Решение № 766 от 19.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10005/2008 г.

Решение № 766 от 19.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10005/2008 г., IV о., докладчик съдията Татяна Хинова Производството е по чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба, подадена от Диана Христова Бечева срещу решение № 24 от 5.04.2008 г. постановено от Районен съд Кърджали по гр. д. № 774/2007 г. Решението е обжалвано само в частта, в която е оставена без разглеждане жалбата, по отношение на искането съдът да определи обезщетение със земя от общинския поземлен фонд за признатото, но невъзстановено право на собственост. Касационният жалбоподател твърди, че в тази част съдебното решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което прави искане за отмяната му и постановяване на друго решение по същество на спора, с което да се признае претендираното право. Ответникът ОСЗ Кърджали не взема становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата, поради което предлага решението в обжалваната част като правилно да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, поради което разглеждането й е процесуално допустимо. Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. Производството пред Районен съд Кърджали е образувано по оспорване на решение № 4617 от 20.06.2007 г., с което ОСЗГ, сега ОСЗ, Кърджали на основание чл. 19, ал. 8 от ППЗСПЗЗ е определила стойността на обезщетението за признато, но невъзстановено право на собственост на земеделски земи. С обжалваното решение съдът е изменил стойността на обезщетението, като го е увеличил от 453лв на 4 248лв. В тази част решението не е обжалвано и е влязло в сила. Със същото решение съдът е оставил без разглеждане жалбата, в частта в която е поискано да бъде определено по вид обезщетение със земя от общинския поземлен фонд. Съдът е приел, че това искане не е в предмета на производството, тъй като с оспореното решение само се определя стойността на обезщетението, а по вид то се определя с друго решение, което подлежи на самостоятелно оспорване. Решението в обжалваната част е правилно. При постановяването му не са допуснати нарушения, които да съставляват основания за отмяна. В Закона за собствеността и ползването на земеделските земи и Правилника за неговото приложение подробно е разписана процедурата за обезщетяване за признато право на собственост, което реално не може да бъде възстановено, по причини на чл. 10б, ал. 1 и чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ. Въз основа на признатото право на обезщетение се определя и стойността на невъзстановената земеделска земя, която представлява и стойността на обезщетението със земя и/или поименни компенсационни бонове. Това е решението по чл. 19, ал. 8 ППЗСПЗЗ, което е предмет на оспорване по делото. Решението по чл. 19, ал. 8 от ППЗСПЗЗ подлежи на контрол за законосъобразност само по отношение стойността на дължимото обезщетението. Спорът е подсъден на съответния районен съд, така както изрично е указано в текста. След влизане в сила на това решение и в зависимост от подаденото заявление, с което се определя начина на обезщетение, съответната общинска служба по земеделие постановява решението по чл. 19, ал. 17 ППЗСПЗЗ, което може да бъде по т. 1 или т. 2. Това решение също подлежи на съдебен контрол, тъй като в ЗСПЗЗ и в ППЗСПЗЗ няма изрична забрана за неговото обжалване. Именно с това решение се определя вида на обезщетението, а не в развилото се производство пред районния съд. При това положение законосъобразно и обосновано съдът е приел, че не следва да се произнася по искането за определяне на вида на обезщетението, тъй като не е в предмета на оспорването. По тези доводи настоящият състав счете, че решението в обжалваната част не страда от пороците релевирани с касационната жалба, поради което следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК Върховният административен съд - четвърто отделение