Определение № 426 от 24.09.2010 г. на ВКС, I г. о., ГК

Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба от М. К. И. против определението на В. окръжен съд, постановено на 01.02.2010 г. по в.гр.д. № 857/09 г. в частта му, с която е оставена без уважение молбата на М. И. за изменение на постановеното решение № 432 от 10.12.2009 г. по същото дело в частта му за разноските. Жалбоподателката счита, че в тази част определението е неправилно, тъй като съдът не е взел предвид, че направените от нея разходи са били необходими за воденето на делото, което е продължило над 10 години. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе по частната жалба, взе предвид следното: С молба от 23.12.2009 г. М. К. И. е поискала от В. окръжен съд да измени по реда на чл. 192, ал.4 ГПК/ отм./ постановеното от него въззивно решение в частта за разноските, като й присъди направените разноски в размер на 960 лв. Сумата е формирана от направени разходи за адвокатско възнаграждение в размер на 220 лв., възнаграждение за вещо лице в размер на 98 лв., пътни в размер на 172 лв., кореспонденция - 218 лв., телефонни разговори- 185 лв. и др., отразени в справката към молбата. С обжалваното пред настоящата инстанция определение В. окръжен съд е приел, че молбата е неоснователна, тъй като част от претендираните разноски - за адвокатско възнаграждение в размер на 120 лв., 90 лв. възнаграждение за вещо лице и 40 лв. държавна такса, са били присъдени на молителката с решението на първоинстанционния съд. По отношение на претендираните разноски за пътни, кореспонденция и телефонни разговори съдът е приел, че не се установява същите да са били направени във връзка с водене на делото и да са били необходими по указание на съда. Обжалваното определение е правилно. В съответствие с данните по делото е становището на въззивния съд, че жалбоподателката не е представила доказателства, установяващи направени от нея разходи по водене на делото извън присъдените й с първоинстанционното решение. Приложените към молбата й копия от касови бонове не са годно доказателство за направените от жалбоподателката разноски, тъй като нито могат да се свържат с делото, нито установяват лицето, което е извършило плащането. След като страната сама е преценила, че интересите й налагат извършването на процесуални действия между съдебните заседания, без това да произтича от закона или от указания на съда, няма право да предендира сторените за това разноски, тъй като сама се е натоварила с тях. По тези съображения обжалваното определение следва да бъде оставено в сила. Водим от гореизложеното съдът