Определение № 244 от 22.05.2025 г. на ВКС по н. д. № 468/2025 г.

Производството е по реда на чл. 44, ал. 1 от НПК. Образувано е по повод разпореждане № 2743/15.05.2025 г. на съдебен състав на Районен съд - Пловдив, постановено по ЧНД № 2604/2025 г. по описа на същия съд, с което съдебното производство по делото е прекратено, повдигнат е спор за подсъдност между Районен съд-Пловдив и Окръжен съд-Пловдив за определяне на компетентния съд за разглеждане на предложение за групиране на наказания и делото е изпратено на ВКС за произнасяне по реда на чл. 44 ал.1 НПК и решаване на спора за подсъдност. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, след като обсъди релевантните за настоящото произнасяне данни във връзка с доводите на съдилищата, намери следното: По предложение на прокурор при Окръжна прокуратура – Пловдив за групиране на наказания, наложени на осъдения С. С. А. с различни съдебни актове, включително и такъв, издаден от съд на държава-членка на ЕС, в Окръжен съд - Пловдив е било образувано ЧНД № 991/2025 г. по описа на съда. В предложението са поставени на обсъждане наложените наказания по НОХД № 1841/2020 г. по описа на Районен съд-Пловдив, съдебният акт по което е влязъл в сила на 04.06.2020 г.; по НОХД 7312/2020 г. по описа на Районен съд-Пловдив, съдебният акт по което е влязъл в сила на 11.01.2021 г.; както и по присъда, постановена от Окръжен съд-Инголщадт във ФРГ, влязла в сила на 09.07.2022 г., приета за изпълнение с решение на Окръжен съд-Пловдив по ЧНД № 428/2025 г., влязло в сила на 20.03.2025 г., като е поискано определяне на едно общо най-тежко наказание измежду тях. Определеният по делото съдия-докладчик споделил виждането, че съобразно разпоредбите на чл.39, ал.1 от НПК и чл. 8 от НК не решението на съответния съд, постановено по реда на Глава Тридесет и шеста от НПК, е определящо за компетентността на българския съд да извърши групирането на присъдата на чуждестранния съд и постановените от български съдилища присъди. В тази връзка е посочил, че характерът на съдебния акт, постановен в производството по Глава Тридесет и шеста от НПК, не може да се приравни на влязла в сила присъда, понеже съвсем друго е естеството на това производство, тъй като в него съдът не се произнася въобще по въпросите относно виновността и отговорността на подсъдимото лице /за разлика от присъдата и определението по Глава 29 от НПК/. Застъпил становище, че в обсъжданата хипотеза липсва процесуална възможност групирането да бъде извършено от чуждестранния съд, поради което единственото законосъобразно решение е това да бъде сторено от националния съд, постановил последната влязла в сила присъда. С оглед на това счел, че компетентен да прецени дали наложеното с присъдата наказание от чуждестранен съд може да се групира с наказанието по българската присъда, е българският съд, постановил последната влязла в сила присъда. Мотивиран от тези аргументи, съдията-докладчик приел, че делото не е подсъдно на Окръжен съд – Пловдив, а на Районен съд-Пловдив, поради което и основавайки се на тях с разпореждане № 725/07.05.2025 г. прекратил съдебното производство по ЧНД № 991/2025 г. по описа на Окръжен съд-Пловдив и изпратил делото по компетентност на Районен съд-Пловдив. След постъпване на делото в Районен съд-Пловдив то е образувано като ЧНД № 2604/2025 г. С разпореждане № 2743/15.05.2025 г. избраният на случаен принцип съдебен състав на свой ред намерил, че не е компетентен да разгледа производството (което е по чл.306 ал.1 т.1 НПК). Мотивирал се с доводи, че съгласно нормата на чл. 39, ал. 1 НК, когато трябва да се определи общо наказание по влезли в сила присъди, постановени от различни съдилища, компетентен е съдът, постановил последната влязла в сила присъда, и че случая това е присъдата на Окръжен съд-Инголщадт във Федерална Република Германия, приета за изпълнение с Решение № 81/27.02.2025 г. на Окръжен съд-Пловдив, поради което именно този съд се явявал компетентен да стори групирането по осъжданията, предмет на предложението. По тези съображения съставът на РС-Пловдив прекратил съдебното производство по ЧНД № 2604/2025 г. по описа съда, повдигнал спор за подсъдност пред ВКС между Районен съд-Пловдив и Окръжен съд-Пловдив за определяне на компетентния съд за разглеждане на предложението за групиране на наказанията и изпратил делото на ВКС за произнасяне по реда на чл. 44 ал.1 НПК. Настоящият състав намира, че делото е подсъдно на Районен съд-Пловдив, като в тази връзка споделя решаващите доводи на съдията-докладчик от Окръжен съд-Пловдив. Съгласно разпоредбата на чл. 39, ал. 1 НПК компетентен да определи общо наказание за няколко престъпления, за които има влезли в сила присъди, постановени от различни съдилища, е съдът, който е постановил последната влязла в сила присъда. Тази подсъдност има приоритет дори пред родовата подсъдност, уредена в чл. 38 НПК, и не зависи от това кой съд е постановил присъдата за най-тежкото престъпление. Разпоредбата на чл. 39, ал. 1 НПК е императивна и нейното приложение не е по усмотрение на съда, като няма причини тя да не се прилага и в случаите, когато е необходимо да се прецени дали наложеното с присъда на чуждестранен съд наказание може да се групира с наказание, наложено от български съд. Константна е практиката на ВКС, че компетентността на българския съд да съобрази последиците на присъдата на чуждестранния съд в новообразувано производство произтича не от решението/определението на съответния български съд, постановено по реда на глава тридесет и шеста от НПК, а от разпоредбата на чл. 8 от НК и в частност от тази на чл.8 ал.2 от НК, когато се касае до влязла в сила присъда, постановена в друга държава –членка на ЕС. Съгласно чл. 8, ал. 2 от НК, с който се транспонира Рамково решение 2008/675/ПВР на Съвета на ЕС от 24.07.2008, влязлата в сила присъда, постановена в друга държава - членка на ЕС, за деяние, което представлява престъпление по българския НК, се взема предвид във всяко наказателно производство, което се провежда срещу същото лице в Република България. Освен това, според решение от 21.09.2017 г. на СЕС по дело № С-171/16 г., е недопустимо вземането предвид на присъдата на чуждата държава - членка да бъде обусловено от предварително провеждане на национална процедура по признаване на тази присъда. Във връзка с изложеното настоящият състав споделя и виждането, че за определянето на компетентния съд за налагане на общо наказание по присъди, постановени от български и чуждестранен съд, следва да се вземе предвид датата на влизане в сила на присъдата на чуждестранния съд, така както е постановена от издаващата държава. Няма спор, че в производството по глава тридесет и шеста от НПК (за признаване на присъди, постановени от чуждестранен съд, с цел да бъдат изпълнени в Република България) не се решават въпросите за наличието или не на предпоставките по чл. 25 от НК. В тази процедура решаващият съдебен орган преценява предпоставките (условия и липсващи пречки) за признаване и изпълнение на присъда на чуждестранен съд, но не събира информация за съществуващи други осъждания на лицето с оглед на приложимостта на чл. 25 от НК. Въпросът дали са налице материално-правните предпоставки за включване в съвкупността от наказанията, наложени с присъди на българските съдилища, и наказанията по присъди на чуждестранен съд, когато е поставен на обсъждане, следва да бъде разгледан в новообразувано производство пред националния съд. Затова подсъдността в новото производство (по реда на чл.306 ал.1 т.1 НПК) следва да бъде преценявана еднакво във всички случаи, в които трябва да се съобразят последиците на присъдата на чуждестранен съд, независимо дали е провеждана процедура по 463 и сл., чл. 457 и сл. от НПК, или не е провеждана такава процедура. Използваният от законодателя в чл.39 ал.1 НПК критерий за определяне на подсъдността, както и характеристиките на постановеното по реда на чл. 306, ал. 1, т. 1 НПК определение като допълващ присъдата (след влизането й в сила) акт, дават основание да се приеме, че във всички случаи компетентен да прецени дали наложеното с присъда на чуждестранен съд наказание може да се групира с наложено с присъда на български съд наказание, е националният (българският) съд, постановил последната влязла в сила присъда - съдебния акт, разрешаващ въпросите за вината и отговорността на лицето. Това принципно разрешение на въпроса за подсъдността при определяне на общо наказание по няколко присъди следва да намери приложение и когато последната влязла в сила присъда е постановена от чуждестранен съд. Няма съмнение, че липсва процесуална възможност да бъде ангажирана компетентността на чуждестранен съд за наказателно дело, образувано от органите на Република България, и то съобразно правилата на националния ни процесуален закон. Поради ограниченията в предметното и териториалното действие на НПК и заради принципа на националния суверeнитет на държавите в наказателното правосъдие разпоредбите на този кодекс и в частност приложимата в случая разпоредба на чл.39 ал.1 от същия не могат да създават и възлагат компетентност на чуждестранен съд да провежда производство по определяне на общо наказание съобразно регламент, предвиден именно в българския процесуален закон. Обстоятелството, че с решението си от 27.02.2025 г. по ЧНД № 428/2025 г. Окръжен съд-Пловдив е признал присъдата на чуждестранния съд, не го определя като съд, постановил нова присъда, която да е последно влязла в сила и като такава да е определяща за подсъдността по чл. 39, ал. 1 от НПК. С оглед на това и предвид изложените съображения настоящият състав на ВКС приема, че компетентен да разгледа предложението на прокурора при ОП-Пловдив за определяне на общо наказание на осъдения С. С. А. е Районен съд - Пловдив, който е българският съд, постановил последната влязла в сила присъда. Водим от горното и на основание чл. 44, ал. 1 от НПК, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение