Решение № 7502 от 06.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3255/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на председателя на Комисията за защита на потребителите (КЗП), чрез главен юрисконсулт М. Михалкова против решение № 173 от 11 февруари 2026 год., постановено по административно дело № 1167/2025 год. по описа на Административен съд София-област (АССО). Касаторът счита обжалваното решение за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. В подкрепа на това оспорване е посочено, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че не е налице заблуждаваща нелоялна търговска практика по чл. 68ж, т. 7 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП), като е приел за релевантно обстоятелството, че след изтичане на промоционалния период са останали малки количества от два от промотираните продукти. Поддържа, че този извод противоречи на смисъла на закона, доколкото търговецът е създал у потребителите впечатление, че продуктите се предлагат „Само сега“ – в периода 17 февруари – 19 февруари 2023 год., с възможност да бъдат изчерпани още през първия ден, а след изтичане на този срок същите са били налични и са се продавали на обявените промоционални цени. Касаторът твърди, че съдът неправилно е приел, че наличността на продуктите и продажбата им след изтичане на обявения срок не сочат на продължаване на офертата. Счита, че преценката относно количеството на останалите продукти е ирелевантна за приложението на чл. 68ж, т. 7 ЗЗП. Според касатора безспорно установеният факт на наличността на промотираните продукти след изтичане на промоционалния срок е достатъчен да обоснове нарушението. Поддържа, че съдът е подменил преценката за законосъобразност с такава за целесъобразност, като е въвел критерии, непредвидени в закона. Позовава се и на практиката на Съда на Европейския съюз, като счита, че от гледна точка на средния потребител рекламното послание е създало впечатление за ограничено във времето предложение, което е било опровергано от продължилата и след крайния срок продажба на стоките. Поддържа, че са налице всички елементи от състава на нарушението по чл. 68ж, т. 7 ЗЗП. Счита още, че съдът не е обсъдил всички относими факти и обстоятелства по делото, поради което иска отмяна на обжалваното решение. Предвид така развитите доводи и аргументи е формулирано искане за отмяна на оспорения съдебен акт и постановяване на друг, по силата на който жалбата срещу заповедта на председателя на Комисия за защита на потребителите да бъде отхвърлена, алтернативно моли делото да бъде върнато на първоинстанционния съд за ново разглеждане. В съдебно заседание, касаторът се представлява чрез представител по пълномощие гл. юрисконсулт Х. Гергов. Излага подробни съображения в подкрепа на доводите, развити в касационната жалба. Ответникът – “Лидл България ЕООД Енд Ко“ КД, чрез представител по пълномощия адв. О. Варадинов, в представен по делото писмен отговор оспорва касационната жалба. Моли съда обжалваното съдебно решение да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, като съобрази доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено от фактическа страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. С решение № 1023 от 08 август 2024 год. постановено по административно дело № 239/2024 год. по описа на АССО съдът е отхвърлил жалбата на “Лидл България ЕООД Енд Ко“ КД срещу заповед № 30 от 16 януари 2024 год. на председателя на Комисията за защита на потребителите (КЗП). С решение № 10063 от 21 октомври 2025 год. постановено по административно дело № 5206/2025 год. по описа на ВАС, съдът е отменил първоинстанционното решение и е върнал делото за ново разглеждане с указания съдът да изложи собствени мотиви като разгледа фактическия състав на нарушението по чл. 68ж, т. 7 ЗЗП. С обжалваното в настоящето производство решение съдът е отменил по жалбата на „Лидл България ЕООД Енд Ко“ КД заповед № 30 от 16 януари 2024 год. на председателя на КЗП, с която на дружеството при упражняване на своята дейност се забранява да използва нелоялна заблуждаваща търговска практика по см. на чл.68в, във връзка с чл. 68г, ал. 4, във връзка с чл. 68ж, т. 7 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП), като твърди невярно, че дадена стока или услуга ще бъде пусната на пазара за много ограничен период от време или че ще бъде в наличност на пазара при определени условия само за много ограничен период от време, с цел да се предизвика вземането на незабавно решение и лишаването на потребителите от достатъчна възможност или срок, за да изберат стоката или услугата, след като са се запознали с нея, вкл. и за свински бут „Болина“ варенопушен – 700 гр./опаковка и краве сирене „Дунавия вердаре“ -400 гр./опаковка. За да постанови обжалваното решение, съдът въз основа на приетите по делото доказателства, от фактическа страна е установил, че административното производство пред КЗП е започнало във връзка с извършване проверка на 20 февруари 2023 год. в магазин на веригата, находящ се в гр. София, [улица], в хода на която е установено, че продуктите (БОЛИНА свински бут, варенопушен и ВЕРДАРЕ краве сирене Дунавия), които са презентирани, като налични „Само сега” - от 17 февруари 2023 год. до 19 февруари 2023 год., с отправено предупреждение, че могат да бъдат изчерпани още първия ден, са налични и на 20 февруари 2023 год. в достатъчни количества. Установено е, че стоките се предлагат и продават на същите цени, които са обявени в брошурата и след изтичане на посочения промоционален период, а именно на 20 февруари 2023 год. Резултатите от проверката са отразени в констативен протокол № К – 2758827 от 20 февруари 2023 год. Изготвена е докладна записка, изх. № М-02-2013 от 23 ноември 2023 год. от главния директор на дирекция "Контрол на пазара" до КЗП, в която е направен извод, че е налице използване на заблуждаваща нелоялна търговска практика от страна на търговеца „Лидл България ЕООД Енд Ко“ КД. След запознаване с представените документи и констатациите от проверката, в обект находящ се в гр. София, [улица], стопанисван от „Лидл България ЕООД Енд Ко“ КД, в проведено заседание на 30 ноември 2023 год. КЗП е взела решение, отразено в Протокол № 39, т. 1, че „Лидл България ЕООД Енд Ко“ КД, при упражняване на своята дейност използва нелоялна заблуждаваща търговска практика по см. на чл.68в, във връзка с чл. 68г, ал. 4, във връзка с чл. 68ж, т. 7 ЗЗП като твърди невярно, че дадена стока или услуга ще бъде пусната на пазара за много ограничен период от време или че ще бъде в наличност на пазара при определени условия само за много ограничен период от време, с цел да се предизвика вземането на незабавно решение и лишаването на потребителите от достатъчна възможност или срок, за да изберат стоката или услугата, след като са се запознали с нея, вкл. и за Свински бут БОЛИНА Варенопушен -700 гр./опаковка и Краве сирене Дунавия ВЕРДАРЕ – 400 гр./опаковка. Прието е, че потребителят е привлечен от посоченото в промоционалната брошура да посети търговския обект, като чрез тази практика се цели да се насърчат продажбите на определени стоки и по този начин средният потребител да бъде въвлечен в заблуда и да вземе търговско решение, което не би взел без използване на търговската практика. Въз основа на фактите, установени в протоколното решение на КЗП, председателят на Комисията издал оспорената в настоящото производство заповед № 30 от 16 януари 2024 год., с която на „Лидл България ЕООД Енд Ко“ КД се забранява при упражняване на своята дейност да използва нелоялна заблуждаваща търговска практика. Първоинстанционният съд е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма и при спазване на административнопроизводствените правила. Счел е, че административният орган е изпълнил задълженията си по чл. 34, ал. 3, чл. 35 и чл. 36 АПК, като е постановил акта въз основа на констативен протокол, след решение на КЗП по чл. 68л, ал. 1 ЗЗП и след като е предоставил на търговеца възможност да участва в производството и да представи становище. Съдът е изложил съображения относно приложимата правна уредба на нелоялните търговски практики по чл. 68б – чл. 68ж ЗЗП, като е приел, че за осъществяване на хипотезата на чл. 68ж, т. 7 ЗЗП следва да е налице невярно твърдение, че определена стока ще бъде налична само за много ограничен период от време, с цел да се окаже психологически натиск върху средния потребител и да бъде мотивиран да вземе незабавно търговско решение. След анализ на доказателствата съдът е намерил, че не е налице заблуждаваща нелоялна търговска практика, тъй като се установява, че по-голямата част от продуктите са се изчерпали в кратък срок, а останалите количества са минимални и изчерпани непосредствено след края на промоцията, което не опровергава посланието „Само сега“. Съдът е приел, че наличието на ограничени остатъчни количества след промоционалния период не обуславя извод за заблуждение, нито за съществено изменение на икономическото поведение на потребителите, като е счел, че търговецът е предвидил прогнозни