Определение № 441 от 23.12.2014 г. на ВКС по гр. д. № 4683/2014 г.

С молба с вх. № 10333/26.11.2014 г. касаторът по делото [фирма] моли съда да отмени постановеното по делото определение № 276/04.08.2014 г., с което е спряно изпълнението на въззивното решение от 26.05.2014 г. по въззивно гр. дело № 226/2014 г. на Шуменския окръжен съд (Ш.) – в осъдителната му част по иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ за сумата 3 104.14 лв. Моли също така, внесената от него по сметка на ВКС, като обезпечение за това спиране, сума 3 104.18 лв. да бъде преведена по сметка на частния съдебен изпълнител (ЧСИ) А. Т. с рег. №, при когото е образувано изп. дело № по издадения изпълнителен лист в полза на ищеца по делото Б. Ж. Б., за да послужи сумата за погасяване на процесното задължение на молителя-длъжник към ищеца-кредитор. В молбата е пояснено, че сметката на ЧСИ А. Т. е посочена в изпратена от последния покана за доброволно изпълнение, представена (в препис) по делото. В своя отговор с вх. № 11045/09.12.2014 г. ищецът Б. Ж. Б. заявява становище, че са основателни горните искания за „възобновяване на изпълнителното производство” и за превеждане на депозираната като обезпечение, сума по банковата сметка на ЧСИ А. Т., посочена в представената покана за доброволно изпълнение по изп. дело №. Съдът намира за основателно последното искане на двете страни по делото. С определение № 276/04.08.2014 г. по настоящото дело, по молба с вх. № 3877/11.07.2014 г. на касатора, е спряно изпълнението на – невлязлото в сила тогава – въззивно решение от 26.05.2014 г. по въззивно гр. дело № 226/2014 г. на Ш. – в осъдителната му част по иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ за сумата 3 104.14 лв. Жалбоподателят е внесъл по сметката за обезпечения на ВКС сумата 3 104.18 лв., за което е представил по делото (лист 4) преводно нареждане/вносна бележка с № 0002/09.07.2014 г., като постъпването на сумата е удостоверено от счетоводител при ВКС (лист 68) и е констатирано в мотивите към посоченото определение. С определение № 1256/14.11.2014 г. по настоящото дело, по реда на чл. 288 от ГПК не е допуснато касационното обжалване на въззивното решение от 26.05.2014 г. по въззивно гр. дело № 226/2014 г. на Ш., което е влязло в сила съгласно чл. 296, т. 3, пр. 1 от ГПК и вече подлежи на принудително изпълнение в осъдителната му част за сумата 3 104.14 лв. Видно от поканата за доброволно изпълнение с изх. № 10598/23.07.2014 г. по изп. дело № на ЧСИ А. Т., същото е образувано въз основа на издадения в полза на ищеца изпълнителен лист от 07.07.2014 г. за сумата 3 104.14 лв., отбелязан и върху въззивното решение. В поканата за доброволно изпълнение е посочена и банковата сметка на същия ЧСИ, по която страните молят съда да преведе внесената като обезпечение от касатора сума 3 104.18 лв., която ще послужи за удовлетворяване на вземането за обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ на ищеца-кредитора към касатора-длъжник. Исканата от страните отмяна на определението, с което ВКС е спрял изпълнението на – невлязлото в сила тогава – въззивно решение, е ненужна, като за постановяването й не е налице и основание в закона. След влизането си в сила – в посочената по-горе хипотеза на чл. 296, т. 3, пр. 1 от ГПК – въззивното решение вече на общо основание подлежи на изпълнение в осъдителната си част за обезщетението в размер 3 104.14 лв., поради което не е необходимо да се отменя актът, с който неговото предварително изпълнение е било спряно. Възобновяването на спряното от ЧСИ изпълнително производство не е от компетентността на съда – а от тази на съдебния изпълнител – въз основа на постановеното по делото определение по чл. 288 от ГПК, с което не е допуснато касационното обжалване на въззивното решение, – след като официално заверен препис от това определение му бъде представен от страните. Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение