Решение № 483 от 9.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1091/2009 г.

Решение № 483 от 9.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1091/2009 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Емил Томов Производството е по реда на чл. 290 и сл. ГПК. Образувано е по касационна жалба на на Ф. Х. Д., чрез адв. В, срещу решение № 165 от 01.04.2009 г. по гр. дело № 104/2009 г. на Пазарджишки окръжен с. в частта, с която е оставено в сила решение от 23.12.2008 г. по гр. д. 2989/2007г на Пазарджишки районен с. по отхвърлен до пълните предявени размери искове за вреди по чл. 2, ал. 1, т. 2 и т. 3 от ЗОДОВ. Касационната жалба съдържа искане за отмяна на решението като постановено в нарушение на материалния закон по прилагането на критерия на чл. 52 от ЗЗД при определяне на справедливо по размер обезщетение за неимуществени вреди. Неправилно е преценена относителната тежест на предишни осъждания, лоша личностна характеристика и липса на положителна нагласа към обществото, на фона на претърпените страдания негативни изживявания и дискомфорт от задържането под стража за продължителен период и повдигане на обвинение в тежко умишлено престъпление, за което ищецът е оправдан . Претендират се разноски по списък . Ответникът в касационното производство О. с. . счита жалбата за неоснователна Останалите ответници не са заявили отговор . Становището на представителят на Върховна касационна прокуратура е за неоснователност на жалбата С определение № 1005 от 04.08.2009 г. състав на III г. о на ВКС е допуснал до разглеждане касационната жалба на Ф. Х. Д. при основанията на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, по въпроса за определяне на обезщетението съобразно критерия на чл. 52 от ЗЗД за случай, при който е налице продължителен престой в арест по повдигнато обвинение и осъждане на лишаване от свобода на лице, признато за невинно по конкретно обвинение, при положение, че същият има доказано антисоциално поведение и е осъждан многократно, включително на лишаване от свобода по друго обвинение, от значение ли са психичните разстройства на личността на пострадалия за неговата антисоциалност, явяват ли се горните обстоятелства и в каква степен фактор при определяне на обезщетението по размер и имат ли отношение към чл. 5 от ЗОДОВ С определение № 61 от 09.03.2010 г. състав на III г. о на ВКС не е допуснал до разглеждане по същество касационната жалба на Прокуратурата на РБ, чрез Окръжна прокуратура гр. П. срещу въззивното решение в осъдителната му част. Със същото определение насрещната касационна жалба на Пловдивски районен с. е оставена без разглеждане, на основание чл. 280, ал. 2 от ГПК По изведения материалноправен въпрос, обусловил допускане на касационната жалба до разглеждане, Върховен касационен с., III г. о намира следното: Допуска се нарушение на принципа на чл. 52 от ЗЗД, ако при обезщетяване на вреди от незаконно обвинение в умишлено престъпление, които вреди са претендирани за тригодишен годишен период на наказателно преследване от повдигане на обвинението до влизане в сила на оправдателната присъда и обхващат негативните последици от задържането по стража по същото обвинение за период от една година и осем месеца включително, но извън наложено по друга присъда изтърпяване наказание лишаване от свобода, въззивният с. значително занижава общия размер на обезщетението поради асоциални характеристики на личността и липса на вреди, свързани с накърняване на добро име и авторитет в обществото . Доказани конкретни вреди като влошено общо физическо състояние, подновяване и изостряне на симптомите на психично заболяване, от което ищецът е страдал още преди да бъде обвинен и задържан, прибавените към тях негативни емоции и страдания на лицето при обвинение и осъждане за деяние, което не е извършил, включително ограниченията на основни човешки права, съпътстващи задържането под стража и свързаните с това негативни емоции, които не се нуждаят от конкретни доказателства по отношение на своя размер, подлежат на обезщетяване в реален, а не в символичен паричен еквивалент . Наличието на други приключили с осъдителна присъда наказателни производства срещу същото лице и характеризиране на личностния му профил като "диссоциално личностово разстройство" не е основание за прилагане на чл. 5 от ЗОДОВ, когато се определя размера на тези именно вреди. В обжалваното решение въззивният с. не е отчел в достатъчна степен гореизложеното, като немотивирано е прел значително намален размер, на дължимото обезщетение по чл. 2, т. 2 от ЗОДОВ, до сумата 1300 лева, с неотносимия в случая довод, че практиката на Върховен касационен с. насочва към по-висок размер на обезщетението тогава, когато освен доказано влошаване на физическото и психическото състояние, лицето се е ползвало с авторитет и добро име, сериозно накърнено от незаконното обвинение . Наличието на осъждане за други престъпления с основание е изтъкнато като довод за намаляване размера на обезщетението по чл. 2, т. 3 от ЗОДОВ, претендирано от съдилищата, но присъденото на това основание обезщетение също се явява прекомерно занижено, предвид размера на разделно присъдените по 600 лева за всеки от ответниците . Така Пазарджишки окръжен с. е допуснал нарушение на основното си задължение да основе решаващите си изводи на закона и установените по делото обстоятелства. Въззивното решение следва да бъде отменено в една част и с решение по същество Върховен касационен с. следва да приложи чл. 52 от ЗЗД, като определи справедливо по размер обезщетение. Следва да се има предвид, че във връзка с присъдата, която е отменена, ищецът е предпочел да търси обезщетение по отделно спрямо привлечените ответници Пловдивски районен и Пловдивски окръжен с. за актовете им при основанието на чл. 2, т. 3 от ЗОДОВ, макар отговорността им да е солидарна. Тази отговорност е за обстоятелството по законовия текст, тя се обема от едно правно основание, колкото и на брой да са ответниците и исковете срещу тях. Изборът на ищеца, неговата воля да претендира дължима част на обезщетението от постановилия присъдата с., а друга част от потвърдилия тази присъда по-горен с., като ги привлече да отговарят по отделно, сочи на допустимо избраната от ищеца форма на комулиране на искови претенции . От това следва разделно произнасяне, но по едно основание . Ето защо разделното присъждане на обезщетението по чл. 2, т. 3 от ЗОДОВ като платимо от двама или повече ответници (съдилища), няма пряко отношение към прилагането на принципа на справедливост и чл. 52 от ЗЗД като материална норма, свързана с неговото определяне . Необходимо е обаче съобразяване на отделните размери на присъдените обезщетения с общо определения по справедливост размер . Щом основанието по чл. 2, т. 2 от ЗОДОВ ангажира отговорността на Прокуратурата и обезщетение се претендира и от този правозащитен орган, същото ще комулира задържането под стража в предварителното производство включително . За обвинението в конкретния случай, предвид тежестта му, както и за ефективно търпяната мярка на принуда и нейните вредни последици, свързани с личността на всеки човек, справедливо и достатъчно е обезщетение за неимуществените вреди в размер на 3000 лева . По обвинението ищецът е знаел и поддържал, че е невинен, както е било установено окончателно с присъда на Пловдивски окръжен с. от 20.02.2007 г., влязлата в сила на 21.06.2007 г. До влизането в сила на оправдателната присъда обвиняемият е изтърпял и задържане под стража за период от 05.02.2004 до 17.10.2005 г., който период е значителен . Съдът има предвид, че спрямо ищеца е било повдигнато обвинение за престъпление по чл. 198, ал. 3 вр. ал. 1 от НК. Въз основа на внесен в съда обвинителен акт и с присъда № 29 от 20.01.2005 г. Пловдивски районен с. го е признал за виновен, като е осъдил ищеца ефективно да изтърпи наказание лишаване от свобода за срок от три години . Пловдивски окръжен с. веднъж е потвърдил присъдата при първото разглеждане на делото, тези съдилища дължат обезщетение на основание чл. 2, т. 3 от ЗОДОВ като правосъдни органи. За справедлив размер в този случай, предвид относително недългия период от постановяването на осъдителната присъда до оправдаването на ищеца при новото разглеждане на делото и факта, че през това време същият е изтърпявал наложени наказание лишаване от свобода за друго престъпление, справедливо и достатъчно е обезщетение от 2 000 лева, което следва да се присъди за разликата до този размер, както е поискано, т. е по равно от Пловдивски районен с. и Пловдивски окръжен с. . Прокуратурата на РБ следва да бъде осъдена да заплати разликата между присъдените от въззивния с. 1300 лева, до определените понастоящем като обезщетение 3000 лева на основание чл. 2, т. 2 от ЗОДОВ, със законните последици, включително лихвата от влизане в сила на оправдателната присъда, до окончателно изплащане . Въззивното решение е влязло в сила по отношение на присъдените размери както и в частта, с която е отменена възложената в тежест на ищеца държавна такса, съобразена е нормата на чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ (нова, ДВ бр. 43 от 2008 г. ) Освен внесената по касационната жалба държавна такса от 30 лева, други разноски в тежест на ответниците не са установени Водим от горното, Върховният касационен с., III г. о.