Определение № 10589 от 29.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10539/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229, ал. 1, т. 2, вр. чл. 200, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на М. Н. Б. и И. Н. Г., подадена чрез пълномощника адвокат Н. Седефов, срещу определение № 28261 от 26.08.2025 г., постановено по адм. дело № 7022/2025 г. по описа на Административен съд София - град (АССГ), с което е отхвърлена жалба им срещу писмо изх. № САГ25-ГР00-867/10.06.2025 г. на главния архитект на Столична община. Частните жалбоподателки навеждат доводи на неправилност на атакуваното определение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Считат, че производството е следвало да бъде проведено по общия ред на чл. 145 и сл. АПК, а не по специалния - чл. 197 и сл. АПК, тъй като оспореното писмо има белезите на отказ по чл. 135, ал. 3 от Закона за устройство на територията (ЗУТ). Намират, че съдът неправилно е тълкувал нормата на чл. 135, ал. 6 ЗУТ, като е следвало производството по настоящото искане за разрешаване изработването на проект за подробен устройствен план (ПУП) - изменение на план за регулация (ИПР), да бъде обединено с провеждащото се производство за служебно изработване на ПУП. Освен това органът е допуснал изработването на проект за ПУП за съседен имот, който също е в териториалния обхват на служебната разработка. Считат, че е нарушен принципът на съразмерност, като е даден приоритет на служебното производство при наличието на предпоставките да бъде допуснато исканото от тях изработване на ПУП-ИПР. Заявяват, че съдът не е обсъдил направени от тях възражения. Молят за отмяна на атакуваното определение. Не претендират разноски. Ответникът - главен архитект на Столична община, не представя отговор в срока по чл. 232 АПК и не прави искания. Върховният административен съд, второ отделение, намира частната жалба за подадена от надлежни страни, в срока по чл. 230 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, на основанията посочени в нея и след проверка на определението за валидност и законосъобразност, същата е основателна. Предмет на съдебна проверка в производството пред АССГ е писмо изх. № САГ25-ГР00-867/10.06.2025 г., издадено от главния архитект на Столична община по заявление на М. Б. и И. Г. за разрешаване изработването на проект за ПУП-ИПР на собствения им УПИ XIII-1544 и УПИ XIII „за озеленяване“, за образуване на нов УПИ XIII-5910 „за Жс“, за ПИ с идентификатор 68134.4082.5910, в частта му, попадаща в устройствена зона „Жм“. С оспореното писмо заявителките са уведомени, че имотът им попада в обхвата на разработката на ПУП за парк „Въртопо 1-ва, 2-ра и 3-та част“, наредена служебно с влезли в сила заповеди № РА50-593/28.09.2016 г., № РА50-594/28.09.2016 г. и № РА50-557/18.08.2017 г. на главния архитект на Столична община. Посочено е, че служебно наредената разработка е пречка за разрешаване на исканото от заявителките изменение на ПУП, на основание чл. 135, ал. 6, вр. ал. 5 ЗУТ. Освен това заявителките са оспорили заповед № РА50-557/18.08.2017 г. и нейната законосъобразност е потвърдена с решение № 677 от 20.01.2023 г. по адм. дело № 7103/2022 г. на ВАС. АССГ е провел производството по реда на чл. 197 и сл. АПК и за да отхвърли жалбата е приел, че оспореното писмо е издадено от компетентен орган, в предвидената форма и съдържа минимално изискуемите реквизити. След преглед на приложимите норми е подкрепил изводите на главния архитект, че провежданата служебна разработка е пречка за разрешаване изработването на ПУП за имота на жалбоподателките на основание чл. 135, ал. 6 ЗУТ. Определението е неправилно. Обжалването на изричен отказ на административния орган да разгледа по същество отправено до него искане и да се произнесе с административен акт е регламентирано в чл. 197 и сл. АПК. Съгласно чл. 200, ал. 1 АПК съдът следва да се произнесе с определение, с което може да отхвърли жалбата или да отмени отказа и да изпрати преписката на компетентния административен орган за решаване на искането по същество. Правилно АССГ е преценил, че оспореното писмо няма белезите на отказ за издаване на разрешение да се изработи проект за изменение на плана по чл. 135, ал. 3 ЗУТ, предвид съдържанието му, а се квалифицира като изричен отказ на органа да разгледа по същество отправеното до него искане, като производството законосъобразно е проведено по реда на чл. 197 и сл. АПК. Неправилно обаче, съдът е приел, че обжалваният отказ е издаден от компетентен орган. Този извод е направен без да са се отчете, че актът е издаден от главния архитект без в него да е отбелязано, че произнасянето е по заместване или по делегация. Освен това по делото не са налице и доказателства за делегирани правомощия от кмета на общината на главния архитект, тъй като съгласно чл. 135, ал. 3, вр. 1 ЗУТ актовете от категорията на процесния се издават от кмета. Приложение не намира и разпоредбата чл. 135, ал. 4, т. 1 ЗУТ, която предвижда даване на становище, но не и компетентност на главния архитект да издава заповеди или откази за изработване на проект за изменение на плана. Следователно отказът на главния архитект на Столична община за разглеждане на заявлението по същество, обективиран в атакуваното пред АССГ писмо, е издаден от некомпетентен орган и по смисъла на тълкувателно решение № 2 от 1991 г. по гр. д. № 2/91 г., ОСГК, като същият е засегнат от най-тежкия порок - нищожност. Първоинстанционният съд е следвало на основание чл. 172, ал. 2, вр. чл. 200, ал. 1 АПК да констатира, че актът е нищожен поради некомпетентност на неговия издател и да изпрати преписката на компетентен административен орган - кмета на Столична община за произнасяне по същество със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Освен това неправилни са изводите на АССГ, които се основават на тезата залегнала в оспореното писмо, че служебно наредената разработка е пречка за разрешаване на исканото от заявителките изменение на ПУП, на основание чл. 135, ал. 6, вр. ал. 5 ЗУТ. В производството по чл. 135, ал. 1, вр. ал. 3 ЗУТ се проверява дали искането е направено от заинтересовани лица по чл. 131 ЗУТ, има ли приложена скица с мотивирано предложение за изменение на ПУП, представено ли е становище на главния архитект на общината по чл. 135, ал. 4, т. 1 ЗУТ, както и се извършва преценка за съответствие на предложението с правилата и нормативите по устройство на територията и с ОУП на населеното място. При наличие на тези предпоставки следва да се издаде положителен акт и обратното - при липсата им следва да се постанови отказ. По отношение служебната разработка по чл. 135, ал. 5 ЗУТ, наличието й не обосновава задължителна пречка за разглеждане на различни предвиждания, тъй като съгласно ал. 6 на същия член се спират прилагането на действащия план, но и възможните процедури по неговото изменение. Поради това законът допуска административният орган да приложи и чл. 32 АПК, като обедини двете предложения за общо разглеждане и проведе общо производство по тях, ако намери това за целесъобразно. Предвид изложеното се налага извода, че атакуваният съдебен акт е неправилен и трябва да бъде отменен, поради неправилно приложение на материалния закон, като спорът бъде разрешен по същество. Следва да се обяви нищожността на оспореното писмо и преписката да се изпрати на компетентния административен орган - кметът на Столична община за произнасяне по същество, съобразно дадените по-горе указания по тълкуването и прилагането на закона. Няма пречка при наличие на делегирани правомощия от кмета на друг орган, произнасянето да бъде извършено и от последния, но при спазване на правилата за компетентност. При този резултат на делото право на разноски имат частните жалбоподателки, но те не са поискали присъждането на такива. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ, вр. чл. 222, ал. 1 и чл. 236 АПК Върховният административен съд, второ отделение