Определение № 321 от 07.11.2019 г. на ВКС по т. д. № 2521/2019 г.

ВКСII търговско отделение07.11.2019 г.докладчик Галина Иванова

Диспозитив

ДОПУСКА до разглеждане молба на „Агенция за приватизация и следприватизационен контрол“ за отмяна на решение № 222 от 25.7.2014 г. на Апелативен съд – [населено място]. Делото да се докладва на Председателя на Второ Търговско отделение, Върховен касационен съд за насрочването му в открито съдебно заседание. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Мотиви

Производството е по реда на чл. 307 от ГПК. Подадена е молба от Агенция за приватизация и следприватизационен контрол АПСК за отмяна на решение № 222 от 25.07.2014 г. на Апелативен съд [населено място] по в.т.д. 46/13 г., потвърдено с решение № 231 от 24.10.2012 г. на Окръжен съд – [населено място], 1 състав, ТО по т.д. 122/12 г.,в частта, в която е отхвърлен предявеният от АПСК против „Винпром 97“ АД иск за приемане за установено, че ответното дружество дължи разликата от 4 537,29 щ.д. до целия предявен размер на вземането от 22 615,56 щ.д. ведно със законната лихва, считано от 02.03.2011 г. до окончателното изплащане на задължението, представляващи неплатена част от девета разсрочена годишна вноска от покупна цена по договор за приватизационна продажба на 19,94 % от капитала на „Алвина“ / “Винпром Алвина“ ООД, сключен на 13.07.2000 г. между „Винпром 97“ АД и министъра на икономиката, в качеството му на орган по чл. 3 от ЗППДОбП отм. Молителят се позовава на следните обстоятелства. С посоченото решение бил признат погасителен ефект на плащане чрез платежни инструменти – компенсаторни записи. При извършена проверка за наличността на приетото за погасено с влязлото в сила съдебно решнеие вземане в размер на 18 087,27 щ.д.. от девета разсрочена годишна вноска по договора чрез КЗ с писмо изх. № 92-00-22-243/6.6.2019 г. АПСК била поискала от „Централен депозитар“ АД информация за фактическото състояние на партидата на процесната депозитарна разписка № 30460930 С/19.3.2012 г. на стойност 26 984 КЗ. С писмо вх. № 26-00-248/24.6.2019 г. на АПСК “Централен депозитар“ АД бил уведомил, че посочената депозитарна разписка била издадена от инвестиционен посредник „Юробанк България“ АД. Същата показвала наличието на компенсаторни записи към момента на издаването й 19.03.2012 г. като сумата от 26 984 КЗ, налична по сметка на „Винпром 97“ АД при инвестиционния посредник „Юробанк България“ АД била продадена от същия на 31.10.2012 г. на пода на Българската фондова борса. Обстоятелството, че на 31.10.2012 г. наличната по сметка на длъжника „Винпром 97“ АД сума от 26 984 КЗ била продадена на фондовата борса била ново обстоятелство, за което ищецът – молител бил узнал с писмото на 06.06.2019 г. В писмения си отговор ответникът по молбата „Винпром 97“ АД оспорва допустимостта й. Счита, че молбата е недопустима, защото обстоятелството, на което се позовава молителят, а именно прехвърляне на компенсаторните записи било осъществено в хода на процеса 31.10.2012 г. Счита, че не е ново обстоятелство. Освен това е могъл да осребри депозитарната разписка по-рано, с което е бил във възможност да узнае за това обстоятелство. Молбата била неоснователна. Настоящият състав на Върховния касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, намира, че молбата за отмяна е допустима - изхожда от легитимирана страна, насочена е срещу акт на съда, който подлежи на извънреден контрол по реда на Глава 24 от ГПК. Молбата е подадена в срок. Съгласно чл. 305, ал.1, т. 1, пр. 1 от ГПК молбата на соченото основание следва да е подадена в 3 месечен срок от който на молителя е станало известно новото обстоятелство. Писмото е от 24.6.2019 г. Молбата е подадена на 30.8.2019 г. Следователно е в 3 месечния срок, предвиден в чл. 305, ал.1, т. 1, пр. 1 от ГПК и е допустима. Въпрос по съществото на искането е дали са налице сочените от молителя предпоставки. С оглед на горното и като взе предвид, че е установено надлежно и редовно подадена молба, съгласно чл. 307, ал. 2 от ГПК, настоящият съдебен състав счита, че следва да бъде насрочена за разглеждане в открито съдебно заседание. По изложените съображения съдът

Цитирани разпоредби

4