Определение № 8516 от 04.08.2026 г. на ВАС по адм. д. № 11397/2025 г.

Производството е по реда на чл. 176а от Административнопроцесуалния кодекс. Oбразувано e по молба, подадена от адв. Мемцов, упълномощен процесуален представител на А. Е. Я. касатор в производството по адм.д. № 11397/2025г. по описа на Върховен административен съд. С молбата е направено искане за изменение на Решение № 6217 от 08.06.2026 г., постановено по адм. дело № 11397 по описа на Върховния административен съд за 2025 г. в частта за разноските. Твърди се, че пред касационната инстанция е направено своевременно искане за присъждане на адвокатско възнаграждение, посочено в нарочен списък на разноските, като такова дължимо по реда на чл.38, ал.1, т.3, предл. второ., както и това че въпреки отправеното искане, Върховният административен съд се е произнесъл по него без да зачете конкретно посочената хипотеза на цитираната норма и е приел, че неясно е останало обстоятелството, коя от трите предвидени от закона хипотези е имал предвид процесуалният представител, което обстоятелство се оспорва. Иска се присъждането на такова в размер преценен от страна на съда по реда на НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа. Насрещната по молбата за изменение страна – ОД на МВР – Пловдив в срока по чл. 176а, ал. 2 АПК възразява против искането. Изразява становище за недопустимост на искането, а при условията на евентуалност за липса на основания за изменение на решението в частта за разноските. Настоящият съдебен състав преценява молбата за изменение на Решение № 6217 от 08.06.2026 г., постановено по адм. дело № 11397 по описа на Върховния административен съд за 2025 г. в частта за разноските като предявена от надлежна страна и в срока по чл. 176а, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Цитираната разпоредба сочи, че именно страните са тези, които разполагат с процесуалното право да отправят искане за изменение на съдебния акт, поради което възражението на ответника в обратен смисъл е неоснователно. Разгледана по същество същата е основателна. С решението, чието допълване се иска, съдебният състав е разгледал касационна жалба по предявена и разгледана пред АС – Пловдив искова претенция, като е отменил първоинстанционното Решение № 8063/23.09.2025г., постановено по адм. дело № 2715/2024г. по описа на Административен съд – Пловдив, в частта, в която Съдът е отхвърлил исковата молба против Областната Дирекция на вътрешните работи – Пловдив за присъждане на обезщетение за причинени неимуществени вреди за размера от 1 955,83 лева, произтекли от отменена по съдебен ред с краен съдебен акт Заповед за налагане на принудителни административни мерки по Закона за движение по пътищата № 20-1030-002436/07.09.2020г., издадена от началник група към ОД на МВР –Пловдиив, Сектор „Пътна полиция“, ведно със законната лихва, считано от 15.07.2021г. до окончателното й изплащане. Вместо това, Съдът е осъдил Областната Дирекция на вътрешните работи – Пловдив да заплати на А. Е. Я., [ЕГН] с адрес гр. Пловдив, [улица], сумата от 1000,00 (хиляда) евро, равнима на 1955,83 лева, представляваща обезщетение за настъпили неимуществени вреди в периода от 07.09.2020 г. до 15.07.2021 г., ведно със законната лихва от 15.07.2021 г. до окончателното й изплащане, вследствие от незаконосъобразна Заповед за прилагане на ПАМ № 20-1030-002436/07.09.2020 г., издадена от Началник група към ОД на МВР – Пловдив, Сектор „Пътна полиция“, отменена с влязло в сила съдебно решение № 1484/15.07.2021 г., постановено по адм. дело № 981/2021 г. по описа на Административен съд – Пловдив. Съдебният състав на ВАС е отменил първоинстанционното Решение № 8063/23.09.2025г., постановено по адм. дело № 2715/2024г. по описа на Административен съд – Пловдив и в частта за разноските и вместо това е осъдил А. Е. Я., [ЕГН] с адрес гр. Пловдив, [улица], да заплати на ОД на МВР – Пловдив с адрес на призоваване гр. Пловдив, ул. •••, сумата в размер на 51,13 евро (петдесет и едно евро) и 13 е.ц., представляваща юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции, съответна на отхвърлената част от исковата претенция. С мотивите на същото Решение съдебният състав на ВАС е отхвърлил претенциите за адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на ищеца с основание чл.38, ал.1, т.3 ЗА, като е приел, че по конкретното дело пред двете инстанции не е било посочено коя от трите хипотези визира процесуалният представител на ищеца и не е било представено доказателство за съответното обстоятелство, поради което е приел претенцията му за разноски за неоснователна и я е отхвърлил изцяло. По делото пред първоинстанционния съд е представен Договор за правна защита и съдействие № 31 от 18.09.2023г., сключен между А. Е. Я. и адв. Мемцов, с предмет на договора – процесуално представителство по конкретния правен спор пред всички местно и родово компетентни съдилища в страната, като е посочено и това, че представителството е безплатно на основание чл. 38, ал. 1, т.3, предл. второ. С оглед изложеното молбата на адв. Мемцов за изменение на съдебното решение в частта му за разноските е основателна. Съгласно представения по делото договор за правна защита и съдействие, правната помощ е оказана при условията на чл. 38, ал. 1, т. 3, предложение второ от Закона за адвокатурата, като изрично е указано, че за положения труд адвокатът не е получил възнаграждение от клиента. Посоченото обстоятелство за извършеното процесуално представителство е близост между страната и адвоката, което следва да бъде зачетено поради липса на данни в обратен смисъл. При това положение и на основание чл. 38, ал. 2, във връзка с чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата на адв. Мемцов се дължи адвокатско възнаграждение за двете съдебни инстанции, пропорционално на уважената част от исковата претенция, при вземане предвид невисоката фактическа и правна сложност на случая, размера на засегнатия интерес, както и липсата на доказателства по делото за квалификацията, опита и специализацията на адвоката в разгледаната материя или наличието на особени обстоятелства, свързани със спора. В този случай при условията на чл.8, ал.1, вр. чл.7 ал.2 от Наредба №1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа съдът намира, че следва да бъде присъдена евровата равностойност на 400,00 лева за всяка от двете съдебни инстанции. Воден от изложеното и на основание чл. 176а, ал. 2 АПК, във вр. с чл. 144 АПК, Върховният административен съд, трето отделение