Определение № 333 от 26.01.2026 г. на ВКС по гр. д. № 4257/2025 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба от Н. Н. Д. и М. В. М., подадена чрез адвокат В. Х. С., срещу разпореждане № 4112/23.08.2025 г. по в. гр. д. № 1577/2024 г. на Софийски апелативен съд, с което са оставени без уважение подадените от жалбоподателите молби за издаване на изпълнителни листове за въвод във владение на М. В. М. и за разноски на двамата, въз основа на постановеното по същото дело невлязло в сила съдебно решение № 260/11.03.2025 г., поправено и допълнено по реда на чл. 247 ГПК и чл. 250 ГПК с решение № 923/01.07.2025 г. В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на обжалваното разпореждане. Посочено е, че постановените по делото решения представляват подлежащи на изпълнение съдебни актове по смисъла на чл. 404, т. 1 ГПК, доколкото съдържат осъдителни диспозитиви. С оглед на изложеното искат обжалваното разпореждане да бъде отменено, а делото върнато на Софийски апелативен съд със задължителни указания за издаване на поисканите изпълнителни листове. Частната жалба е постъпила в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от легитимирани лица и срещу определение на въззивен съд, подлежащо на обжалване съгласно чл. 407, ал. 1 ГПК, поради което е процесуално допустима. Със съдебно решение № 260/11.03.2025 г. по в. гр. д. № 1577/2024 г. на Софийски апелативен съд, поправено и допълнено по реда на чл. 247 ГПК и чл. 250 ГПК с постановеното по същото дело решение № 923/01.07.2025 г., е уважен предявеният от жалбоподателите срещу Е. С. Б. иск с правно основание чл. 111 ЗС, вр. чл. 108 ЗС иск и ответницата е осъдена да предаде на М. В. М. владението на жилищен имот в [населено място],[жк], [улица], с РЗП 210 кв. м., застроен на два етажа в ПИ *-*, кв. 82 по плана на [населено място], като на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответницата е осъдена да заплати на жалбоподателите направените разноски по делото, в размер на 13 367 лв. Апелативният съд е сезиран с молба вх. № 20115/23.07.2025 г. от М. В. М., с която е направено искане за издаване на изпълнителен иск срещу ответницата за предаване на владението на процесния имот, въз основа на постановеното решение. Сезиран е и с молба вх. № 20114/23.07.2025 г., подадена от Н. Н. Д. и М. В. М., да бъде издаден изпълнителен лист срещу ответницата за присъдените им разноски от първата и въззивната инстанция. За да постанови обжалваното разпореждане, съдът е приел, че предвид обстоятелството, че спорът не е за парично вземане, а постановеното по делото решение съдържа установителен и осъдителен диспозитив и срещу него е била подадена касационна жалба, не са налице условията за издаване на изпълнителен лист в полза на жалбоподателите. Настоящият състав намира, че частната жалба е частично основателна. Съображенията за това са следните: Въззивното решение, въз основа на което се претендира издаване на изпълнителен лист, е обжалвано с касационна жалба от Е. С. Б., поради което не е влязло в законна сила. Разпоредбата на чл. 404, т. 1, предл. 2 ГПК, която придава характер на изпълнително основание на невлезлите в сила осъдителни решения на въззивните съдилища, има предвид тези съдебни актове, с които съдът се е произнесъл по съществото на заявения за разрешаване материалноправен спор по осъдителните искове. В предметния й обхват не са включени решенията по установителните искове, както и тези, имащи характер на определение в тази част, с която е разрешен въпросът за разноските по производството. Те подлежат на принудително изпълнение в случай, че са влезли в сила – чл. 404, т. 1, пр. 1 ГПК. От това следва, че молба вх. № 20114/23.07.2025 г., подадена от Н. Н. Д. и М. В. М., за издаване на изпълнителен лист срещу ответницата за присъдените им разноски от първата и въззивната инстанция е явява неоснователна и правилно е била оставена без уважение от апелативния съд. В тази част обжалваното разпореждане е правилно и следва да бъде потвърдено. По отношение на молба вх. № 20115/23.07.2025 г. от М. В. М., с която е направено искане за издаване на изпълнителен иск срещу Е. С. Б. за предаване на владението на процесния имот, настоящият състав намира, че същата е основателна. В тази част постановеното по делото решение има осъдителен характер, като същото подлежи на незабавно изпълнение. Този извод произтича от разпоредбата на чл. 282, ал. 1 от ГПК, според която подаването на касационна жалба не спира изпълнението на въззивното решение и от предвидения в чл. 282, ал. 2 от ГПК специален ред за спиране на изпълнението на невлязло в сила въззивно решение, срещу което е подадена касационна жалба. Налице са предпоставките по чл. 404, ал. 1, т. 1 пр. 2 и по чл. 405, ал. 2 пр. 3 ГПК за издаване на изпълнителен лист. Като не е съобразил горното апелативният съд е постановил незаконосъобразно разпореждане, което следва да бъде отменено, а предявеното искане по молба вх. № 20115/23.07.2025 г. от М. В. М. за издаване на изпълнителен лист - уважено. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение,