Определение № 7337 от 13.06.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5876/2024 г.

Образувано е по частна жалба на Сдружение „За развитие на Беляковец“, [населено място], област Велико Търново против определение № 1574 / 07.05.2024 г. по адм. дело № 341 / 2024 г. на Административен съд – Велико Търново. Поддържат се оплаквания за неправилност. Ответникът по частната жалба – кметът на Община Велико Търново, чрез юрисконсулт Г. Цвяткова изразява становище за неоснователност на същата. Представя писмено становище и претендира разноски за настоящата инстанция. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира частната жалба за подадена от надлежна страна, в срока по чл. 230 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на определението за валидност, допустимост и правилност е неоснователна. С определение № 1574 / 07.05.2024 г. по адм. дело № 341 / 2024 г. Административен съд – Велико Търново е оставил без разглеждане жалбата на Сдружение „За развитие на Беляковец“, от [населено място], област Велико Търново срещу неоснователно бездействие на кмета на Община Велико Търново по подадено от сдружението искане с вх. № 63 – 625 – 5 / 11.12.2023 г. и е прекратил производството по делото. Приел е основания за недопустимост на сезирането по смисъла на чл. 146, т.1 и т.4 АПК. Определението е правилно. Сдружението – частен жалбоподател в настоящото производство е сезирало кмета на Община Велико Търново с искане вх. № 63-625-5/11.12.2023 г. за извършване на следните действия: 1. Да упражни контрол над лицата, отговорни за поддържане чистотата на улиците и тротоарите и други места за обществено ползване на територията на [населено място], общ. В. Търново, като разпореди всички замърсявания по тротоарите и улиците с непотребни предмети и вещи незабавно да бъдат премахнати от общинската собственост; тротоарите на селото освен от предмети и вещи, да бъдат почистени от земни маси и наноси; всички заградени тротоари от собственици на частни имоти да бъдат освободени за ползване от жителите на [населено място]. 2. Да наложи съответните административни санкции на провинилите се лица за техните действия и бездействия относно състоянието на поверената им общинска собственост. 3. Да свърши несвършената работа на кмета на [населено място], като разпореди тротоара след втората спирка на [населено място], веднага след завоя по посока гр. Велико Търново, да бъде възстановен. 4. Да разпореди образуването на административнонаказателна преписка, чрез която да бъдат установени лицата, неизпълнили задълженията си по закон и отговорни за състоянието на поверената им общинска собственост, като им наложи предвидените санкции. Сезираният административен орган законосъобразно е възприел „искането“ като сигнал и е отговорил с писмо на сдружението за мерките, които е предприел и които предстои да предприеме. В качеството му на акт приключващ производството по чл. 126 и сл. АПК същият не подлежи на съдебен контрол. Инициираното производство по чл. 256 АПК правилно е било прекратено като недопустимо. Не са налице твърдения за фактически бездействия на административния орган. Само пряко засегнати от последните права, свободи и интереси на физически или юридически лица могат да бъдат защитавани по този процесуален ред. За случаите на правно бездействие законодателят е създал института на мълчаливия отказ (респ. мълчаливо съгласие в изрично предвидените случаи). Обосновано и законосъобразно административният съд е приел отсъствието на абсолютни положителни процесуални предпоставки по възникване правото на иск по чл. 256 АПК, които детерминират недопустимост на съдебното производство и като го е прекратил е постановил правилно определение. Предвид изхода на спора пред настоящата инстанция в тежест на частния жалбоподател следва да бъдат поставени заявените от ответника разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение, които на основание чл. 78, ал.8 ГПК, вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ и чл. 144 АПК съдът определя в размер на 100,00 лева. Водим от горното, Върховният административен съд, шесто отделение