Определение № 3163 от 19.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2649/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка със Закона за устройство на територията (ЗУТ). Образувано е по частна жалба на И. Х. Н. и А. И. Н. и двете от гр. Пловдив, чрез процесуалния им представител адв. Джостов, срещу определение № 5753 от 12.12.2025г., постановено по адм. дело № 1377/2025г. по описа на Административен съд - Пазарджик, с което на основание чл. 159 т. 4 от АПК е оставена без разглеждане жалбата им с искане за прогласяване нищожността на удостоверение за търпимост от 11.02.2013 г. на главния архитект на община Брацигово, и е прекратено производството по делото. В частната жалба се твърди неправилност на оспореното определение като постановено в противоречие с материалния закон – отменително основание по чл. 209 т. 3 във връзка с чл. 236 от АПК. Възразява се срещу извода на съда за липса на правен интерес у двете жалбоподателки от подаване на искане за прогласяване нищожността на процесното удостоверение за търпимост и се обосновава становище за наличието на такъв по аргументи, че обектът, предмет на удостоверението, се намира в поземлен имот, притежаван от тях в съсобственост. Ответникът главеният архитект на община Брацигово, не изразява становище по частната жалба. Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 от АПК, от надлежни страни, адресати на оспореното определение, и срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното определение Административен съд - Пазарджик е оставил без разглеждане жалбата на И. Х. Н. и А. И. Н., в която е обективирано искането им за прогласяване нищожността на удостоверение за търпимост от 11.02.2013г. на сграда, нанесена в КККР с [идентификатор], издадено от главния архитект на община Брацигово, и е прекратил производството по делото. За да постанови този резултат първоинстанционният съд приел, че жалбата на И. Х. Н. и А. И. Н. е недопустима поради това, че същите нямат активна легитимация за оспорване на процесното удостоверение за търпимост, тъй като не са били страна в производството по издаването на удостоверението, поради което не разполагат с правото на жалба срещу него. Определението е правилно. Удостоверението за търпимост представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 3 от АПК като документ от значение за признаване на права, но този документ се издава в административно производство, страни по което са само компетентния административен орган и лицето, поискало издаването му. Това удостоверение не поражда права, както и не удостоверява права и задължения, в това число и не удостоверява законността на процесния строеж, за който е издадено. Правната му същност е преценена правилно от първоинстанционния съд. При това положение и при анализ на приложното поле на разпоредбата на § 16 от ПР на ЗУТ се налага извода, че трети лица – в това число и съсобственици на поземления имот, в който се намира обекта, предмет на удостоверението за търпимост, не са засегнати от него и нямат право да го оспорват по аргумент от чл. 147, ал. 1 от АПК. С оглед изложеното и предвид, че изводите на административния съд са в този смисъл, обжалваното определение следва да бъде оставено в сила, като постановено в съответствие с материалния закон. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във връзка с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение,