Определение № 2607 от 29.05.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1255/2024 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.3 от ГПК.

Делото е образувано по частна касационна жалба на М. М. С., чрез процесуалния му представител адв. Д. Д., срещу определение №131 от 02.02.202 4г. по ч. гр. д. №1/2024г. по описа на Окръжен съд- Хасково, с което е било потвърдено определение № 260020/28.01.2022 г. на Районен съд- Казанлък по гр.д. № 1055/2020г. в частта му, с която съдът не приема за разглеждане предявения с молба вх.№ 8622/23.07.2020г. граждански иск за сумата от 6000 лв. В жалбата се излагат доводи за неправилност на обжалваното определение, като се иска отмяната му, както и отмяната на потвърденото с него първоинстанционно определение. Към жалбата е приложено изложение по чл.284, ал.1, т.3 от ГПК, в което се излагат основания за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 и ал.2 от ГПК.

Постъпили са отговори на частната касационна жалба от ответните страни по тях- Държавна психиатрична болница „Д-р Г. К.“- [населено място], чрез пълномощника й адв. Р. Р., и „Център за психично здраве- Стара З.“ ЕООД, ЕИК [ЕИК], представляван от управителя П. Г., приподписан от адв. Й. Х., с които същата се оспорва и се иска оставянето й без уважение.

Върховният касационен съд, състав на IV г. о., като взе предвид данните по делото, намира следното:

Производството пред първоинстанционния Районен съд-Казанлък е образувано по искова молба, подадена от М. М. С., с която срещу „Център за психично здраве - Стара З.“ ЕООД, с ЕИК[ЕИК], с адрес [населено място], [улица] Държавна психиатрична болница „Д-р Г. К.“, с адрес [населено място], ул. „М. П. № 1 са предявени искове по чл.124, ал.4 от ГПК - за установяване неистинността на епикриза № 333/2014г., издадена от Център за психично здраве- Стара З.“ ЕООД, и епикриза № 347/2014г., издадена от Д. „Д-р Г. К.“. В хода на производството по делото с молба вх.№8622/23.07.2020г. ищецът М. М. С. е предявил срещу ответниците и допълнителна претенция за заплащане на сумата от 6000 лв.- обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху нея. Така предявената претенция не е била приета за разглеждане от първоинстанционния съд в производството по делото, като съдът е указал на ищеца, че има възможност да я предяви в отделно исково производство.

За да потвърди обжалваното определение на първоинстанционния съд, въззивният съд е приел, че промяна в предмета на спора по инициатива на ищеца е допустима при спазване на правилата за изменение на иска, предвидени в чл.214 от ГПК, които не допускат едновременно прибавяне на ново основание и ново искане към вече заявените с исковата молба. Тъй като в случая след образуване на делото ищецът е предявил нов иск срещу ответниците с отделна молба, то не са налице основанията за разглеждането му във вече образуваното производство. Изложил е съображения, че обективно съединяване на искове срещу едни и същи ответници е възможно само с първоначалната искова молба, но не и с последваща молба по време на разглеждане на делото съгласно чл.210, ал.1 от ГПК. Приел е, че не е налице и хипотезата на чл.210, ал.2 във вр. с ал.1 от ГПК, при която при разделяне на предявени с една искова молба няколко иска, съдът отделя служебно преписката по отделения иск за образуване на самостоятелно дело и разпределението му. Посочил е и че отказът за приемането на предявения от ищеца иск в образуваното производство не прегражда възможността на ищеца да го предяви отделно и искът да бъде разгледан в отделно исково производство.

Частната касационна жалба е недопустима.

Съгласно разпоредбата на чл.274, ал.3 от ГПК когато са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 и ал. 2, на обжалване с частна жалба пред Върховния касационен съд подлежат:

1. определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото;

2. определения, с които се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие.

В случая обжалваното определение не попада в хипотезата на чл.274, ал.3, т.1 от ГПК. Потвърденото с него определение на първоинстанционния съд, с което не е бил приет за съвместно разглеждане в производството предявения от ищеца с допълнителна молба нов иск срещу ответниците, не прегражда по- нататъшното развитие на делото по първоначално предявените искове. Със същото не се допуска разглеждането на новия иск в образуваното по първоначалните искове производство, но същият може да бъде предявен в отделно производство, поради което определението няма преграждащ характер и по отношение на него. /В този смисъл- Определение №62 от 04.02.2016г. на ВКС по ч. т. д. 2669/2015г., първо т.о.; Определение №440 от 15.07.2014г. на ВКС по ч. гр. д. №3594/2014г., първо г.о.; Определение №39 от 21.02.2017г. на ВКС по ч.гр.д. №403/2017г., първо г.о., и др./. Не е налице и хипотезата на чл.274, ал.3, т.2 от ГПК. Предвид горното определението не подлежи на касационно обжалване. По така изложените съображения частната касационна жалба следва да се остави без разглеждане, а производството, образувано по нея, следва да бъде прекратено.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IV-то г. о.,