Определение № 6744 от 17.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3026/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 - 236 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от С. П. В. против определение № 3867 от 29.01.2026 г., постановено по административно дело № 9192/2025 г. на Административен съд София-град ( АССГ), с което е прекратено производството по делото, образувано по предявени от С. П. В. срещу Дирекция Национален строителен контрол (ДНСК) искове за присъждане на обезщетение, на основание чл. 122, ал. 3 във вр. с ал. 1 от ЗДСл, претендирано в размер от по 2566.57 лв., равностойно на месечно брутно трудово възнаграждение, за периода от 05.05.2023г. до 15.07.2024г. вкл., ведно с мораторна лихва върху главницата за периода от 05.05.2023г. до датата на окончателното плащане. В частната жалба се твърди, че с определение № 3867 от 29.01.2026 г., постановено по административно дело № 9192/2025 г. на АССГ неоснователно прекратено производството и се иска отмяната му. Препис от жалбата е изпратен на насрещната страна – ДНСК, която представя становище за неоснователност на частната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното определение и предвид наведените в частната жалба доводи, приема за установено следното: Частната жалба е подадена от активно легитимирана страна, в срока по чл. 230 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения: Обжалваното определение е валидно и допустимо – постановено е в предвидената от закона форма, от компетентния съд, след сезиране с искова претенция по реда на чл.122, ал.3 ЗДСл, с която се претендира обезщетение, равностойно на заплатата на С. Д. за периода, в който не е допусната до работа - периода от 05.05.2023г. до 24.07.2024г. - последната дата на поредно недопускане на ищцата до работа, след отмяната на Заповед № РД - 15-088/01.06.2022г. на началника на ДНСК. За да прекрати производството първоинстанционният съд е приел за установено, че С. Д. е била фактически допусната до работа с издаването на Заповед № РД-15-111/05.05.2023 година на началника на ДНСК, с която тя е възстановена на длъжност в изпълнение на решение № 6130/24.10.2022г. по адм. д. № 8529/2022г. на АССГ, оставено в сила с решение по адм. д. № 11410/2022г. по описа на ВАС, след което служебното й правоотношение с ДНСК било прекратено със заповед от 15.05.2023г. на същия орган. С Решение № 688/07-.11.2023г. по адм. д. 5609/2023г. на АССГ е отхвърлено оспорването на С. П. В. срещу Заповед № РД-15-118/15.05.2023 година на Началник ДНСК, с която на основание чл.106,ал.1,т.2 от ЗДСЛ е прекратено служебното правоотношение на С. П. В. на длъжност-„Главен експерт“ в Отдел“ Процедури и договори“ в Дирекция“ Правна“, с място на работа в ДНСК – Централно управление, длъжностно ниво 7, експертно ниво 3, с ранг III трети младши, считано от 15.05.2023 г. Решението на АССГ е оставено в сила с решение № 5266/25.04.2024г. по адм. д. 365/2024г. на ВАС. Съобразно фактите в исковата молба на С. Д. и в уточнителната молба от 29.10.2024г. по адм. д. 5610/2024г. АССГ приел, че с оглед посоченото от нея, че на 05.05.2023г. била допусната физически на работа, но правно и фактически не се е стигна до реалното й възстановяване от органа по назначаване въз основа на издадения от него индивидуален административен акт, тъй като бил заобиколен закона, че наведените основания за присъждане на обезщетението по чл.122, ал.3 ЗДСл се основават на твърдения за фактическо допускане до работа, но незаконосъобразност на Заповед № РД - 15-111/05.05.2023г. на началника на ДНСК и невъзстановяване на служебното правоотношение между ищцата и ДНСК. Поради това и доколкото оспорването срещу Заповед № РД-15-111/05.05.2023 г. на началника на ДНСК е отхвърлено, а основанията на иска за обезщетение по чл.122, ал.3 ЗДСл са определени от ищцата като фактическо допускане до работа и издаването на Заповед № РД-15-111/05.05.2023 г., за която се твърди, че заобикаля закона, АССГ, на основание чл.207, ал.2 АПК, прекратил съдебното производство. Определението на първоинстанционния съд е валидно, допустимо и правилно. Съгласно чл.207 ал.2 от АПК производството по иска за присъждане на обезщетение се прекратява, когато оспорването на административния акт бъде отхвърлено, а при отмяна на съдебното решение производството се възстановява. В случая е налице първата хипотеза по чл.207, ал.2 АПК за прекратяване на съдебното производство по делото - оспорването на административния акт е отхвърлено с вляло в сила съдебно решение. Безспорно при тези установявания са налице предпоставките по чл. 207, ал. 1 АПК – при прекратяване на производството по оспорвания административен акт, следва да се прекрати и производството по предявените искове за вреди от него. Това следва, и от факта, че вреди могат да бъдат претендирани само от незаконосъобразни актове, което следва да бъде установено по надлежния ред – с влязло в сила решение. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното определение е правилно и следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 234 във вр. с чл. 236, във вр. с чл.221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение