Решение № 13043 от 4.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8124/2009 г.

Решение № 13043 от 4.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8124/2009 г., I о., докладчик председателят Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационни жалби на "Екофрут" ООД - с. Игнатиево, Община Аксаково, област Варна и дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна срещу решение № 575/7.04.2009 г., постановено по адм. дело № 2383/2007 г. по описа на Административен съд - гр. Варна. "Екофрут" ООД обжалва решението в частта, в която е отхвърлена жалбата на дружеството против РА № 0300669/31.05.2007 г., издаден от инспектор по приходите в ТД на НАП - Варна, потвърден с решение № 503/15.11.2007 г. на директора на дирекция "ОУИ" - гр. Варна за определени данъчни задължения по ЗКПО (отм.) за 2001 г. - данък за общините в размер на 39 929 лв. главница и 26 731, 19 лв. лихви и данък върху печалбата в размер на 53 904, 15 лв. главница и 36 087, 11 лв. лихви; за 2002 г. - данък за общините в размер на 19 624, 60 лв. главница и 10 451, 33 лв. лихви, данък върху печалбата в размер на 26 4393, 21 лв. главница и 14 109, 29 лв. лихви; за 2003 г. - корпоративен данък в размер на 144 950, 58 лв. главница и 58 581, 70 лв. лихви, както и в частта по ЗДДС (отм.) за данъчни периоди през 2001 г., 2002 г., 2003 г. и 2006 г. ДДС общо в размер на 156 059, 01 лв. главница и 85 456, 61 лв. лихви. Релевират се оплаквания за неправилност в посочените обжалвани части на решението поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касатора съдът погрешно е приел приложимост на чл. 122, ал. 1 ДОПК, тъй като не е налице нито една от предпоставките за извършване на ревизия при особени случаи. Налице е и оплакване за нарушение на принципа на служебното начало, тъй като съдът не е указал, че по преписката са налице първични счетоводни документи по отношение на някои от фактурите или че не са налице фактури за някои от първичните счетоводни документи. Оплакването за необоснованост е свързано и с другото оплакване за съществени нарушения на съдопроизводствените правила, тъй като в касационната жалба се сочи, че съдът не е обсъдил всички възражения на касатора. Оплакването за допуснато нарушение на материалния закон е свързано с неправилно приложение на чл. 23, ал. 2, т. 13 ЗКПО (отм.), тъй като тази норма според касатора била неприложима за процесния случай. Сочи се и нарушение на чл. 171 ДОПК поради изтекла 5-годишна погасителна давност за задълженията за 2001 г. и лихвите по тях, тъй като срокът е започнал да тече от 1.01.2002 г. и е изтекъл напълно на 2.01.2007 г, а заповедта за възлагане на ревизията е от 13.02.2007 г. Ответникът по тази касационна жалба дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна при ЦУ на НАП, редовно призован не е изпратил свой представител и не е взел становище. Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна при ЦУ на НАП обжалва решението в частта, в която РА № 0300669/31.05.2007 г., издаден от инспектор по приходите в ТД на НАП - Варна, потвърден с решение № 503/15.11.2007 г. на директора на дирекция "ОУИ" - гр. Варна е обявен за нищожен за определените на "Екофрут" ООД задължения по ЗДДС за данъчни периоди за месеците октомври, ноември и декември 2001 г. и януари и февруари 2002 г. Подробни съображения са изложени в касационната жалба, в която се твърди, че се касае до различни актове - АПВ и РА, поради което нямало пречка ако е издаден АПВ, след това да се постанови ревизионен акт за възстановените с АПВ данъчни вземания. Иска се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по тази касационна жалба "Екофрут" ООД не е взел становище. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност и на двете касационни жалби. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационните жалби са подадени от надлежни страни и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и са процесуално допустими, а разгледани по същество жалбата на дирекция "ОУИ" - гр. Варна е неоснователна, а на "Екофрут" ООД е основателна по следните съображения: По касационната жалба на "Екофрут" ООД. За извършването от приходния орган на ревизията по особения ред по чл. 122, ал. 1, т. 4 и 5 ДОПК съдът е приел, че са установени обстоятелства за това - непредставяне на документи от дружеството и затова правилно ревизията е проведена по този ред. За облагането по ЗКПО (отм.) за 2001 г. съдът е приел, че по делото е представен договор за продажба на ел. енергия № 69В/23.05.2001 г., предвид обстоятелството, че обектите на дружеството са оранжерии в с. Игнатиево, както и магазин за ел. материали, бар и магазини за плодове и зеленчуци, които жалбоподателят е отдавал под наем, но е направен извод в решението, че по делото не били представени договорите за наем. За ревизираните 2002 г. и 2003 г. съдът е описал какви документи се съдържат в представените в хода на съдебното производство доказателства, а относно изслушаната съдебно-счетоводна експертиза не я е кредитирал, тъй като нямало данни в дружеството да е налице необходимата счетоводна документация за определяне на задълженията на дружеството. Направен е извод от съда, че фактическите констатации на ревизионния акт не са опровергани, тъй като е установено, че счетоводството на жалбоподателя не дава възможност за установяване на различна от определената от органа по приходите основа за данъчно облагане. За облагането по ЗДДС (отм.) за данъчни периоди през 2001 г., 2002 г., 2003 г. и 2006 г. съдът е приел, че липсват изискуемите документи за признаване правото на приспадане на данъчен кредит. Относно заключението на съдебно-счетоводната експертиза съдът не го е кредитирал, като е приел, че в него липсва описание на доставчиците и предмета на извършваните от тях доставки. Решението в посочените по-горе части е постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Ревизията е проведена по особения ред по чл. 122, ал. 1, т. 4 и 5 ДОПК, тъй като органите по приходите са установили, че не могат да намерят ревизирания субект на декларирания от него данъчен адрес, поради което не е представена необходимата счетоводна документация, въз основа на която да се определи данъчната основа за облагане. Преценката за това дали ревизията ще бъде извършена по общия ред или по особения ред по чл. 122 и сл. от ДОПК изцяло е в правомощията на ревизиращите органи. Последната се извършва след обстоен анализ на обстоятелствата по чл. 122, ал. 2, т. 1 - 16 ДОПК. В тежест на ревизирания субект е да опровергае констатациите на ревизионния акт, когато той е извършен по посочения ред, тъй като тези констатации съгласно чл. 124, ал. 2 ДОПК се ползват с презумпция за истинност. Това означава, че ако ревизираното лице представи в съдебното производство доказателства, съдът трябва да ги прецени и обсъди и евентуално може да приеме, че с тези доказателства се опровергават констатациите на ревизионния акт. В процесния случай съдът е назначил и изслушал съдебно-счетоводна експертиза, която не е кредитирал, приемайки установеното от ревизията, че липсва счетоводна отчетност в дружеството. Вещото лице е изслушано от съда в съдебно заседание на 14.10.2008 г. Впоследствие в съдебно заседание 11.02.2009 г. жалбоподателят е представил счетоводни документи, групирани в 22 бр. папки. Същите са описани в обжалваното решение, но анализ на всички доказателства не е извършен от съда, а само избирателно на някои от тях за данъчните периоди, предмет на ревизията. Следвало е въз основа на представените доказателства съдът до постави допълнителна задача на вещото лице, след проверка на представените доказателства, които в голямата си част са счетоводни документи да потвърди или измени констатациите на основното си заключение. Това не е сторено от съда, поради което е допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. По този начин спорът между страните е останал неизяснен, предвид необсъждане и преценка на всички доказателства по делото. В частта по ЗДДС (отм.) съдът не е кредитирал заключението на вещото лице, приемайки, че в него липсва описание на доставчиците и предмета на извършваните от тях доставки. Съдът в този случай е следвало да задължи вещото лице да доработи заключението си или да му постави допълнителна задача за изясняване на посочените факти. Неизясняването на спора от фактическа страна е в нарушение на принципа, че съдът като съд по същество съгласно чл. 160, ал. 1 ДОПК е следвало с всички допустими по ДОПК доказателствени средства да установи дължимостта или не на данъчните задължения. Не е имало пречка съдът да укаже на жалбоподателя да представи доказателства, както и не е преценено от съда дали в представените в хода на съдебното производство 22 бр. папки се съдържат относими доказателства по облагането с ДДС за посочените по-горе периоди. И в тази част делото е останало неизяснено, което налага отмяната му. Относно изводите на съда за неизтичане на погасителната давност за данъчните задължения през 2001 г., същите се възприемат от настоящата касационна инстанция и правилно съдът е приел, че тази давност за определяне на данъчните задължения не е изтекла. Предвид изложеното по-горе настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че обжалваното решение в посочената част е неправилно и като такова следва да бъде отменено, а на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК делото да се върне на същия съд за ново разглеждане от друг съдебен състав при изпълнение указанията, дадени в решението. По касационната жалба на дирекция "ОУИ" - гр. Варна. За да обяви РА № 0300669/31.05.2007 г. за нищожен за определените на "Екофрут" ООД задължения по ЗДДС (отм.) за данъчни периоди за месеците октомври, ноември и декември 2001 г. и януари и февруари 2002 г., първоинстанционният съд е приел, че при наличие на издаден ДАПВ № 1813/7.06.2002 г. за същите данъчни периоди на дружеството са прихванати данъчни задължения за предходни години срещу данъчен кредит за месеците октомври, ноември и декември 2001 г. и януари и февруари 2002 г. Съдът се е аргументирал, че след като ДАПВ са установени факти и обстоятелства, не може впоследствие с ревизионния акт да се установят факти и обстоятелства, различни от установените с проверката по чл. 110 ДОПК. Решението в обжалваната част е правилно. Нееднократно ВАС, I отделение в свои решения е изтъквал, че когато с един данъчен акт са установени права, не може впоследствие с друг данъчен акт да се създават задължения при едни и същи факти и обстоятелства. Това е така, защото както в случая е издаден ДАПВ, от който са възникнали права за "Екофрут" ООД. Този акт е влязъл в законна сила и се ползва със стабилитет. Този стабилитет може да бъде разрушен само по реда на чл. 115 и чл. 116 ДПК (отм.), респ. чл. 133 и сл. от ДОПК. В процесния случай обаче ревизията не е извършена по посочения ред, поради което законосъобразни са изводите на първоинстанционния съд за нищожност на ревизионния акт в тази му част. Решението като правилно на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК следва да бъде оставено в сила в посочената обжалвана част. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение,