Определение № 6877 от 24.06.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5207/2025 г.

Производството е по чл. 229, ал. 1, т. 1 вр. с чл. 158, ал. 3 АПК. Постъпила е частна жалба с вх. № 25456/27.08.2024 г. от С. П. В., подадена срещу определение № 14132/07.08.2024 г., постановено по адм. дело № 674/2024 г. по описа на Административен съд София – град (АССГ). Жалбоподателката прави искане да се прогласи нищожността на оспорваното определение, доколкото било издадено привидно от първоинстанционния съд. Ответникът по частната жалба – началникът на ДНСК не представя възражение срещу частната жалба в законоустановения срок. След като съобрази доводите на частния жалбоподател и приетото от първоинстанционния съд в оспорваното определение, настоящият съдебен състав намира следното:4 Първоинстанционното производство е било образувано, след като с определение № 621 от 18.01.2024 г. на АССГ по адм. дело № 6428/2022 г., производството по това дело е било разделено, като за разглеждане по същото дело е оставена исковата претенция от 24 876,26 лв. по чл. 122, ал. 3 вр. с ал. 1 от ЗДСл за периода от 01.06.2022 г. до 04.05.2023 г., през което време С. П. В. не е допусната до работа от ответника ДНСК, ведно с мораторната лихва от 290 лв. върху главницата за периода от 01.06.22 г. до 12.07.22 г., ведно със законната лихва върху посочените суми. По повод на другите предявени искове от С. П. В. за главница от 6554 лв. във връзка със Заповед № РД-16-023/09.09.2021 г. на началника на ДНСК, за периода от 09.09.2021 г. до 31.05.2022 г., през който е лишена да получава доходи, както и лихва от 420 лв. върху посочената главница, е определено да бъде обособено самостоятелно съдебно производство – настоящото, развило се също пред АССГ. По повод именно на тези други искове, които са били предмет на първоинстанционното производство, са наведени следните фактически и правни твърдения от ищцата, въз основа на които същата извежда правото си на иск: „незаконосъобразни действия на администрацията и издадените незаконосъобразни от същата ИАА (индивидуални административни актове – б.а.) в противоречие с влезлите в законна сила на 25.05.2022 г. съдебни решения – № 6918/23.11.2020 г., постановено по адм. дело № 9450/2021 г. по описа на АССГ, Първо отделение 5-ти състав и № 4941/25.05.2022 г., постановено по адм. дело № 369/2022 г. по описа на ВАС – пето отделение, съгласно които служителката С. П. В. не е възстановена на работа, по повод на прогласената от Съда нищожност на Заповед № РД-16-023/09.09.2021 г. на началника на ДНСК, по силата на която на дисциплинарно наказания служител е наложено дисциплинарно наказание уволнение и е прекратено служебното й правоотношение с Дирекцията, считано от 09.09.2021 г., както и незаконното прекратяване от органа по назначаване на реално невъзстановено (несъществуващо) към 01.06.2022 г. служебно правоотношение между С. П. В. и ДНСК“. АССГ е констатирал, че при постъпването на исковата молба, чието съдържание е видно по-горе, същата е била нередовна, тъй като на първо място не била внесена държавна такса по сметката на АССГ за образуване на делото. Съдът e констатирал, че не е посочено срещу кой ответник се предявява искът; не е посочен видът на вредите и не са изложени обстоятелствата, на които основава искът. С разпореждане от 17.04.2024 г. производството по делото е оставено без движение, като от ищцата е изискано: 1. да внесе държавна такса по сметка на Административен съд – София град (BG13 BNBG 9661 3100 1783 01 BIC на БНБ - BNBGBGSD при БНБ ЦУ) в размер на 10, 00 лв. (десет лева), като представи в същия срок вносен документ за това. 2. Да посочи срещу кой ответник, юридическо лице, предявява иска, от чийто незаконосъобразни действия или актове са му причинени вредите. 3. Да посочи вида на претендираните вреди. 4. Да уточни кои са „незаконосъобразните действия на администрацията и издадените незаконосъобразни от същата ИАА“, от които претендира вреди, като заяви същите отменени ли са по съдебен ред. 5. Да посочи правното основание за подаване на иска и да изложи обстоятелствата, на които основава иска. 6. Да посочи исковия период. 7. Да приложи препис от исковата молба и от уточняващата молба за връчване на ответника. Указано е било на ищцата, че при неотстраняване на нередовностите в указания срок исковата молба ще бъде оставена без разглеждане. Съобщение с горното съдържание е изпратено на адреса на ищцата, посочен в исковата молба, и й е редовно връчено на 26.04.2024 г., като срокът от 7 дни изтича на 03.05.2024 година. АССГ е приел, че не е била внесена указаната за дължима държавна такса. Първоинстанционният съд е аргументирал, че неизпълнението на това указание представлява достатъчно основание да се приеме, че нередовната искова молба, чиято нередовност (невнесена държавна такса) е останала неотстранена, за което ищецът изрично е уведомен, води до прекратяване на производството. Освен това АССГ е посочил за пълнота на изложението, че и другите нередовности не са били поправени в срока, който е до 03.05.2024 г. – петък присъствен ден. Установил е, че с молба от 08.05.2024 г., - след изтичането на срока, подадена по електронен път, ищцата е посочила вида на претендираните вреди; изложила е обстоятелствата, на които основава иска и е уточнила незаконосъобразните действия на администрацията и издадените незаконосъобразни от същата ИАА, от които претендира вреди; посочила е правното основание за подаване на иска, но останалите нередовности на исковата молба не са били отстранени. Констатирано е, че не е било посочено срещу кой ответник, юридическо лице, предявява иска, от чиито незаконосъобразни действия или актове са причинени вредите. Не е посочен исковият период. Приел е, че тези реквизити на исковата молба са толкова съществени, че не позволяват на съда да приеме исковата молба за редовна, така че да може да се произнесе по нея. Предвид горните доводи, на 07.08.2024 г. първоинстанционният съд е оставил без разглеждане исковата молба, като я е върнал и е прекратил производството пред себе си на основание чл. 158, ал. 3 АПК. При разглеждането на частната жалба, настоящият съдебен състав съобрази следното: Съгласно чл. 218, ал. 1 вр. с чл. 228 АПК Върховният административен съд обсъжда само посочените в частната жалба пороци на обжалваното определение, като за валидността, допустимостта и съответствието на определението с материалния закон съдът следи и служебно – чл. 218, ал. 2 АПК. Предвид това и доколкото в частната жалба има наведени доводи само относно нищожността на определението, настоящият съдебен състав дължи произнасяне единствено по повод на валидността, допустимостта и съответствието с материалния закон на определението. Определението е валидно, доколкото е постановено от надлежен едноличен съдебен състав към АССГ. Твърдението на частният жалбоподател, че определението е привидно издадено от съдията е несъстоятелно. Предвид факта, че оспорваното определение е официален документ, то се ползва както с материална доказателствена сила, така и с формална сила. Тоест съдът не би могъл да приеме, че не е издадено от лицето, което е посочено за негов автор и че същото е с невярно съдържание – чл. 179, ал. 1 вр. с чл. 180 ГПК. Доколкото подписът, положен под определението е на съдия Калин Куманов, председателстващ 42 състав, I отделение към АССГ следва да се приеме, че той е и издателят на подписаното от него определение съгласно посоченото в него съдържание. Определението е и допустимо, доколкото е постановено при наличието на абсолютните положителни предпоставки и при липсата на отрицателни предпоставки за постановяването му. С оглед на обстоятелството, че оспорваното определение представлява „процес относно процеса“, не може да бъде проверявана неговата материална законосъобразност, тъй като предпоставките за издаването му са само и единствено процесуалноправни – арг. от чл. 158 АПК. Предвид гореизложеното оспорваното определение следва да бъде оставено в сила. Така мотивиран и на основание чл. 235 АПК, Върховният административен съд, пето отделение,