Определение № 135 от 15.10.2018 г. на ВКС по гр. д. № 3708/2018 г.

Производството е по чл. 282 ГПК. Образувано е по молба вх.№ 8714 от 11.10.2018 г. /с пощенско клеймо от 10.10.2018 г./, подадена от Г. Т. Ж. чрез адвокат З. К. от АК – Б. с искане за спиране на изпълнението на невлязло в сила въззивно решение - № ІІІ-65 от 27.06.2018 г. по в.гр.д.№ 346/2018 г. по описа на ОС – Бургас, ІІ г.о, ІІІ въззивен състав. Представени са преписи от: въззивното решение (постановено във втора фаза на делбено производство – по претенциите на страните по сметки); съобщение до молителя (с твърдение, че е връчено на 02.07.2018 г.); подадена касационна жалба от Г. Т. Ж. чрез адвокат З. К. с вх.№ 12866 от 13.09.2018 г. (с която въззивното решение е атакувано в частта, с която молителят е осъден да заплати на С. Т. Г. сумата 23 407,50 лв. на основание чл. 30, ал. 3 ЗС, както и в частта, с която са отхвърлени негови притинции по сметки) с внесена ДТ за производството по чл. 288 ГПК; издаден изпълнителен лист в полза на С. Т. Г. въз основа на въззивното решение и покана за доброволно изпълнение по изп.№ 20188000400983 на ЧСИ И.Б. (с твърдение, че е връчено на 04.10.2018 г.); определение № 493 от 15.03.2018 г. по в.гр.д.№ 346/2018 г. по описа на ОС – Бургас, ІІ г.о, ІІІ въззивен състав (с което на основание чл. 389 ГПК е допуснато обезпечение на предявените от С. Т. Г. претенции по сметките чрез налагане на запор до размер на 63 513,91 лв. върху вземането на Г. Т. Ж. по изп.№ 20178000401049 на ЧСИ И.Б., представляващо разпределена му сума от проданта на съсобствен на страните недвижим имот, подлежаща на заплащане от обявената за купувач С. Т. Г.); издадена обезпечителна заповед (при изискана гаранция от 6 465,30 лв.), въз основа на която е образувано изп.№ 20188000400391 на ЧСИ И.Б. (видно от запорното съобщение, изпратено до Г. Т. Ж. на 16.04.2018 г.); съобщение до молителя за постъпила касационна жалба с вх.№ 11362/2018 г. (с твърдение, че е връчено на 19.09.2018 г.). С оглед обстоятелството, че в полза на ответницата по депозираната от Г. Т. Ж. касационна жалба - С. Т. Г., е наложен запор върху сума в размер на 63 513,19 лв., която двукратно надвишава размера на присъдената с въззивното решение сума от 23 407,50 лв., касаторът моли да бъде освободен от внасянето на обезпечение по чл. 282, ал. 2, т. 1 ГПК, като счита, че внасянето на такова в случая е безпредметно. При условията на евентуалност изразява готовност да представи обезпечение в размер на присъдената сума. Представените доказателства обосновават извод, че с подадена в срок (при условията на действащата към 15.07.2018 г. разпоредба на чл. 61, ал. 2 ГПК във връзка с чл. 329, ал. 1 ЗСВ и във връзка с § 8 от ПЗР на ЗИД на ГПК, обн. - ДВ, бр. 65/2018 г.) касационна жалба се иска спиране на осъдително въззивно решение, предвид което искането по чл. 282 ГПК е процесуално допустимо. Съдът намира за неоснователно заявеното искане за освобождаване на касатора от внасянето на обезпечение. Нормата на чл. 389 във връзка с чл. 397, ал. 1, т. 2 ГПК е неприложима в производството по чл. 282, ал. 2 ГПК, поради което наложената обезпечителна мярка „запор на вземането” на Г. Т. Ж. по изп.№ 20178000401049 на ЧСИ И.Б. не може да бъде зачетена като „надлежно обезпечение” по смисъла на чл. 282, ал. 2, т. 1 ГПК. Съгласно разясненията на ТР № 6 от 23.10.2015 г. по тълк.д.№ 6/2014 г. на ВКС, ОСГТК надлежното обезпечение в случая възлиза на сумата 23 407,50 лева, в който смисъл следва да бъдат дадени указания на молителя. Мотивиран от изложеното, съдът