Определение № 3593 от 30.06.2026 г. на ВКС по гр. д. № 2660/2026 г.

Производството по делото е образувано по молба на „Е.” ЕООД, представлявано от управителя му Н. М. И., подадена чрез процесуалния му пълномощник адв. В. В., с която се иска отмяна на необжалваемото и влязло в сила неприсъствено решение № 460/08.10.2024 г., постановено по гр. дело № 1302/2024 г. на Габровския районен съд (ГРС). С решението дружеството-молител е осъдено да заплати на Х. Н. С. сумата 19 398.78 лв., представляваща трудово възнаграждение за периода август 2021 г. – юни 2024 г., ведно със законната лихва от 07.08.2024 г. до окончателното плащане, както и сумата 1 300 лв., представляваща разноски по делото, а на ГРС – държавна такса в размер 775.95 лв. В молбата, като основания за отмяна на влязлото в сила неприсъствено решение, се сочат чл. 303, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ГПК. Изложени са твърдения, че по време на цялото производство пред ГРС Х. С. е действал едновременно в качеството си на ищец и на представител по закон – управител на ответното дружество (сега молител). Наведени са доводи, че тази ситуация създава противоречие на интереси, при което С. е имал личен материален интерес, противоположен на представляваното от него дружество, поради което, съгласно чл. 29, ал. 4 от ГПК, съдът е следвало да назначи на особен представител на ответника-молител. В молбата са релевирани и изрични твърдения, че всички съдебни книжа, включително исковата молба и призовките са били под контрола на ищеца С., който не е имал интерес да уведоми едноличния собственик на капитала на дружеството или да организира реална негова защита. При извършената служебна проверка съдът намира, че твърденията на молителя попадат в сочените от него хипотези на чл. 303, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ГПК. Същевременно обаче, тези твърдения попадат и в особената хипотеза на чл. 240, ал. 1, т. 1 от ГПК за отмяна на неприсъствено решение – лишаване от възможност на страната да участва в делото поради ненадлежно връчване на преписа от исковата молба или призовките за съдебното заседание. Този ред е специален за неприсъствените решения и изключва по отношение на тях реда за отмяна по гл. ХХІV от ГПК пред ВКС, съгласно изричната разпоредба на чл. 303, ал. 3 от ГПК. Компетентен да се произнесе по тази молба по чл. 240, ал. 1, т. 1 от ГПК, както относно процесуалната й допустимост, така и относно нейната основателност, е съответният въззивен съд, в случая – Габровският окръжен съд (ГОС). Предвид гореизложеното, производството по настоящото дело следва да се прекрати пред ВКС, като молбата, ведно с цялото дело следва да се изпратят за разглеждане по компетентност на ГОС Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение