Определение № 2775 от 12.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 751/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на „ДЦБ-ГРУП“ ЕООД и „МД ГРУП 2021“ ЕООД срещу Определение № 12026 от 26.11.2025 г. по адм. д. № 11196/2025 г. на тричленен състав на Върховния административен съд, ІІ отд., с което са оставени без разглеждане исканията на двете дружества за отмяна на влязлото в сила Решение № 23986 от 18.11.2024 г. по адм. дело № 3361/2024 г. на Административен съд София-град и за спиране на производството по принудително изпълнение на Заповед № САГ23-РА-18-69 от 29.12.2023 г. на главния архитект на Столична община и е прекратено производството по делото. Частните жалбоподатели навеждат доводи за неправилност на обжалваното определение, тъй като двете дружества не са участвали в административното производство по издаване на процесната заповед за премахване на преместваем обект и не могат самостоятелно да обжалват заповедта. Обосновават правото си да искат отмяна на влязло в сила съдебно решение с твърдения, че „МД ГРУП 2021“ ЕООД е собственик на процесния павилион, а „ДЦБ-ГРУП“ ЕООД извършва търговска дейност в него. Искат отмяната обжалваното определение и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът – главният архитект на Столична община, чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на частната жалба. Моли обжалваното определение да бъде оставено в сила и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия, след като обсъди представените по делото доказателства и становищата на страните, приема следното от фактическа и правна страна: Частната жалба е подадена от процесуално легитимирани страни, в срока по чл. 230 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, с оглед на което е процесуално допустима. По същество е неоснователна. Предмет на искането за отмяна пред тричленния състав на ВАС, ІІ отд. е влязло в сила Решение № 23986 от 18.11.2024 г. по адм. дело № 3361/2024 г. на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата на Й. К. Н. срещу Заповед № САГ23-РА-18-69 от 29.12.2023 г. на главния архитект на Столична община, с която на основание чл. 57а, ал. 1, т. 1, ал. 3, 6 и 7 във връзка с чл. 56, ал. 2 и 5 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) на Й. К. Н. е наредено да премахне незаконосъобразно поставения преместваем обект: „Павилион за търговска дейност“, находящ се в ПИ с идентификатор 68134.1930.234 по КККР на гр. София – частна собственост, УПИ X-234, кв. 226, м. „Павлово – Бъкстон“, с административен адрес гр. София, [улица]. Искането за отмяна е с правно основание чл. 245 АПК. С обжалваното определение съдът е оставил без разглеждане исканията на двете дружества за отмяна на влязлото в сила Решение № 23986 от 18.11.2024 г. по адм. дело № 3361/2024 г. на Административен съд София-град и за спиране на производството по принудително изпълнение на Заповед № САГ23-РА-18-69 от 29.12.2023 г. на главния архитект на Столична община и е прекратил производството по делото. Мотивите на съда са, че съгласно чл. 246, ал. 1 АПК право да иска отмяна има всяко лице, за което решението или споразумението има сила и е неблагоприятно, макар и да не е било страна по делото. Следователно искането би било допустимо само когато решението има сила на пресъдено нещо спрямо третото лице, неблагоприятно е за него и лицето е имало право на гарантирано участие в производството. Преценката относно правото на искане за отмяна от трето лице се извършва съобразно субективните предели на силата на пресъдено нещо на влязлото в сила съдебно решение. Съгласно чл. 177, ал. 1 АПК решението има сила за страните по делото. Ако оспореният акт бъде отменен или изменен, решението има действие по отношение на всички. В случая с влязлото в сила решение, чиято отмяна се претендира, е отхвърлена жалбата на друго лице – Й. Н., срещу горепосочената заповед, т.е. актът не се отменя или изменя. Поради това решението, чиято отмяна се иска, няма сила на пресъдено нещо и не разпростира своите правни последици по отношение на правната сфера на търговските дружества – податели на искането за отмяна. Съдът е допълнил, че „ДЦБ-ГРУП“ ЕООД и „МД ГРУП 2021“ ЕООД не се нуждаят от специалния способ за защита по реда на чл. 245 и сл. АПК - в случай че докажат активната си легитимация за оспорване на заповедта за премахване, същите могат да оспорват административния акт на собствено основание, без да им бъде противопоставено възражение за пресъдено нещо. С оглед недопустимостта на искането за отмяна съдът е обосновал недопустимост и на искането за спиране на производството по принудително изпълнение на Заповед № САГ23-РА-18-69/29.12.2023 г. на главния архитект на Столична община. Определението е правилно. Правилен е изводът на съда, че влязлото в сила решение няма сила на пресъдено нещо и не разпростира своите правни последици по отношение на правната сфера на двете търговски дружества. С влязлото в сила решение е отхвърлена жалбата на друго лице (Й. Н.), т.е. актът не се отменя или изменя, поради което съгласно чл. 177, ал. 1 АПК решението е установително и има сила само за страните по делото. В случай че административният акт нарушава или застрашава права, свободи или законни интереси на искателите, те имат право да го оспорят по съдебен ред на собствено основание, но не и да искат отмяна по извънредния способ на влязлото в сила съдебно решение, постановено в производство, по което те не са заинтересовани страни. Правилен е и изводът на съда за недопустимост на искането за спиране на производството по принудително изпълнение на Заповед № САГ23-РА-18-69/29.12.2023 г. на главния архитект на Столична община. В допълнение към мотивите на съда следва да се добави, че влезлият в сила административен акт е годно изпълнително основание и защитата по отношение на него може да се осъществи само доколкото разпоредбите на глава седемнадесета „Изпълнение на административни актове и съдебни решения по административни дела“ от АПК позволяват. При този изход на делото в полза на ответника следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 102,26 евро (с левова равностойност 200 лева), определен съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във връзка с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия