Решение № 3369 от 25.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 6601/2025 г.

Образувано е по касационна жалба на директора на ТП на НОИ Сливен против решение № 904/09.05.2025 г. по адм. дело №143/2025 г. на Административен съд Сливен. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 69б от Кодекса за социално осигуряване (КСО) и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т.3 АПК. Ответникът по касационната жалба – Р. И. С., от гр. Нова Загора, чрез адвокат А. Станкова изразява становище за неоснователност на същата. Представя писмен отговор, с който моли да бъде оставено в сила съдебното решение. Претендира разноски за касационната инстанция. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК, в срока по чл. 211, ал.1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал.2 от АПК е основателна. С решение № 904/09.05.2025 г. по адм. дело №143/2025 г. Административен съд Сливен е отменил решение № 1012-19-5 # 1/ 17.02.2025 г. на директора на ТП на НОИ Сливен и потвърденото с него разпореждане № 2113-19-1193#1/20.12.2024 г. на ръководител по „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ. Изпратил е преписката на пенсионните органи за издаване на нов акт при спазване на указанията по тълкуване и прилагане на закона, дадени в мотивите на съдебното решение. Присъдил е разноски. За да постанови своя съдебен акт, административният съд е приел, че оспорените актове на пенсионните органи са издадени в противоречие с материалноправни разпоредби и в несъответствие с целта на закона – основания за отмяната им по чл. 146, т.4 и т.5 АПК. Решението е неправилно. По делото е установено, че със Заявление с вх. № 2113-19-1193/02.09.2024 г. Р. И. С. е поискала отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.69б от КСО, към което е приложила изискуемите се съгласно чл. 2 от Наредба за пенсиите осигурителния стаж (НПОС) документи за преценка на правото. Заявителката С. е имала навършени [възраст] към датата на подаване на заявлението. Зачетен и е осигурителен стаж до 02.09.2024 г. както следва: - 29 години 00 месеца 08 дни, от които осигурителен стаж по чл. 69, ал.1 КСО – 20 години, 08 месеца и 29 дни; осигурителен стаж от втора категория – 00 години, 02 месеца и 05 дни и осигурителен стаж от трета категория – 08 години, 01 месеца и 04 дни. С оспорените актове пенсионните органи са отказали отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл.69 ал.1 от КСО и чл.18 ал.4 от НПОС. Приели са, че след като заявителката е била държавен служител по Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България (ЗОВСРБ), попада в персоналния обхват на чл.69, ал.1 от КСО, а не в този по чл.69б, ал.1 от КСО, отнасящ се за лицата, полагали труд от първа категория, която съгласно чл.104, ал.1 от КСО, който се определя с акт на МС - Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране (ПКТП-отм), действал до 31.12.1999г и Наредбата за категоризиране на труда при пенсиониране в сила от 01.01.2000г. Органите на НОИ са констатирали, че Р. С. не е навършила изискуемата възраст по чл.69, ал.1 от КСО - 54 години и 02 месеца за календарната 2024 г. и поради това няма право на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по този ред. Не са налице и основанията по чл. 69б ал.1 КСО, тъй като лицето не отговаря на изискванията на чл.18 ал.4 НПОС. Достигайки до изводи различни от изложените, административният съд е постановил неправилно решение. Съгласно чл. 69, ал.1 КСО, държавните служители по ЗОВСРБ придобиват право на пенсия при навършване на възраст 52 години и 10 месеца и при 27 години общ осигурителен стаж, от които две трети действително изслужени като служители по ЗОВСРБ. Разпоредбата на чл.69, ал.9 КСО предвижда, че от 31.12.2016 г. възрастта се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по два месеца до достигане на 55-годишна възраст за лицата по чл.69, ал.1 КСО. Изискуемата възраст за 2024 г. е 54 години и 2 месеца и за двата пола. От друга страна, чл.69б, ал.1 КСО дефинира, че лицата, които са работили 10 години при условията на първа категория труд, придобиват право на пенсия при навършване на определена възраст, която по силата на чл. 69б, ал.1, т.2 КСО за 2024 г. за жените е 50 години и 8 месеца. Разпоредбата