Решение № 207 от 2.10.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2355/2014 г.

Решение № 207 от 2.10.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2355/2014 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Майя Русева Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на М. Х. А. срещу решение № 252/5.02.14 г. по г. д. № 3161/13 г. на Пловдивски окръжен съд, 5-ти граждански състав, с което първоинстанционното решение е отменено и предявените искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, чл. 344, ал. 1, т. 2 и чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ за отмяна на уволнението, извършено със заповед № ЗП-14/5.07.12 г., възстановяване на предишната работа като "финансов инспектор" и присъждане на 4033,92 лв. обезщетение за оставане без работа, са отхвърлени като неоснователни. Моли се за отмяна на обжалваното решение като незаконосъобразно и пресъждане на разноски. Ответната страна "Районна здравноосигурителна каса" - [населено място] не взема становище по жалбата. С определение № 645/15.05.2014 г. е допуснато касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по следния въпрос: "Ако при сключване на трудов договор работникът или служителят не отговаря на въведените от работодателя образователни и квалификационни изисквания за заемане на определена длъжност и работодателят знае това, но въпреки това го назначава на работа, а впоследствие го уволнява на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ, налице ли е основание за признаване на уволнението за незаконно?". С обжалваното решение на Пловдивски окръжен съд е прието, че трудовото правоотношение е прекратено от работодателя на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ, след като между страните е било подписано допълнително споразумение за заемане на длъжността "финансов инспектор" от ищеца и утвърдена длъжностна характеристика за същата, изискваща висше икономическо образование. Съдът е приел, че ищецът не притежава диплома за висше икономическо образование - а само такава за преквалификация /за получаване на нова фундаментална подготовка по реда на ПМС № 42/24.07.80 за единна национална система за повишаване квалификацията на кадрите/, като обстоятелството, че образованието му не е съответствало на изискуемото още към момента на преназначаването му, не е пречка за прекратяване на правоотношението с него. Поради това визираното в заповедта основание за уволнение е налице и предявените искове по чл. 344 КТ са неоснователни. В отговор на поставения въпрос, по който е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, Върховният касационен съд намира следното: Основанието на чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ е свързано с липсата на необходимото образование или професионална квалификация за изпълняваната работа. Те са установени като изисквания за съответната работа. Изразяват се в определена степен и вид завършено образование /средно, полувисше, висше, по точна определена специалност (напр. право, медицина, икономика)/, респективно в професионална квалификация, без която съответната работа не може да се изпълнява /напр. компютърна грамотност, владеене на чужд език, на стенография и др./. Тези изисквания се предвиждат в нормативните актове, в длъжностните характеристики или следват от тях. Когато са определени в нормативен акт, няма пречка работодателят да въведе и нови, предвид нуждите на предприятието, стига те да не влизат в противоречие с нормативно разписаните и той да е действал добросъвестно /реш. № 192/14.06.2013 по г. д. № 680/12, ГК, IV ГО на ВКС/. Изискванията имат изричен и формален /официално установен/ характер и могат да бъдат изменяни с оглед нуждите на работата /напр. предвид промените в характера й, внедряване на техника и нови технологии, вътрешно разпределение на организацията на труда и др./. Работодателят безспорно може да прекрати едностранно трудовия договор на работника на горното основание, когато при сключването му той е отговарял на първоначалните изисквания за съответната работа, но предвид настъпили впоследствие промени в тях, вече не ги удовлетворява. Тогава, когато работникът не е имал изискуемото образование или професионална квалификация още при сключването на договора, работодателят би могъл да прекрати законосъобразно трудовото правоотношение с него на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ само когато изискването за образование и квалификация е било предвидено в нормативен акт. Неправилно би било в този случай да му се отказва възможността да прекрати трудово-правната връзка на горното основание, доколкото поставянето на съществуващите изисквания е извън волята му. В този случай без значение е и причината, поради която при назначението той е пренебрегнал установените в нормативен акт изисквания /в този смисъл е и постановеното по реда на чл. 290 ГПК, решение № 134/17.06.2013 по г. д. № 1041/12 г. на ВКС, Трето ГО, с което е уточнена предходната практика, установена с решение № 436/2010 г. по г. д. № 441/2009 на ВКС IV ГО/. Различна е хипотезата, когато съответното изискване за образование и квалификация не е нормативно установено, а е било въведено от самия работодател с длъжностна характеристика. Когато при тези обстоятелства той е сключил трудов договор с работника или служителя знаейки - или трябвайки да знае - предвид представените му документи за завършено