Определение № 120 от 03.04.2014 г. на ВКС по гр. д. № 286/2014 г.

Производство по чл. 290, ал.1 ГПК. Производството е образувано по касационни жалби, постъпили от П., Окръжен съд Стара Загора и Ф. И. Л. от [населено място] против решение № 498 от 23.10.2013 г. по гр.д. № 677/2013 г. на Пловдивски апелативен съд. С обжалваното въззивно решение е уважен иск с правно основание чл. 2, ал.1, т. 2 ЗОДОВ, предявен от Ф. И. Л. против П., Окръжен съд Стара Загора и ОД на МВР [населено място], осъдени да заплатят солидарно обезщетение за неимуществени вреди в размер на 6000 лева. В изложението към касационната жалба, подадена от Окръжен съд Стара Загора е изведен въпрос може ли да бъде ангажирана отговорността на съда по чл. 2, ал.1, т. 2 ЗОДОВ, когато наложената мярка „задържане под стража” не е била отменена по реда на инстанционния контрол. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че повдигнатия от касатора въпрос е обусловен от разрешаването на въпроса легитимиран ли е съдът да представлява държавата по искове за вреди по чл. 2 ЗОДОВ и в кои случаи, който е предмет на Тълкувателно дело № 5 от 2013 г. ОСГК ВКС намира, че производството по делото следва да бъде спряно на основание чл. 292 ГПК до постановяване на Тълкувателно решение по т.д. № 5/2013 г., воден от което