количества, съответстващи на търсенето. Счел е, че установените факти сочат по-скоро на нормално изчерпване на промоционалните количества в рамките на обявения период „Само сега“, като не е доказано, че това е довело или е могло да доведе до съществено изменение на икономическото поведение на средния потребител. Приел е, че административният орган не е извършил пълна и обективна преценка на всички релевантни обстоятелства, включително остатъчните наличности и темпа на изчерпване на стоките, поради което изводите му са необосновани. Намерил е, че допуснатото нарушение на административнопроизводствените правила е съществено, тъй като при правилно обсъждане на всички доказателства органът би достигнал до различен правен извод относно липсата на заблуждаваща нелоялна търговска практика. Въз основа на горното, първоинстанционният съд е направил извод за незаконосъобразност на оспорения акт и го е отменил. Решението е валидно, допустимо и правилно и следва да се остави в сила. Настоящият касационен състав изцяло споделя мотивите на първоинстанционния административен съд по отношение компетентността на административния орган, съответствието на административния акт с изискванията за форма и съдържание, както и по отношение липсата на съществени процесуални нарушения. Правното основание, на което е издадена оспорената заповед, е чл. 68л, ал. 1 във вр. с чл. 68в, чл. 68г, ал. 4 и чл. 68ж, т. 7 ЗЗП. Разпоредбата на чл. 68л, ал. 1 ЗЗП оправомощава председателя на КЗП да издаде заповед, с която да забрани прилагането на търговска практика. Предпоставката, при която това правомощие може да бъде упражнено, е наличието на решение на Комисията, което установява, че дадена търговска практика е нелоялна. В случая, заповедта е издадена след като Комисията е установила, че касаторът прилага нелоялна търговска практика. Разпоредбата на чл. 68в ЗЗП съдържа обща забрана на нелоялните търговски практики, а тази на чл.68г, ал. 4 ЗЗП изрично определя заблуждаващата търговска практика като нелоялна. Това означава, че ако процесната търговска практика е заблуждаваща, тя е нелоялна и следва да бъде забранена. Съгласно чл. 68ж, т. 7 ЗЗП нелоялни търговски практики са и следните заблуждаващи търговски практики: да се твърди невярно, че дадена стока или услуга ще бъде пусната на пазара за много ограничен период от време или че ще бъде в наличност на пазара при определени условия само за много ограничен период от време, с цел да се предизвика вземането на незабавно решение и лишаването на потребителите от достатъчна възможност или срок, за да изберат стоката или услугата, след като са се запознали с нея. С процесната заповед органът е забранил на „Лидл България ЕООД Енд Ко“ КД при упражняване на своята дейност да използва заблуждаваща нелоялна търговска практика, като твърди невярно, че дадена стока или услуга ще бъде пусната на пазара за много ограничен период от време или че ще бъде в наличност на пазара при определени условия само за много ограничен период от време, с цел да се предизвика вземането на незабавно решение и лишаването на потребителите от достатъчна възможност или срок, за да изберат стоката или услугата, след като са се запознали с нея, вкл. и за Свински бут БОЛИНА Варенопушен - 700 гр./опаковка и Краве сирене Дунавия ВЕРДАРЕ – 400 гр./опаковка. При преглед на приложимата нормативна уредба следва да се направи извод, че фактическият състав на нарушението изисква кумулативно наличие на три обективни елемента: 1). Да е налице търговска практика, свързана с предлагането на стоки и услуги; 2). Тази търговска практика да съдържа невярна информация, която да е подвеждаща; 3). Тази търговска практика да има за резултат или да е възможно да има за резултат вземането на търговско решение, което потребителят не би взел без използването на търговската практика. Безспорно по делото е, че извършваната от „Лидл България ЕООД Енд Ко“ КД дейност по предлагане на стоки е търговска практика по смисъла на § 13, т. 23 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗЗП. Спорът по делото е досежно другите два елемента на фактическия състав на нарушението. По делото не е спорно, че в периода 17 февруари – 19 февруари 2023 год. от търговецът са били предлагани като промоционални в рамките на обявения период „Само сега“, за продажба продуктите „Свински бут БОЛИНА варенопушен 700 гр./опаковка“ и „Краве сирене Дунавия ВЕРДАРЕ – 400 гр./опаковка“, като проверяващите са установили, че същите са били налични и към 20 февруари 2023 год. в количества, счетени за достатъчни. Съгласно фактическия състав на нелоялната търговска практика по чл. 68ж, т. 7 ЗЗП е необходимо търговецът да отправи невярно твърдение, че дадена стока или услуга ще бъде пусната на пазара или ще бъде налична при определени условия само за много ограничен период, като по този начин се цели потребителят да бъде мотивиран да вземе незабавно решение за покупка, без да разполага с достатъчно време да прецени предложението. Именно създаването на чувство за спешност и психологически натиск върху средния потребител представлява същността на тази нелоялна практика, тъй като именно под въздействието на подобно внушение той би могъл да извърши сделка, която иначе не би сключил. Настоящият касационен състав намира, че за осъществяването на състава на нелоялната търговска практика по чл. 68ж, т. 7 ЗЗП е необходимо да е налице знание у търговеца относно неистинността на твърдението, че предлаганата стока ще бъде налична единствено за силно ограничен период от време. Съществен елемент от фактическия състав на нарушението е отправянето на подобно твърдение с цел оказване на психологическо въздействие върху потребителите, което да ги мотивира да вземат незабавно решение за покупка, без да разполагат с необходимото време за спокойна преценка на офертата, както и за сравнение с предложенията на други търговци или с възможността за закупуване на конкурентен заместващ продукт. В случая е видно, че значителна част от артикулите, включени в рекламната кампания „Само сега“, са били изчерпани още в рамките на промоционалния период. От общо 33 предлагани продукта след приключване на промоционалния период са останали налични продукти в минимални количества. При тези обстоятелства категорично не може да бъде възприето като обосновано становището на административния орган, че наличието на ограничен брой продукти, останали налични като непродадени след приключване на промоционалния период, които непосредствено след това са били изчерпани, представлява достатъчно количество, способно да въведе потребителите в заблуждение. Съдът счита, че така обявен промоционалният период представен чрез рекламната кампания „Само сега“ не би довел до объркване или подвеждане на "средния потребител", който е добре информиран и сравнително наблюдателен и предпазлив потребител, да вземе икономическо решение, което не би взел в противен случай. Следователно, само по себе си обстоятелството, че след изтичане на промоционалния период са останали ограничени количества от съответната стока, не е достатъчно, за да се приеме, че е осъществен съставът на забранената практика по чл. 68ж, т. 7 ЗЗП. Подобно положение може да се дължи на обективната невъзможност търговецът да предвиди с абсолютна точност обема на потребителското търсене през периода на промоцията и не обосновава само по себе си извод за наличие на нелоялна търговска практика. Освен това в мотивите към оспорената заповед липсва обяснение по какъв начин установените факти биха могли да окажат влияние върху икономическото поведение на потребителите. Административният орган не е анализирал в пълнота всички събрани в хода на проверката доказателства и фактически обстоятелства, като по този начин е достигнал до неправилен извод относно приложението на чл. 68ж, т. 7 ЗЗП. В административната преписка липсва обсъждане на броя на останалите след промоцията продукти, който факт има съществено значение при преценката дали са били налице предпоставките за квалифициране на поведението като нелоялна търговска практика. Посоченото процесуално нарушение е съществено, тъй като при правилно и цялостно обсъждане на всички относими факти административният орган би могъл да достигне до противоположния извод – че в конкретния случай не е осъществен съставът на заблуждаваща нелоялна търговска практика. Видно от изложеното, доводите на касатора за неправилност на обжалваното съдебно решение са неоснователни. Съдът правилно е установил релевантните за предмета на спора факти, въз основа на тях е направил обосновани фактически изводи и правилно е тълкувал и приложил материалния закон, поради което решението му като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед на горното доводите на касатора за неправилност на съдебното решение поради неправилно приложение на материалния закон и необоснованост са неоснователни. Въпреки изхода на делото на ответника не следва да се присъдят разноски за настоящата инстанция, тъй като не са претендирани. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд, седмо отделение