на чл.18, ал.4 НПОС определя, че лицата, които не са придобили право на пенсия по чл.69 КСО, поради недостигащ осигурителен стаж, могат да се пенсионират по реда на чл.69б, ал.1 и ал.2 КСО. От анализа на разпоредбата на чл.69 КСО следва извод, че тя въвежда изключение за определена категория осигурени лица относно правото им на пенсия за осигурителен стаж и възраст спрямо общото правило на чл.68, ал.1 и ал.2 КСО, като разликата в пенсионните възрасти по чл.69 и чл. 69б, ал.1 КСО за 2024 г. е 3 години и 1 месеца. От своя страна изискванията за придобиване право на пенсия при условията на чл.69б КСО са различни, като законодателят задължително изисква реалното и действително полагане на осигурителния стаж при условията на първа категория труд. Изложеното означава, че разпоредбите на чл.69, ал.1 и чл.69б, ал.1 КСО съдържат различни материалноправни предпоставки, обуславящи упражняването на правото на пенсия за ОСВ по отношение на лицата. Тези от тях, изпълняващи длъжности или извършващи дейности по посочените в чл.69 КСО специални закони, могат да се възползват от чл.18, ал.4 НПОС и да им бъде отпусната пенсия по чл.69б, ал.1 и ал.2 КСО, но само когато не им достига изискуемият осигурителен стаж, като за целта трябва да са навършили необходимата възраст по чл.69 КСО. Ответницата по касация попада в обхвата на чл.69, ал.1 КСО, а не в този на чл.69б, ал.1 КСО, касаещ лицата, придобили осигурителния стаж при реалното и действително полагане на труд при условията на първа категория такъв. Затова само формалното съответствие на изискванията на чл.69б, ал.1 КСО не е основание за отпускане на пенсия, с оглед на обстоятелството, че водещ е характерът на действително заеманата от Р. С. длъжност и извършваната дейност, която не попада в обхвата на ПКТП (отм.) и НКТП. След като заявителката е разполагала с изискуемия стаж като държавен служител по ЗОВСРБ, но не е имала навършена изискуемата възраст по чл.69, ал.1 КСО за 2024 г. - 54 г. и 2 месеца, то тя не е придобила право на пенсия за ОСВ. За нея изключението, предвидено в разпоредбата на чл.18, ал.4 НПОС, е неприложимо. Тази норма е обвързана с изискванията за пенсиониране по чл.69 КСО и е облагоприятстваща за лицата от специалните ведомства, като се отчита специфичният характер на труда, но поради определени обстоятелства трудовият стаж на тези длъжности не е достатъчен за придобиване на право на пенсия по чл.69 КСО. При сравнението на последователните редакции на чл.69 и чл.69б КСО е видно, че чл.18, ал.4 НПОС е обусловена от измененията им и всъщност по никакъв начин не противоречи на КСО като нормативен акт от по-висока степен. При постановяване на решението си първоинстанционният съд е приложил неправилно материалния закон и правният му извод за незаконосъобразност на процесните административни актове е неточен. Същият е съобразен със съдебна практика на ВАС, шесто отделение, която понастоящем е изоставена. Поради наличие на касационните основания по чл.209, т.3, предл. 1 и 3 АПК, неправилното съдебно решение следва да се отмени. Доколкото делото е изяснено от фактическа и правна страна и не се налага извършване на нови процесуални действия, вместо първоинстанционното решение следва да бъде постановено друго по съществото на спора, с което подадената първоначална жалба от Р. С. срещу решение № 1012-19-5 # 1/ 17.02.2025 г. на директора на ТП на НОИ Сливен и потвърденото с него разпореждане № 2113-19-1193#1/20.12.2024 г. на ръководител по „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ следва да бъде отхвърлена като неоснователна. Предвид изхода на спора административният орган има право на разноските за съдебното производство, които съдът определя в размер на евровата равностойност на платената ДТ от 200,00 лева за касационната инстанция, възлизаща на 102,26 € и сумите от по 105,00 € за всяка инстанция (общо 210,00 €), определени по реда на чл.143, ал.3 АПК вр. с чл. 78, ал.8 ГПК, вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ и чл. 144 АПК, представляващи разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение. Мотивиран от горното и на основание чл.221, ал.2, изр. първо, предл. второ и чл. 222, ал.1 АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на шесто отделение,