Определение № 268 от 13.01.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10835/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. вр. с чл. 213а, ал. 7 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от ръководителя на Управляващия орган (УО) на Оперативна програма "Околна среда"(ОПОС) 2014 - 2020 г. срещу Разпореждане №1761 от 10.09.2024 г. на Административен съд – София област (АССО) по адм. дело №153/2024 г. С Разпореждане №1761 от 10.09.2024 г., чиято отмяна се иска, АССО е върнал касационната жалба на ръководителя на УО на ОПОС 2014 - 2020 г., подадена срещу Решение №740 от 10.06.2024 г. на Административен съд – София област по адм. дело №153/2024 г. поради неизпълнение в 7 дневен срок на дадените от съда указания за внасяне на държавна такса по сметка на АССО и представяне на доказателства за внасянето й в съда. Частният жалбоподател счита, че обжалваното разпореждане е неправилно. С частната жалба е отправил и молба по чл. 161, ал. 1 АПК за възстановяване на срока за обжалване поради настъпването на обстоятелства, които при полагането на дължимата грижа, професионална служебна отговорност не са могли да бъдат предвидени, респективно предотвратени, както и такива, довели до неумишлено заблуждение и объркване на жалбоподателя. Прави искане разпореждането да бъде отменено. С Определение №1108/27.09.2024 г. по адм. дело № 153/2024 АССО се е произнесъл по молбата за възстановяване на срока за обжалване по чл. 161, ал. 1 АПК като е отхвърлил искането за възстановяване на срока за касационно обжалване на Решение №740 от 10.06.2024 г. на Административен съд – София област по адм. дело №153/2024 г. С Определение №12036 от 08.11.2024 г. по адм. дело № 10425/2024 г. Върховният административен съд, състав на Седмо отделение, е оставил в сила Определение №1108/27.09.2024 г. по адм. дело № 153/2024 на АССО. Върховният административен съд, Седмо отделение, намира, че частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 АПК, от надлежна страна. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. За да постанови обжалваното разпореждане АССО е приел, че е постъпила касационна жалба от ръководителя на УО на ОПОС 2014 - 2020 г. срещу Решение №740 от 10.06.2024 г. на Административен съд – София област по адм. дело №153/2024 г. При извършване на служебната проверката по редовността на касационната жалба по чл. 213а АПК, първоинстанционният съд е констатирал, че нередовностите на жалбата не са отстранени в срок, тъй като разпореждането за оставяне на жалбата без движение с указания за представяне на доказателства за платена държавна такса е получено на 09.07.2024 г., а по делото не са приложени доказателства за внасянето на държавна такса. По изложените съображения и на основание чл. 213а, ал.1, изречение второ АПК, първоинстанционният съд е върнал подадената касационна жалба на ръководителя на УО на ОПОС 2014 - 2020 г. Разпореждането е правилно. На първо място не е ясно защо частният жалбоподател заедно с подаването на частна жалба срещу съдебното разпореждане, предмет на настоящия съдебен контрол, е поискал и възстановяване на срока за касационно обжалване на Решение №740 от 10.06.2024 г. на Административен съд – София област по адм. дело №153/2024 г. Видно от доказателствата по делото съобщението за връчване на Решение №740 от 10.06.2024 г. на Административен съд – София област по адм. дело №153/2024 г. е получено от ръководителя на УО на ОПОС 2014-2020 на 11.06.2024 г., а касационната жалба е депозирана в АССО на 18.06.2024 г., т.е. в законоустановения 14 дневен срок за касационно обжалване. Не е ясно и защо съдът се е произнесъл по същество по молбата за възстановяване на срока за касационно обжалване на Решение №740 от 10.06.2024 г. на Административен съд – София област по адм. дело №153/2024 г. при положение, че този срок не е бил изтекъл и касационната жалба е била подадена в срок. С разпореждането, чиято отмяна се претендира в настоящото производство, е върната касационната жалба на ръководителя на УО на ОПОС не поради просрочие на същата, а поради неизпълнение в срок на дадените от съда указания за внасяне на държавна такса и представяне на доказателства за внасянето й в съда. По делото няма данни да е поискано от страна на частния жалбоподател продължаване на срока за изпълнение на дадените от съда указания на основание чл.63 от Гражданскопроцесуалния кодекс (ГПК) във връзка с чл.144 АПК или възстановяване на пропуснатия от него срок по независещи от него причини на основание чл.64 ГПК във връзка с чл.144 АПК. Подаването на жалба до съда е процесуално действие на страната, поради което следва да отговаря на изискванията на закона за съдържание и приложения, конкретно на чл. 213, т. 3 АПК. Съгласно посочената разпоредба, към жалбата следва да е приложен документ за платена държавна такса, ако такава се дължи, като в настоящия случай разпоредбата на чл. 227а, ал. 2 АПК, касаеща възможност за освобождаване от държавна такса е неприложима, доколкото касационният жалбоподател не е сред посочените в нея субекти. Документ за заплатена държавна такса не е бил приложен към подадената касационна жалба. При така установеното правилно, с Разпореждане №1357 от 08.07.2024 г., АССО е оставил касационната жалба без движение и е дал указания на жалбоподателя за отстраняване на констатираната нередовност, като го е предупредил за последиците при неотстраняването й. Видно от приложеното по преписката съобщение, указанията до жалбоподателя са получени на 09.07.2024 г. До изтичане на дадения на касационния жалбоподател срок – 16.07.2024 г., работен ден, нередовността не е отстранена. Цялостното изпълнение на дадените с разпореждането указания в срок, включително за представяне на документ за платена държавна такса в законоустановения срок, е условие за редовност на подадената касационна жалба. Поради това АССО правилно, на основание чл. 213а, ал. 1, изречение второ АПК, е върнал касационната жалба. Разпореждането, като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 213а, ал. 7 АПК Върховният административен съд,