образование и квалификация, че последният не удовлетворява тези изисквания, той не би могъл да прекрати законосъобразно трудовото правоотношение с него на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ. Това е така, доколкото приемайки, че и без да отговоря на тях, работникът би се справил с възложената работа, работодателят на практика в конкретния случай сам се е отказал от своеобразната гаранция, която му дават поставените от него /а не от законодателя/ изисквания, и се е съгласил, че притежаваните от работника образование и квалификация са достатъчни. При това положение впоследствие той не би могъл да черпи благоприятни за себе си последици от това свое поведение, респективно да прекрати законосъобразно трудовото правоотношение, позовавайки се на чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ. Предвид изложеното отговора на поставения въпрос е: Ако при сключване на трудов договор работникът или служителят не отговаря на въведените от работодателя образователни и квалификационни изисквания за заемане на определена длъжност и работодателят знае това, но въпреки това го назначава на работа, а впоследствие го уволнява на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ, уволнението може да бъде признато за незаконно само в хипотеза, когато изискванията не са нормативно определени. По основателността на касационната жалба: Към момента на преназначаването - когато страните са подписали допълнително споразумение за заемане на длъжността "финансов инспектор" от ищеца, последният не е отговарял на изискванията за притежание на изискуемото съгласно длъжностната характеристика образование. Необходимото такова е било висше, образователна степен магистър, професионално направление/специалност - икономика, а ищецът е завършил висше образование, степен магистър /пар. 6 ЗВО/, специалност химия и няма висше икономическо образование /същият не притежава диплома за такова /чл. 30, ал. 2 ЗО (отм.), а единствено за преквалификация, издадена след двугодишен курс по реда на ПМС № 42/24.07.80 г. за единна национална система за повишаване на квалификацията на кадрите/. При тези обстоятелства той не е удовлетворявал изискванията за длъжността "финансов инспектор" както към момента на назначаването му, така и към последващия момент на уволнението. При това положение и с оглед дадения отговор на поставения в изложението въпрос следва да се приеме, че доколкото работодателят е знаел, че ищецът не притежава нужното образование, посочено от него в длъжностната характеристика, или е следвало да го знае - предвид представените му и находящи се в негово държане документи от Л., вкл. съответните дипломи /ирелевантно е евентуалното им погрешно интерпретиране/, не би могъл впоследствие да се позове на основанието на чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ и законосъобразно да прекрати трудовото правоотношение на него. Предвид изложеното оспореното уволнение е незаконно и следва да бъде отменено. Същевременно, с оглед основанието за прекратяване на трудовото правоотношение в разглеждания случай, позоваването от страна на ищеца на закрила по смисъла на чл. 333, ал. 1 КТ не би имало значение, тъй като същата касае други хипотези на прекратяване на трудовото правоотношение /чл. 328, ал. 1 точки 2, 3, 5, 11 и чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ/. Този въпрос, обаче, не е коментиран от въззивния съд. Като се има предвид всичко посочено по-горе, предявеният иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ е основателен и трябва да се уважи. С оглед изхода на спора по главния иск, доколкото преди прекратяването ищецът е работил по безсрочно правоотношение, на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ той следва да бъде възстановен на заеманата длъжност - "финансов инспектор" в сектор "Контрол на дентална помощ", Дирекция "Д. ". Претенцията му за това е основателна и трябва да се уважи. Основателен е и искът по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ. Вследствие на уволнението ищецът е останал без работа за период от 6 месеца, считано от 6.07.12 г. /6.07.12 г. -6.01.13 г./. При тези обстоятелства и на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. с чл. 225 КТ той има право на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за предявения период. Същото възлиза на 4033,92 лв., като за тази сума искът по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ вр. с чл. 225, ал. 1 КТ трябва да се уважи, ведно със законната лихва от датата на предявяването му 8.08.12 г. до окончателното изплащане. По изложените съображения настоящият състав на III Г. О. на ВКС приема, че на основание чл. 293, ал. 2 ГПК въззивното решение следва да отмени като постановено в нарушение на материалния закон, като се постанови друго, с което предявените искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ се уважат съобразно горепосоченото. К. прави искане за заплащане на разноски пред всички съдебни инстанции, като с огледа на изхода от настоящия спор то е основателно. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът му дължи общо 650 лв. разноски за платено адвокатско възнаграждение, а по сметка на ВКС - 512,04 лв. на основание чл. 78, ал. 6 ГПК /281,36 лв. ДТ за предявяване на исковете, 170,68 лв. ДТ за касационно обжалване и 60 лв. възнаграждение за вещо лице/. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение,