Решение № 1081 от 02.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 6888/2025 г.

Образувано е по касационна жалба от директора на ТП на НОИ- Пловдив против Решение № 3934 от 28.04.2025г. на Административен съд - Пловдив по адм. дело № 613/2024г. С него се отменя решение № 2153-15-61/27.02.2024г. на Директора на ТП на НОИ- Пловдив и потвърденото с него разпореждане [номер]/Протокол № 2140-1553/17.01.2024г. на Ръководителя на Пенсионното осигуряване при ТП на НОИ- Пловдив, с което на основание чл. 68, ал. 3 КСО на Х. Я. Ш. е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Изпратена е преписката на органа за ново произнасяне при спазване на указанията по тълкуването и прилагането на закона. Поддържа в касационната жалба, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост- отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска отмяната му. Ответницата, Х. Я. Ш., чрез процесуален представител адвокат Т. Божинов, АК - Пловдив, взема становище в писмен вид за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховен административен съд, шесто отделение, като взе предвид касационната жалба с доводите в нея, доводите на страните, обжалвания съдебен акт, обжалвания административен акт, доказателствата по делото и изискванията на закона констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима и разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на Х. Я. Ш., чрез пълномощник, адвокат Т. Божинов срещу Решение № 2153-15-61/27-02.2024г. на директора на ТП на НОИ Пловдив. С него се оставя без уважение жалба на Ш. против разпореждане [номер], Протокол № 2140-15-53/17.01.2024г. на ръководителя на ПО при ТП на НОИ - Пловдив. С разпореждането е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 1-3 КСО, поради липса на 15 действителен стаж и поради липса на осигурителен стаж 36 г. и 04 месеца. Признат е осигурителен стаж от трета категория труд 14.08м и 15 дни, от него за действителен 14г. 7м. и 24 дни, и общ осигурителен стаж от 14г. 08.м. 15 дни. Не е зачетен осигурителен стаж за периода 01.01.1970г. - 31.12.1974 в ТКЗС- Куклен, за периода 01.01.1970г. 31.12.1974г. в ТКЗС [населено място], за периода 01.01.1970г.-31.12.1979г. в ТКЗС [населено място], бригада Чиганци и не е зачетен стаж за периода 17.12.2021г. - 25.04.2022г. при осигурител Клаудифидикс ЕООД - Кърджали. Не е зачетен за действителен стаж времето от 12.04.1985г. до 03.05.1985г. като неработеща майка. Съдът е разгледал по същество жалбата, като допуснал и приел заключение на съдебна експертиза, от която е установил осигурителен стаж от 130 дни, изработени до м. ноември 1974 г. във ведомост в архив на ТП на НОИ - Пловдив, поради което е извел извод за необоснованост изводите от фактическа и правна страна на административния орган. При този установен стаж и стажът на Ш. като неработеща майка, който следва да бъде зачетен според законовите норми и практиката на ВАС, цитирана в решението е изведен и правен извод за незаконосъобразност на обжалваното решение и разпореждане, поради което ги е отменил. Решението е правилно. Сочените в касационната жалба нарушения, съставляващи основания за отмяна на съдебния акт като неправилен не се установяват при проверката за валидността допустимостта и правилността на решението. Фактическите изводи са изведени на основание заключение на експертиза, назначена по делото, заключението на която, прието от съда, не е било оспорено от страните. При това положение, оспорване на фактическите изводи на експертизата, извън оспорване на заключението по същество или на някое от предвидените в закона основания, изключващи приемането му, са неоснователни в касационната проверка. Поради това, доводите за необоснованост на решението са неоснователни, която споделя напълно изводите на съда. По отношение на действителния стаж в периодите на майчинството, е изведен обоснован извод в мотивите на съда към обжалваното решение с позоваване и на трайната съдебна практика. Предвид изложеното решението като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото на ответника се дължат разноски размер на 255.64 евро за касационната инстанция на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата/ЗА/ във вр. с чл. 8,, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за възнагражденията за адвокатска работа. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. първо и последно АПК, Върховен административен съд, шесто отделение