.248, ал.1 ГПК, но разгледана по същество е неоснователна. С определение № 17 / 16.01.2020г. по настоящото дело е оставена без разглеждане подадената от „Аутдор Нетуърк” ООД частна касационна жалба против въззивно определение по чл.15 вр. чл.19 ГПК. С оглед изхода на делото, частният касатор е осъден да заплати на насрещната страна, на основание чл.78, ал.4 ГПК, разноски в размер на 720 лева с ДДС /600 лева без ДДС/. Неоснователен е доводът на молителя, че тъй като частната касационна жалба не е разгледана по същество, а е оставена без разглеждане, като недопустима, не може да бъде ангажирана отговорността му за разноските, направени от ответника по частната жалба в производството пред ВКС. Съгласно чл.81 ГПК, във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски, като законът не прави разлика какъв е характера на акта - по съществото на спора или преграждащ, стига с него да се слага край на производството пред съответната инстанция. Посочването в диспозитива на въззивното определение, че то подлежи на обжалване пред ВКС, също не е основание за изключване на отговорността на частния жалбоподател за разноските. Това произтича от обусловеността на отговорността за разноските от изхода на спора пред съответната инстанция и от обективния характер на тази отговорност, предпоставка за която не се явява наличието на вина на страната, сезирала горната инстанция с подадената от нея частна жалба. Възражението по чл.78, ал.5 ГПК, при минимален размер на адвокатското възнаграждение от 286,66 лева по чл.7, ал.1, т.7 вр. ал.2 т.4 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и заплатен такъв от 600 лева без ДДС, не е основателно, предвид фактическата и правна сложност на частното производство с оглед неговия предмет - спор за подведомственост във връзка с наличието на арбитражна клауза и нейната валидност. С оглед изложеното, молбата по чл.248, ал.1 ГПК се явява неоснователна и като такава следва да се остави без уважение. Водим от горното, Върховният касационен съд