Решение № 11180 от 22.08.2011 г. на ВАС по адм. д. № 14299/2010 г.

Решение № 11180 от 22.08.2011 г. на ВАС по адм. д. № 14299/2010 г., I о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на адв. Радостин Станчев, в качеството му на процесуален представител на Мариана Кръстева Кехайова, срещу решение № 1096 от 1.10.2010 г. по адм. дело № 1166 по описа за 2010 г. на административния съд - Бургас. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушаване на закона, както и поради необосноваността му, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението постановяване на друго по съществото на спора, както и присъждане на направените съдебни разноски. Ответната страна по касационната жалба - директорът на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението"-гр. Бургас не ангажира становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надеждна страна, а разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебния контрол в производството пред административния съд - Бургас е бил РА № 02901581 от 18.02.2010 г. на органа по приходите при ТД на НАП-гр. Бургас, потвърден с решение № РД-10-150 от 14.05.2010 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението"-гр. Бургас. Същият е издаден в резултат на осъществена ревизия на лицето по реда на чл. 122 и сл. от ДОПК, поради констатирано обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК, а именно декларираните и/или получените приходи и доходи не съответстват на имущественото и финансовото му състояние. Ревизираният период е от 1.01.2004 г. -31.12.2008 г. Ревизираното лице е било уведомено по реда на чл. 124, ал. 1 от ДОПК относно реда за осъществяване на ревизионното производство. С оспорения РА са му определени задължения по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2006 г. в размер на 3 362.17 лв. и лихва за забава в размер на 1 292.95 лв.; задължение по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2007 г. в размер на 648.52 лв. и лихва за забава в размер на 158.11 лв. и за 2008 г. в размер на 599.59 лв. и лихва за забава в размер на 55.75 лв. В мотивите на обжалваното решение подробно е обсъдена фактическата обстановка по спора, която се свежда до установява, че за 2006 г. лицето е декларирало разходи в размер на 16 671.62 лв., а приходите му възлизат на 12.56 лв. и е констатирана разлика в размер на 16 659.06 лв., което е данъчната основа за определяне на задължението му по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.). Органът по приходите не е кредитирал представен договор за заем на парични средства в размер на 17 000.00 лв. със заемодател "С и М Дизайн" ЕООД, едноличен собственик на което е ревизираното лице. Аналогична е ситуацията за 2007 г., а именно декларирани разходи в размер на 51 410.58 лв. и приходи в размер на 46 008.23 лв., констатирано превишение в размер на 5 402.35 лв., което формира данъчната основа за облагане по чл. 48 от ЗДДФЛ. Органът по приходите не е кредитирал представен договор за заем на парични средства в размер на 7 000.00 лв. със заемодател "С и М Дизайн" ЕООД, едноличен собственик на което е ревизираното лице. За 2008 г. са декларирани разходи в размер на 11 702.30 лв., а установените приходи са в размер на 5 708.36 лв., като установената разлика е 5 995.94 лв., което е данъчната основа за определяне на задължението по чл. 48 от ЗДДФЛ. Органът по приходите не е кредитирал представен договор за заем на парични средства в размер на 5 000.00 лв., със заемодател "С и М Дизайн" ЕООД, едноличен собственик на което е ревизираното лице. Съдът е приел, че издаденият РА е законосъобразен, като според него правилна е преценката на органа относно наличието на материалноправните предпоставки за преминаване към особения ред за осъществяване на ревизия, респ. за определяне на данъчната основа. Събраните доказателства установяват разминаване между разходите и приходите на ревизираното лице, обстоятелство по т. 7, (неправилно изписано като т. 2 в мотивите на решението) от ал. 1 на чл. 122 от ДОПК. Съдът е обсъдил основният спорен момент по делото, въведен и като основно касационно възражение, а именно некредитирането от страна на ревизиращия орган на представените договори за заем. Настоящият съдебен състав споделя изцяло направения извод на решаващия съд, че правилно не са приемат като годно доказателство представените договори за заем, при наличието на които би се стигнало до превишаване на приходите, съответно и липса на основание за облагане по посочения ред. От една страна се отчита фактът, че заемодателят е търговско дружество, чиито едноличен собственик е физическото лице, което е ревизирано в това му последно качество. От друга страна, съдът се позовава на обстоятелството, че представените договори са частни диспозитивни документи и тяхната доказателствена стойност следва да бъде преценявана във връзка с останалите доказателства по делото. Те са непротивопоставими в това им качество на трети лица по отношение на датата на сключването им, понеже липсва достоверна дата по смисъла на чл. 145 от ГПК (отм.) и чл. 181, ал. 1 от ГПК. Освен тях са представени и разходни касови ордери към тях, изходящи от търговското дружество, но те не са достатъчно основание за признаването им, понеже в хода на административното производство е констатирано, че те не са намерили отражение в счетоводството на дружеството-заемодател, като независимо, че договорите са дългосрочни, не са кредитирани касата или разплащателна сметка на същото. Също така, с оглед разпоредбата на чл. 124, ал. 2 от ДОПК, фактическите констатации на тази категория РА, като процесният, се смятат за верни до доказване на противното, а жалбоподателката не е ангажирала годни доказателства. В касационното производство е представен по реда на чл. 219, ал. 1 от ДОПК ревизионен акт № 02901581 от 18.02.2010 г. на органа по приходите при ТД на НАП-гр. Бургас, като същият е издаден на "С и М Дизайн" ООД по прилагането за ЗКПО (отм.) и ЗКПО, на ЗОДФЛ (отм.), и ЗДДС (отм.) и ЗДДС, за ревизиран период 16.05.2005 г. до 30.06.2009 г. Защитната теза е, че по този начин се доказва принадлежността на заемните парични средства на търговското дружество, респ. способността на същото да ги предостави в заем. Прави се възражение, че не се признава фактът на тяхното получаване, а същите са обект на облагане в проведеното ревизионно производство на дружеството. Възражението е неоснователно, понеже очевидно е, че такива средства, с произход от страна на търговското дружество могат да бъдат предоставени на физическото лице, но това не е доказано с годни доказателства. Към този спорен момент е неотносимо обстоятелството, че тези парични средства са обект на облагане, понеже те са притежание на друг данъчен субект, на когото е осъществена данъчна ревизия и съответно са определени данъчни задължения във връзка с облагането им, именно в лицето на този субект, различен от касатора. Неоснователно е възражението относно нецененото на писмените договори, с оглед на липса на осчетоводяване на обсъжданите заемни средства в търговското дружество, заемодател. Неоснователно е и възражението, че доказателствената тежест е в лицето на органа по приходите, поради изричната разпоредба на чл. 124, ал. 2 от ДОПК. За административния орган, в изпълнение на чл. 120 от ДОПК съществува задължение да изложи фактическите и правни основания за издаване на ревизионен акт, което е и направено. Обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход от спора съдебни разноски не се дължат. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение